До вчера тук в този ресторант бяхме заедно, докосваше косата ми, гледаше очите ми, целуваше устните ми! Усещах пулса на сърцето ти, тръпката с която очакваше приятния звук на китарата, звукът от докосването на кристалните чаши, мигът, в който ме целуваше и казваше "Обичам те"...
Днес пак седя тук, но теб те няма, косата ми остава недокосната, очите ми непогледнати и пълни със сълзи, устните ми усетили само опияняващия вкус на виното. Седя тук и не чувам звука на кристалните чаши, чувам само отекващата мелодия на една тъжна китара.