Възмездена

         Кога ще ме оставиш?! Кога ще се отърва от теб, от мисълта за теб?! Преследваш  ме без капка милост и отново изкушаваш моята душа. Каква жестокост, престани! Недей така...Искаш до край сърцето да разбиеш?! Това ли искаш? Стига вече...Достатъчно си взе от мен...Продължаваш да ме гледаш?! Продължаваш, но аз не мога да те видя...Как изглеждаш, кой си ти? Не, това го знам. Ти си този, който винаги е тук, дори и да го няма...Тук - в моето сърце!..Излез от там! Почти успях да те прокудя, но ти отново се намъкна вътре. Вън! Не ми отнемай всичко...Не взимай и малкото, което ми остави...

         Надявам се разбираш, че теб те нямя. Виждаш ли вратата – зад нея те заключих. Там остана вече сам. Ключът къде е? Нима не осъзнаваш, че ключът си ти?! Но бягай. Бягай на далече. Няма да харесаш какво те чака зад вратата. Бягай както прави до сега. Върви при нея. Тя ще те плени, душата ти ще изкуши; ще влезе в твоето сърце и нищо няма да остави.Тогава всичко в мене ще възкръсне и за тебе повече не ще потръпне!..