“За буквите” и политиката 

 Историци и литератори са изписали доста мастило по въпроса кой е автор на прочутото старобългарско произведение “За буквите”. Аз съм историк и литератор само на любителски начала, но без колебание ще ви кажа: “За буквите” може да е написано само от цар Симеон Велики. Първо: Псевдонимът Черноризец Храбър (Монахът Воин) подхожда идеално на съдбата на третия син на цар Борис Покръстител. Всеизвестно е, че той е бил изпратен в Константинопол, замонашен и обучаван с цел по-късно да стане глава на Българската църква. Но след свалянето на брат му Расате се е наложило да хвърли расото, да седне на трона и да води много войни. Второ: Съчинението е написано от изключително образован човек, какъвто Симеон несъмнено е бил. Следвал е в Магнаурската школа, най-старият европейски университет и преподавателите му са го наричали “полуелин”, което е било висша похвала за един чужденец. Според съвременниците му цар Симеон се е изявявал и като писател. Напоследък някои историци изказаха хипотезата, че “Сказание за железния кръст” е излязло изпод неговото перо. Авторът на “За буквите” показва много задълбочени филологически и исторически знания – разказва кои са най-старите азбуки, откъде произлиза гръцката азбука, кои гръцки учени и кога са я реформирали. Но тези две съображения не доказват категорично, че цар Симеон е автор на “За буквите”. Със същия успех може да е бил и някой млад български благородник, който е мечтал за военна кариера, но е бил принуден от кан Борис да се замонаши и да придружи сина му в Константинопол. Като част от свитата на Симеон той може също да е слушал лекции в Магнаура, т.е. също да е имал отлично образование. Истинското доказателство за авторството на Симеон са целите, които преследва съчинението. На пръв поглед то представлява защита на новата “славянска” писменост и възхвала на нейния създател Константин Кирил Философ. За целта авторът подробно проследява начина на съставянето на азбуката: колко и кои букви са заети от гръцката азбука, а кои са добавени, за да отговарят на фонетиката на “славянския” език, т.е. да представят звуците, които не съществуват в гръцкия език и не могат да се изразят чрез гръцката азбука. Слагам “славянски” и “славяни” в кавички поради една любопитна подробност: Черноризец Храбър още в началото съобщава, че “славяните” преди това пишели с черти и резки, т.е. имали са някаква стара руническа писменост. Такава обаче славяните археологически доказано не са имали, следователно става въпрос за руническата писменост на древните българи, каквато те археологически доказано са имали. Черноризец Храбър изглежда добре я е познавал. Тоест под “славяни” е имал предвид “българи”. Но за това по-нататък. Но защо на Черноризеца му е било нужно да опише всички тези неща? Само за да възхвали светия мъж Константин Философ и неговото дело? А кое именно дело? Кирил е съставил глаголицата, а азбуката, която Черноризец Храбър описва, е кирилицата. С изключение на две-три букви двете азбуки са абсолютно различни що се отнася до графичните очертания на буквите. Приличат си по това, че съдържат знаци за всички специфични “славянски” (български) звуци. Като съвременник Черноризецът много добре е знаел това. Знаел е, че кирилицата е създадена в България доста след смъртта на Кирил. И ако Черноризец Храбър наистина е Симеон Велики, както аз твърдя, то той е участвал в създаването на кирилицата. Ако не лично, то поне подтиквайки за това учениците на Кирил и Методий - Климент Охридски и Наум Преславски. И все пак той твърди, че автор на тази писменост е Кирил. Защо? Глаголицата, създадена от Философа е имала признанието на ромейския патриарх и римския папа. Новата азбука, кирилицата, не го е имала. Но Симеон не е искал да изгуби каноничността на “славянската” азбука, тоест равнопоставеността и с гръцката, латинската и еврейската писмености, извоювана с години труд и мъки в чужбина от двамата братя. А това е една политическа цел, напълно в стила на кан Борис Покръстител и сина му Симеон. И преследвана със средства, също в стила на бащата и сина. Достатъчно е да припомним хитрините и гъвкавостта, които Борис прилага при преговорите с Рим и Константинопол, желаейки да извоюва независимост за младата българска църква: покръства се от Константинопол, вземайки името на ромейския василевс Михаил, после сключва уния с папата, притискайки по този начин ромеите да станат по-отстъпчиви и в края на краищата получава желаното: Константинополският патриарх ръкополага архиепископ (независим глава) на Българската църква. Тази независимост по-късно е затвърдена чрез въвеждането на славянския език в богослужението и администрацията, което премахва опасността от постепенно погърчване на българската нация и поглъщането на държавата ни от Ромейската империя. Нещо, което се е случвало с други новопокръстени народи. Новата писменост гарантирала възможност за църковна, административна и културна независимост на България. Но глаголицата е прекалено сложна за четене и писане, като я разглеждаме днес, буквите и ни изглеждат по-скоро като някакви йероглифи. А кирилицата е лесна, на нея можели да четат и пишат не само свещениците и благородниците, а и обикновените българи: военни, търговци, занаятчии, дори земеделци и скотовъдци. Благодарение на реформата на писмеността и на многобройните енорийски училища, които всички момчета от дадено село или град били задължени да посещават, България станала най-грамотната държава в тогавашна Европа. В името на независимостта и развитието на държавата цар Симеон е решил да поизлъже относно авторството на кирилицата. Със същата цел нарекъл българите “славяни”. Не само твърди, че кирилицата е същата азбука, която Константин Философ създал, но и че българите са тези славяни, за които я създал. И ето: в България “законно” започнала да се твори книжнина, която тръгнала из славянските народи. Така България извършила това, към което навремето се стремели ромеите чрез покръстването на българите: разширяване на влиянието си над други народи чрез културата и религията. Нима затова не си е струвало да поизлъжеш малко? Та затова смятам, че истинският автор на “За буквите” е цар Симеон. Дори и да не го е написал със собствената си ръка, несъмнено е дал на съответния книжовник подробен конспект. Както и един урок за бъдещите ни политици и държавници: Правете, струвайте, даже хитрувайте за благото на държавата ни! А иначе за собственото си благо всеки може да хитрува.