2.07.2012 г., 15:22

За червеното

1.2K 0 0
1 мин за четене

Понякога не се ли чувстваш затворена на хубавия си балкон от недоверие?

С цветя, саксии и дори безоблачност.

Не ти ли се иска понякога да завали?

Сняг... посред лято.

Ей така, за да се тюхкат другите и разпалено да коментират, а ти само... да се усмихваш?

Защото на мен ми се иска, все още ми се иска да вярвам, че съм различна от тълпата, че има още нещо в мен, което не обича знаменателите...

И така, моят сняг посред лято ще осмисли труда, който вложих, за да разцъфтят цветята на моя балкон. 

Знаеш ли колко смислени и колко красиви ще бъдат те на фона на красивия топъл бял сняг?

 

А знаеш ли как стои червеният цвят на косата на повечето момичета?

Стои им тъпо.

Едните са амбициозни, но май не достатъчно, искат да постигнат много, но имат малко. И искат да се различават от другите като тях, та затова.

Други са просто търсещи начин да прикрият нещо, нещо по себе си, нещо вътре в себе си, но малко неуспешен начин. А аз...

 

Аз имах много, а не исках да постигам нищо повече от това, което ми беше написано, че ще постигна.

И не исках да прикривам.

Исках да показвам.

Исках да излъчвам това, което е в мен – топлина, огън, любов, доброта и може би страст...

После моето червено се промени...

сложих му черните кичури,

които така или иначе понадделяха.

Скрих се.

Не ми хареса как светът грабеше от моето червено,

не ми хареса и как губех себе си аз.

Сега имам пак това, от което тръгнах...

себе си.

Имам много, но то не е за показ, не е за даване.

 

Понякога се замислям за червения цвят, но...

Но не мога да видя нищо повече от спомена как е стоял. 

И страхът:  как би стоял?

Идва време в живота, в което трябва да решиш.

 

Не случайно се питаше в една реклама:

 

 

„Кой цвят е Вашият?”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...