Човек не без име, а с много имена

и зад всяко се крие едно лице, една душа, една нотка в гласа.

Някои от тях видях, чух и се опитах да разбера с пълна яснота.

Този, добрият, които се обръща към добрите,

знам, че го има, той дреме някъде в теб

и само чака някое желание да го събуди.

Този, лошият, студеният като света ти,

дори болезнено груб, чувала съм го

в разговор с враждебния свят

и когато искаше да ми каже: "Назад!"

Но аз го пренебрегнах, добрият не издържа

и се показа на повърхността.

Този, смутеният, притеснено замълчан,

който ти казва: "Не знаех, че говоря на теб."

Този, които притеснено срича и, да, бе отдавна,

но още помня как и аз му отговорих така.

(Хвърляй спомени колкото искаш,

но за мен това се брои за нещо. )

Този, които ти подсказва нещо,

и уж не разпитва, а всичко си казваш.

За желания и несбъднати мечти.

И виж ти, кой в кого какво открива?

И влюби ли се в откритото, то накара ли те на нещо?

Или по-скоро интересът към тези лица

и най-вече към това, което искаше да е така,

което беше готово да се преобрази във всяко друго,

към което бих имала интерес,

само за да ме накара да...

Оставям! Ти го довърши!

Вариантите са два, но истината само една!