Вътрешната тишина и детето

Детето се ражда с вътрешно мълчание, то мълчаливо съзерцава, възприема и разбира света, далеч по-съвършено от нас. Големи хора, вие наясно ли сте какво наистина е да възприемаш света от дълбоко вътрешно безмълвие, без мисли? Някой помни ли как е възприемал света като 2-3 годишен?

Ако не помните, аз ще ви кажа: детето (преди да е приело моделите на възрастните), възприема света като ЕДНО ЕДИННО НЕРАЗДЕЛНО ЦЯЛО. Детето няма мисли, следователно то НЕ разделя, НЕ класифицира, НЕ обмисля, НЕ анализира, НЕ разбира нещата с ума си. То е едно цяло с обекта на съзерцание, то ЗНАЕ всичко за него, без думи и мисъл, просто е слято с него. Ако, например, погледне цвете, детето изживява полъха на вятъра върху цветето, играта на слънчевите лъчи, аромата и всичко останало като едно ЕДИННО ЦЯЛО, все едно се случва с него. Тази цялостност е нещо грандиозно, неописуемо, толкова всеобхватно, че ако сравним детското с нашето възприятие е все едно да гледаш концерт на екрана на мобилния телефон в сравнение с присъствие на живо на концерта!

Човек е създаден изначално да черпи знания от света така, както ви го описах. Не ви казвам теории, казвам ви нещо, което е ФАКТ за мен. Kогато насоча осъзнаването си към дадено растение, без участието на ума и мислите, аз се сливам с него и го изживявам като моя същност, точно както го правех като дете. Така мога да УСЕЩАМ (ЗНАМ), ако пожелая, неговите свойства, за какво служи, отровно ли е или не и т.н. Как мислите животните знаят коя гъба е ядивна? Как великите лечители в древността са знаели енергийните меридиани на тялото и свойствата на билките. Точно по този начин! И това не е магическа свръхспособност, безмълвното познание е нещо, което ни се дава по рождение!

Уви, това истинско човешко състояние трае твърде кратко - максимално до 3 годишна възраст. Оттам нататък обществото прави НАСИЛСТВЕН downgrade на едно съвършено същество до социална единица. Все едно взимаш нов компютър и му слагаш периферия и бавна памет от 90-те години, само за да е като останалите...

Днес обществото смята детството само за едно преходно, временно състояние към т.нар. "голям човек." И цялата педагогическа и училищна работа се изразява само и единствено в подготовка на детето за "Реалния живот" на "Големия човек". А този средностатистически "голям човек" го знаем -- лишен от интуитивната връзка с природата, непознаващ повече игривостта, фантазирането, безмълвното познание, непредубедеността, затънал в дуалностти - добро-зло, красив-грозен, нормален-ненормален и т.н., за разлика от детето, което с лекота ще хване за ръка един грозен човек или олигофрен за да си поиграе с него...

За да се адаптира към света на възрастните и да може да общува с нас, детето е принудено да ЕМУЛИРА (наподобява) възрастен човек,

т.е. да прави несвойствени за него неща, като мислене, анализиране и говорене.

После се добавя четене, писане (още от 5-годишна възраст!). В същото време истинските качества на духа - интуиция, съзерцание, безмълвно познание и др. вехнат и умират, защото никой не ги подхранва.

Пука ли му на някой педагог в ясла, детска градина или училище за интуицията на детето??? НЕ! Коя днешна образователна система съхранява света на фантазия и мечти в които безмълвно пребивава детето? НЯМА такива. Днешните преподаватели запълват вътрешния свят на детето с думи, числа, мисли, логика, защото те самите отдавна са умрели за детския свят...

Отново и отново казвам - раят на земята, новият живот ще дойде, когато престанем да правим от децата възрастни хора и бъдем не техни учители, А ТЕХНИ УЧЕНИЦИ!