За безусловната любов
БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ
На пръв поглед твърде съблазнителна, защото това е божествената любов. Оная, съвършената, за която свети апостол Павел говори на коринтяните, оная любов, която "дълго търпи и е милостива, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината". Може би тя е безусловната любов, но възможна ли е между интимни партньори от двата пола?
Хайде да дадем воля на въображението си и да си представим, че е дошъл часът и безусловната любов е настъпила на земята повсеместно. Нещо като това, че Земята днес се е превърнала в рай, но само на човешките взаимоотношения, където всички обичат безусловно всички т.е. всички мъже обичат безусловно всички мъже и жени и всички жени обичат безусловно всички жени и мъже. Няма условие за пол, за възраст и т.н. дребнави изисквания на днешния нееволюирал още свят. Но човекът все пак трябва да се размножава по същия нееволюирал начин - чрез съвокупление на мъжки и женски индивид. Иначе казано, всяко женско същество трябва да роди поне едно или две човечета, за да не се затрие това божествено творение - земния човек. Кой ще избира с кого да се съвокупли? Да речем - жената, защото тогава вече съществата от мъжки пол ще са толкова далече от джунглата, че ще отстъпят това право на жените, а за насилници ще са чели само в Глобалната Мрежа в страшните хроники от далечните праисторически времена т.е. от днес. И така - има вече всички предпоставки за хормонално съзряване т.е. дошло е време онова бъдещо еволюирало създание от женски пол от ерата на безусловната любов да си избере партньора (все пак се налага да е от мъжки пол), с когото ще се съвокупли. Но съществото ги обича всички. Безусловно т.е. еднакво, защото и те го обичат еднакво т.е. безусловно. Такива условия като ръст, тегло, цвят на очите, умствен багаж, финансови възможности и т.н. са отдавна изчезнали архаични понятия от обявите за запознанства. Тогава как да го направи този избор? По какво да го отличи, когато ги обича безусловно всички? За да няма разсърдили се, че не са предпочетени поради някаква причина, която може да помислят за условие, завързва си очите и хваща първото същество от противоположния пол, за което е установила, че е такова с опипване на съответното място. Хваща го и си развързва очите, а неговите - зелени и устата му хубавааа. Без да иска - избрала си красавец. Съвокупляват се и тя щастливо и безусловно зачева. Дотук добре. Но износването на плода е нещо трудничко, а до нея няма никой (единия вариант), защото поради някакви наложителни причини, той се е преместил в пространството някъде надалеч, където продължава да обича безусловно всички. Другия вариант - не се е преместил в пространството, а е наблизо около нея по собствен избор. Тя му пере ризите, чорапите (защото раят е само емоционален и такива атрибути като дрехи все още съществуват), готви (храненето не е изчезнало все още по същата причина), грижи се за мястото на съвместното им съжителство, даже работи, да речем, както и той (защото и парите все още не са станали обект на археологически разкопки) и т.н. екстри без да се налага той да ù поставя тези условия, тя просто се грижи за всичко това, защото обича безусловно. Тя наедрява, фигурата ù се разваля, не е особено съблазнителна и той, поради естествените си нужди, дължащи се на нормалното функциониране на половата му система, която в този период на нейната бременност не спира да произвежда тестостерон и други мъжки хормони, е принуден от природата да си намери друга партньорка от всички останали безусловно обичащи. На нея това не ù прави впечатление, тя даже се радва на неговите удоволствия, защото обича безусловно. Изпълнява своето предназначение и дава своя дял за запазване на хомо сапиенса. Продължава да се грижи за продължението на човешкия род, което е родила и за земния му създател безусловно, докато той се забавлява с други партньорки, защото си е променил вкуса и тази вече не му харесва като визия, макар че продължава да я обича безусловно. Само че тя също има нужда от своето забавление и си го намира при друг партньор, когото също тъй обича безусловно. После отива да живее другаде, защото например работата ù го налага и си ражда второ дете от друг индивид, когото също обича безусловно и т.н. докато минат години и отстане сама, защото децата ù отиват да живеят другаде, макар че я обичат безусловно, а мъжете на нейната възраст не ù обръщат внимание, защото с годините красотата ù е повяхнала, а съществата от мъжки пол естествено предпочитат красотата на по-младите същества (кой ли не я предпочита!). Харесването и предпочитанията все пак нямат нищо общо с безусловната любов, нали.
Е, харесва ли ви такава безусловна любов, без обвързване, без задължения, без отговорности, без ревност, тази общочовешка, тази свободна любов? Безусловността в една връзка я обезсмисля и превръща в безразличие или по-точно изравнява всички до ролята на любими на всички т.е. "Все едно ми е с кого ще бъда, защото обичам еднакво всички." Защото "Обичай ме безусловно, но само мен!", вече е условие. Формулата "Каквато искаш ти бъди, но само да си жив/а - някъде там, където и да си, с когото и да си, аз пак ще те обичам, достатъчно ми е да знам, че си жива." не може да функционира в живот от условия и условности, тя не осмисля напълно живота. В такава далечна, платонична любов винаги липсва нещо.
Защото безусловната, божествената любов не поставя условие за безусловност, не поставя никакви условия. Тя приема всяка любов с любов, но и всяка омраза приема с любов. Тя просто обича всичко и всички. Е, познавате ли някой такъв? Аз - не.
© Даша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не, не познавам, искало ми се е да бъда част от подобно съзнание, но съм все пак човек с предопочитания и няма как. Интересни виждания и мисления, не знам дали ги приемам, просто исках да те приветсвам за сътвореното. Условни сме и понякога преегоистични, ненастни, всеискащи зад невинното "имам нужда от толкова малко"...Понякога получаваме всичко, но сме готови да го заложим за някакво мимолетно желание...Вдъхновено-лирични дни ти желая!
-
Безусловната Всемирна Любов не е възможна в този свят, но стремежа към нея със сигурност може да ни направи по-добри. А за любовта между мъж и жена, моногамността е потребност, не условие. Изчезне ли тази потребност, между партньорите може да остане приятелството. Ако го има. А това не е никак малко.
Благодаря, Елена. -
Права си, че не може да ни е безразлично... но дали ще е болка, а не съпричастност... дали ще е желание за отмъщение и нараняване, а не разбиране и желание за помощ...
Защо, вместо да умираме от болка, че не получаваме тривиалните параметри на любовта /както в момента сме свикнали да я разбираме/, не се опитаме да разберем човека до нас и това, което е причина да не получим тази любов...
Аз мисля, че може да знаем много, но не знаем да общуваме, не искаме да се научим да разбираме нито себе си, нито другите...
Ето на това трябва да се научим...
Ако един човек не е щастлив с мен, нима мога да имам каквито и да са претенции, че заслужавам любовта?
Никой не бяга от любов... стига да знае "какво животно" е това...
Много сме назад в развитието си и в душевен, и в духовен аспект, за да постигнем разбирането за всеотдайността на любовта. Да не говорим за ежедневно прилагане. Тук нещата не опират до това - дали можем да понасяме болката от това, че именно на нас не са ни дали любовта, която заслужаваме... Въпросът е ЗАЩО ни боли... Аз мисля, че в тая насока е това, което е казал свети апостол Павел...
Самото понятие "любов" изключва страха, омразата, завистта, желанието за мъст, насилието във всичките му форми...
Сексът, това, че двама човека спят, не означава стопроцентова интимност, дори в много случаи изобщо не означава интимност...
За мен, това което е казал апостол Павел, като тема за дискусия звучи така - несъвършенството на човешката същност.
Да, несъвършени сме, но това не означава, че не можем да се стремим да бъдем съвършени, нали?
И в този аспект мисля, че погрешно се разбира същността на Безусловната Всемирна Любов...
Защото има разлика между любов и страст... между физиология,душевност и духовност...
Защото не физиологията управлява духа, а обратното. И би трябвало сексуалността да е следствие и продължение на интимността между двама души. Да, трябва, ама не е... което само потвърждава, че на този етап не може да има никаква всеотдайност и тази Любов, за която говори Павел.
Но това е само на този етап от нашето развитие.
Аз вярвам в постигането на по-високо ниво на духовност в човешкото развитие, което ще направи възможна и естествена тази любов. -
Елена,
Не е само майка Тереза. Има много признати от църквата светци и “блажени”, а има и много други, не толкова известни големи човеколюбци. Това безспорно е много трудна любов, защото е трудно да обичаш човек, който ти желае и ти причинява зло. Но това не е любовта между мъж и жена, които живеят заедно и създават деца т.е. съпружеската любов (църквата не отрича семейството, нали – даже напротив). За нея става въпрос тук, доколко тя може да бъде безусловна. И аз призовавам тук всички мъже и жени, които могат да напишат: “На мене ми е безразлично моята любима жена/мъж с колко други мъже/жени ще спи ”. Точно “ЩЕ СПИ”, което значи да има интимна връзка, защото няма нищо по-естествено от това за мъж и жена, които се обичат да слеят телата си, нали. Ако някой не може да го каже, как тогава ще говори за безусловна любов в интимен план? -
Очаквах повече коментари и развиване на темата чрез тях, но...
А есето е страхотно - толкова е благодатно за размисъл... и крачка напред, към истината...
Защото, сигурна съм, че има и други мнения, които не са така категорични в отхвърлянето на
"оная любов, която "дълго търпи и е милостива, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината".
Любовта е толкова необятно чувство, защо упорито я снижаваме и ограничаваме до сексуална любов... та сексът е само една от формите на интимност...
Един такъв поглед върху темата тотално ликвидира Майка Тереза и нейното дело, нейният живот...
Щом има поне един такъв човек в историята на човешкото развитие, каква е логиката да няма други?
-
NewClearFear (Георги Димов),
разбира се, че всичко това са лични възгледи.
Благодаря ви, че все пак има хора, които мислят като мен. -
Интересно есе
за мен такава "безусловна" любов, при която няма контраст и разлика между това кои са обектите на твоята любов, е чисто и просто БЕЗРАЗЛИчИЕ Хората сме истински и красиви, защото сме различни, нали така? И чувствата ни би трябвало да бъдат такива-не еднакви към всички... -
Есето е страхотно!
Абсолютно предизвикващо и силно!!!
А провокацията е... нямам достатъчно силни думи, за да я определя!
Браво, Даша, адмирации от мен!!!
Приемам така поставените въпроси като покана за размисъл, а не за моментален отговор... затова ще се опитам да поразмисля за пореден път... и може би ще се включа допълнително...
Много ме впечатли начинът, по който провокираш.
Засега само това... и още нещо:
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=306032
-
(Ако може са да изразя мнение)
Безусловната любов е глупост. Всемирната любов е невъзможна. А ако накой ден Безусловната Всеминрна любов се появи, то тя ще е Невъзможната Глупост.
Любовта, е като парите (прости за сравнението). В смисъл : Нейната стойност(силата)й зависи от количеството , което е вече в "оборот на пазара". Ако има твърде много любов по света, това ще доведе до "инфлация". Тя (любовта) ще е твърде "не индивидуална" и слаба - съответно не любов. Особено ако не знаеш какво е да "не обичаш" някого
Любовта е чувство, предназначено е за определен кръг (индивидуален) от хора, а не енергия прахосана за неблагодарници - мнението ми относно идеята на християнството за любовта.
Относно интимните връзки - При наличие на Безусловна Всеминрна Любов света ще е Оргия... човекът си е човек...
Забележка: Това са лични възгледи!!!
Поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
