Детето се ражда с вътрешно мълчание, то мълчаливо съзерцава, възприема и разбира света, далеч по-съвършено от нас. Големи хора, вие наясно ли сте какво наистина е да възприемаш света от дълбоко вътрешно безмълвие, без мисли? Някой помни ли как е възприемал света като 2-3 годишен?
Ако не помните, аз ще ви кажа: детето (преди да е приело моделите на възрастните), възприема света като ЕДНО ЕДИННО НЕРАЗДЕЛНО ЦЯЛО. Детето няма мисли, следователно то НЕ разделя, НЕ класифицира, НЕ обмисля, НЕ анализира, НЕ разбира нещата с ума си. То е едно цяло с обекта на съзерцание, то ЗНАЕ всичко за него, без думи и мисъл, просто е слято с него. Ако, например, погледне цвете, детето изживява полъха на вятъра върху цветето, играта на слънчевите лъчи, аромата и всичко останало като едно ЕДИННО ЦЯЛО, все едно се случва с него. Тази цялостност е нещо грандиозно, неописуемо, толкова всеобхватно, че ако сравним детското с нашето възприятие е все едно да гледаш концерт на екрана на мобилния телефон в сравнение ...