Разговарях с един приятел. Поисках му съвет. Споделих му, че понякога думите на хората ме нараняват. Попитах го как да превъзмогна това.

 Той ми разказа следната история: ”Един скитник се срещнал с някакъв мъдрец. Три дни го обиждал с най-различни изрази. Наричал го с какви ли не имена. Мъдрецът само се усмихвал. Накрая скитникът се уморил и попитал мъдреца каква е тайната му. Попитал го защо не реагира. Всеки друг би се вбесил при толкова много обидни думи и хули. Мъдрецът отговорил:

 -Когато някой ти предложи дар и ти не го приемеш,то за кого остава този дар?”

 След това моят приятел добави:

-Виж, ти можеш да мислиш мислите на човека срещу теб, но можеш да избереш и свои собствени. И ако мислите на този до теб те нараняват, то тогава имаш свободата да не ги избираш за себе си.

   Разбрах какво искаше да каже моят приятел. След това размишлявах върху това доста време, упражнявах се да го практикувам. Достигнах до следния извод: По-добре е да си мисля това, което ми се мисли за човека до мен, т.е. това, което ме кара да се чувствам добре, отколкото да си мисля това, което той мисли за мен и да гледам на себе си не през своите очи, а през неговите. Така разбрах, че си взимам силата обратно и мога да дам пример на този, който иска да стори същото за себе си.