Във всяка млада душа пърхат криле...

  Птичите криле! Те символизират свободните и чисти небеса. Пернатото създание принадлежи към онези божествени и неприкосновени същества, които природата е надарила с волна душа. Срещата с птица е среща с красотата, с лъчезарната младост и с вечността.
  Всяко цвете, всяка усмивка на дете изпълват сърцето с тези блажени образи. Именно младите са връзката между съвършения свят и реалността, защото са деца на природата и на волността. Завладяващата им искреност ги извисява и сякаш им дава криле. Къде е магията, тази фокусница, която ги превръща в птици?... Отговорът е лесен, но съвсем непонятен за възрастните, отдали се напълно на вечните проблеми. Те са отделили живота си от изяществото на зимните прелести. И най-лошото - забравят мечтата. Оказва се, че това е вълшебната думичка, защото кое друго чудо, освен детската мечта може да накара човек да полети? Тя е като цветна дъга, образувала се от поройно бистри чувства и слънчева усмивка.Сияйна и лъчезарна, фантазията разгръща пределите на невъзможното и възможното. Непримиримо с общочовешките норми и правила, въображението надхвърли дори най-искрените желания и представи за свата. Тази тайна проправя път на младите през дверите на синия небесен свод към божествената искреност и доброта. Със своята фантазия като от птичи поглед те виждат света с други очи, по-нежни и добри. Мечтата е небесен ангел покровител на младите. Като стъклен прозорец. крехък и чуплив, тя отвежда към приказното царство на вечното щастие. Детските безкористни копнежи отблъскват със зашеметителна сила всичката злоба и неразбиране. Дивната радост от красивата измислица окриля сърцата, изпълва даже обикновените наглед дни с очерование. Лицата заблестяват, душите процъфтяват. Наситени с лазурно щастие и омаяни от живота, младите хора политат... и земята за тях става небе...
  "Във всяка млада душа пърхат криле...". Мисля, че Йордан Радичков е прав.