katt (Кат Кат)
47 89
19.05.2013 г., 17:23 ч.

Въпроси 

  Есета » Философски
1291 1 2

Докъде стига подлостта?

Колко чувства може да поеме човешкото сърце, преди да спре да бие завинаги?

Колко любов? Колко омраза? Колко мерзост? Колко от всичко?...

И защо Едни са целунати от съдбата, а Други са отритнати?

Когато даваш всичко от себе си, без да очакваш да получиш нещо в замяна, дали се чувстваш наистина добре, или изпитваш завист към онези, които вземат?

Не грабят ли от твоя живот всъщност?

 Или го даваш доброволно?

Чий живот живееш?

За кого живееш?

„Живей за себе си!” не е ли най-добрата максима, която да следваш?

А какво правиш, ако си роден да даваш, но получаваш само лъжи, подлост и мерзост?...

Не искаш нищо в замяна, но получаваш това - Защо ти го дават?

Защо те предават най-близките ти, хората, на които наистина вярваш и които обичаш с цялото си същество?

Мога да продължавам до безкрай...

 

Благодаря, че прочетохте и станахте малко или много съпричастни!

© Кат Кат Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защо ?! .....
  • ,,Докъде стига подлостта?,,Докъдето решим ние?!Много въпроси много чувства и много отговори предразполага стиха.Всеки възприема живота по различен начин!Всеки си задава същите въпроси!Въпроси до безкрайност...Всъщност Отговора е един!На всеки Бог е дал живот!Той е различен от този на останалите!Той е уникален единствен неповторим!Хубав или лош трябва да се изживее...Да се изстрада!Въпреки всички лоши и страшни неща които се случват в живота ни трябва да го изживеем!И да бъдем добри!
    И не малко много сме съпричастни
    Защото и ние си задаваме същите въпроси!
Предложения
: ??:??