И така. Мога да наредя много от тези снимки, но те само илюстрират идеята - ДЕТСТВОТО.

Има нещо много очарователно и същевременно противоречиво в децата и детството. Обзалагам се, че няма хора, които да не обичат децата. Но какво точно ни харесва в тях? Вероятно те са това, което ние някога бяхме - безгрижни, игриви, летящи с лекота на крилете на фантазията; същества изразяващи се и действащи с откривателски дух, без ограниченията на срама, предразсъдъците и социалното програмиране. Пребивавахме във вътрешен покой и едно безметежно състояние на вечното Тук и Сега. Не мислехме нито за утре, нито за вчера, живеехме само за мига, изпълнени с радост, възторг от всичко и безкрайно любопитство.

Съгласни ли сте с мен?

Всички ние идваме такива на този свят. Това е изначално състояние на човека и вие го знаете. Но защо тогава никой не вярва, че може да живее така? Защо тогава гледаме с насмешка на хора, които са останали като деца, наивни, простодушни, открити? Или може би тайничко им завиждаме?

Знам, че душата на всеки от вас копнее за това състояние на лекота и безметежност. Знам, също, че умът ви в този момент ви казва, че е невъзможно да живеете с това състояние - та вие имате толкова спешни задачи, отговорности и грижи: семейство, кариера, бизнес, храна, дом, плащане на сметки, кредити и т.н.
Да, желязна логика, нали? Желязна правота. И капанът е щракнал, а радостта на детството безвъзвратно отминала.
Умът е ограничен само до факти и логика. Но не може да борави със състояние и чувства. Големият човек, всъщност, е същество предало изначалното си състояние за да може да се впише и оцелее в обществото, доминирано от студена логика и мисъл. Вие не вярвате, че човек може да живее другояче.

А дали наистина е така?

Как ще ви прозвучи, ако ви кажа, че ДЕТСКОТО, онова съзнание на духа, с което идваме на този свят Е НАШЕТО НОРМАЛНО СЪСТОЯНИЕ? Така, както здравето, а не болестта е нормалното състояние на човека. Но сме свикнали толкова често да бъдем болни и да пребиваваме сред болни хора, че сме приели болестта като нормална и дори неизбежна част от живота. НЕ! ТЯ НЕ Е НОРМАЛНА. Тя е грозна аномалия, отклонение от хармонията, а не нормалност. Здравето е нормалното ни състояние.

Същото е с детството. Забравили сме, че
ТО Е НАШЕТО НОРМАЛНО СЪСТОЯНИЕ.

Знам, че умът ви отново казва горните неопровержими доводи: децата нямат грижи и отговорности, затова са такива, каквито са. За тебе това е невъзможно - ти си сериозен и отговорен човек. Детството е само за децата.

Не драги мои. Детското състояние не е само за децата. Просто така се случва, че единствено децата сред нас се изживяват като нормални човешки същества. После всички ние задружно ги правим като нас - сериозни и логични. И те порастват. А ние се радваме, че са станали като нас - "НОРМАЛНИ". Също като с болестите...

Вярвате ли, че можете да пребивавате в състоянието на детето и да сте големи хора? Аз знам че може. Но трябва да изберете на кого ще служите - на ума или на сърцето си.

Запомнете,
НИКОЙ, НИКОЙ НА ТАЗИ ЗЕМЯ НЕ МОЖЕ ДА ОГРАНИЧИ СЪЗНАНИЕТО ВИ, ОСВЕН САМИТЕ ВИЕ.

Никой не може насила да ви отнеме очарованието на детското съзнание. Единствено вие имате силата да го предадете доброволно в жертва на обществото. И да си го върнете обратно...

✳️✳️✳️
"Пределното постижение на един войн е радостта."
- Дон Хуан Матус... из Дарът на Орела.
✳️
"Единственият критерий за вярващия е постоянната вътрешна радост."
Виссарион
✳️
"И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно" [Мат 18:2]