Бях съвсем малка, когато баба ми показа една снимка с нейните родители и роднини и каза, че в нейният род били все хора с авторитет, за разлика от тези на дядо ми. Силно ме впечатли тази дума. Разглеждах фотографията и се гордеех с „важните хора”, мои роднини, застанали сред красива местност, елегантно облечени и усмихнати. Исках и аз да имам авторитет…
   Сега след толкова години си спомних случката и се замислих. Кои са хората в днешно време, които се ползват с авторитет? И какво е авторитет? Дума от латински произход, мъжки род и с най-общо съдържание - влияние. С такова значение са и думите престиж, респект, обаяние, уважение, достойнство. Може да означава и власт, господство, сила, а може - и надмощие, ръководство, контрол и въздействие.
  Често си мисля за „авторитетните”, „влиятелни” хора, които управляват нашият живот. Действителен или фалшив е техният авторитет? Красноречив пример за това са наближаващите избори за европейски, а после пък и за български парламент. Какви хора трябва да отидат там и кой заслужава най-големия вот на доверие? Партиите са се юрнали в надпревара да убеждават електората кой е „по-по-най” и защо хората трябва да гласуват за тях. Едните се хвалят с програми, изготвени от „авторитетни” млади консултанти, подготвени в Европа и САЩ, други пък наблягат на листите, където всичките им кандидати са все с титли отпред. Има и новина, че може да гласуваш мажоритарно…
   Всичкото до тук добре, ама аз като съм се наслушала на еквилибристика, нагледала съм се на министри и депутати и всеки се ползва с „авторитет”.То е нещо като ябълката, дето вън е червена, а вътре - червива.
   На фона на икономическата криза, дето и България засегна, съм била свидетел на заседания на живо, където виждам хора с безочливо поведение, подмятания, вражда, закани, жаргонен език, та дори и сбивания в парламента, и то по-скоро от създадени междуличностни отношения, а не за някаква кауза. И всички тези хора са имали някакъв авторитет за да се издигнат в йерархията до депутатските места. За фалшивите усмивки и лицемерното ръкостискане, преди изборите ще пропусна да пиша, сега по-важно за мен е да си отговоря на въпроса има ли авторитетни съвременни хора, за да им поверим управлението на страната? Във всички случаи има, но осъществимо ли е това? Едва ли… Защото тези, които имат много пари, имат и най-голямо влияние, т.е. най-голям „авторитет”… Козунаци се раздават по Великден, обикновено на пенсионери; купони за хляб - на хората в неравностойно положение; 100-200 левови банкноти, преди изборите, за всеки глас; дрехи втора употреба, разнасяни от къща на къща с помощта на нечия църква, месец преди това; лекарства на ниски цени, а кебапчетата вече не са толкова на мода. И в крайна сметка „сиромах човек, жив дявол”. И всеки си казва „една птичка пролет не прави”, ами каквото докопа по изборите, то му е кяр дето се вика. Та за авторитета ми беше думата… В днешно време авторитетът е СТОКА, която се купува, а не това което се стараеш да изградиш с много усилия и труд през целия си съзнателен човешки живот. Ако някой все пак е с особено мнение, нека видим и поредното „шоу”, с поредните „авторитети”.
   Просто имайте малко търпение…