За добро или зло - на 17 съм
Предсловие
Anabell каза: "Ники, защо не напишеш едно есе "За добро или зло съм на 17". ОК, дано ти хареса. Естествено, писах го "от раз", типично за мен. Защо? Защото едно есе може винаги да се допълни, цяло завършено есе просто не съществува, така че в тези писания се съдържа основното за мен. Грешки със сигурност има, но вместо грешките се надявам да намерите смисъл...
За добро или зло - на 17 съм
Благодаря ви….Благодаря на родителите си, на двете ми баби и двамата ми дядовци, на брат си, благодаря ви. Когато аз тръгнех по лош път, когато трябваше да взема решение - вие идвахте, вие бяхте там и вие слагахте ръка на рамото ми, за да помогнете и да кажете: „Не, има и друг път. Не така!” Бяхте примера за мен, когато имах нужда от пример. За добро или зло вие ми помогнахте да стана това, което съм. Благодаря ви.
А сега, сега аз се чувствам малко по-пораснал и малко по-умен от преди. Сега съм взел всички мои мечти от детството заедно с всички примери, които са ми били давани някога, умесил съм ги и съм ги погодил с моите надежди и накрая всичко това съм натъпкал в една раничка, която стои в очакване на гърба ми. Ей така се чувствам на 17 - с раница на гърба, препълнена от желания, надежди, мисли, чувства и мечти, и стоя на един огромен кръстопът. Този багаж, повярвайте, тежи ми ужасно много, но лесно или не, аз съм решен да го замъкна до края на пътя, ако ще и да го влача. Бих казал, че раничката на гърба е от малкото неща, за които бих си дал живота. Знаете ли защо? Защото тя олицетворява всичко, за което съм се борил до момента през краткия си живот. Абсолютно всичко, което ценя, е вътре и о, драги, няма да се откажа от нея, няма!
Дойде моментът да ви попитам: „Накъде?”. Защото аз не зная, нямам представа.Накъде да тръгна, по коя пътека и след кого? Кажете де!И вие не знаете, а тези от вас, които си мислят, че знаят и кажат: „Бъди себе си!”- Ами вие? Я се погледнете какви сте сега, а после се замислете какви сте били. Вие себе си ли сте, не ви ли е променил животът, а? Ако отговорът е „не”, то, приятелю, води… идвам след теб! На този, големия кръстопът, на който съм попаднал… струва ми се най-добре ще е просто да мина от там, където няма пътека, за да не си изгубя раницата, повтаряйки грешките на някого другиго. А дали ме е страх - малко да, може би. Всъщност само глупците не ги е страх, умните хора знаят какво могат да загубят. Страх ме е единствено от това по колко пътеки трябва да мина и по колко от тях ще бъда разочарован, защото всеки път, когато се спъна и падна, аз със сигурност ще имам силата да се изправя, да вдигна и отупам партакешите си от калта, и да се върна обратно, за да поема по друга пътека. Разбирате ли къде е проблемът? Ще изразходя 100 чифта ботуши, преди да стигна ада.*Само че не знам дали това е за добро, или не, а незнанието поражда страх.
Та това е да си на 17. Да имаш опит, но да не ти е достатъчен, да имаш сили, но да не знаеш къде да ги вложиш и най-вече да имаш мечти, но да не знаеш дали те някога ще бъдат нещо повече. Така че аз приличам много на възрастните врели и кипели в живота хора, но приличам много и на малките деца - с техните мечти за прекрасни магически светове. Искам да бъда и двете. Искам си магическите светове, те са част от раничката! В тях има много повече смисъл, отколкото в нашия свят, защото в реалността най-големият добродетел са парите, защото „там, където интелигентността е лудост, простотията е издигната на пиедестал ”**.Но както казах, искам да бъда и възрастен, защото възрастните имат силата да променят, колкото и наивно да ви звучи. Не желая да задълбавам в тази тема, в моето есе няма място за нея.
И тъй като и неговият край наближава, бих искал да допълня, че не очаквам да срещна някого на пътя, който предстои да си избера след много малко време. Според мен приятелите са просто хора, вървящи рамо до рамо с теб за определен период от време, и те са тук само за да се поучиш от тях, нищо повече, те после си отиват. Колкото до мен - нямам представа дали е добре, че съм на 17, наистина нямам…
*Подозирам, че от първи прочит никой няма да разбере какъв е проблемът. Всъщност и от кой да е прочит пак се съмнявам, че ще се намери някой, който да е разбрал проблема. Но все пак реших така да го оставя. А-а, оригиналният текст е от „Тъмната кула” на Кинг, това е реч на Ванай - „Ще изразходиш 100 чифта ботуши, преди да стигнеш ада.”
** Думи на български свещеник. Точни са, а?
© Николай Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мерси за отговора, просто исках да задам въпроса на някой който пише... ами аз по- скоро от книгите :д, но аз все още не мога да ги подреждам в главата си и става много объркано :д, но опитвам се иначе благодаря за пълния отговор просто ми беше любопитно
-
Г-н Анастасов, май трябва да прочета нещо от Екзюпери... Благодаря ви за цитатите.
Ели, зависи. Нямам някакъв специален метод... В повечето случаи някой друг ми определя тема и аз просто сядам и пиша. Иначе много помагат- музика, филми, книги, обикновени случки от ежедневието, нещо, което съм чул на маса, с приятели и т.н. Не бих казал обаче, че при мен има някакво кой знае какво вдъхновение. По-скоро из главата ми се въртят само изречения или кратки случки, а аз после ги доразвивам и оформям както ми харесат.
Не зная на теб какво ще ти помогне, но предполагам същото. -
„ ... Питам се - рече той - дали звездите не са осветени,
за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета.
Тя е точно над нас... Но колко е далеч!“ •
„ През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора.
Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.“
„ ... Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“
Антоан дьо Сент Екзюпери -
хей извинявай, че те безпокоя, но ми е любопитно смисъл как се вдъхновяваш винаги съм искала да задам тоя въпрос на някого :Д
-
Много благодаря, това беше голям комплимент за мен.
-
Не мога да дам оценка на есето понеже все още нямам опит и качествата, които трябва да притежаваш, за да даваш оценка. Но за мен добре написано, означава да въздейства. А твоето есе определено ми въздейства. Всъщност, когато съм в ролята на читател гледам как авторите и големите писатели си играят с думите и когато прочета дадена творба оставам без дъх, защото и аз искам да играя с думите така,както и да въздействам, да променям настроения и може би мироглед. Е, твоето есе наистина въздейства и променя настроения и мироглед.
-
Благодаря за хубавия коментар.
-
Следя коментарите ви и на теб и на Анахид от нейното есе " Лъжата - виновна до доказване на противното по пътя на отричанет " и така разбрах за това есе, което е доста позитивно. Харесва ми, шапка ти свалям Николай, доста добре написано. Браво ! - 6
-
Мда, моя грешка, извинявай.Благодаря за комплиментите, но отново- нямам представа дали е добре да си такъв на 17.
"Страх ме е единствено от това по колко пътеки трябва да мина и по колко от тях ще бъда разочарован, защото всеки път, когато се спъна и падна, аз със сигурност ще имам силата да се изправя, да вдигна и отупам партакешите си от калта, и да се върна обратно, за да поема по друга пътека. Разбирате ли къде е проблемът? Ще изразходя 100 чифта ботуши, преди да стигна ада."
Ето заради този страх не съм сигурен дали е добре, че съм такъв на 17 години.Всъщност винаги, когато нещо някога ме обиди или рани, аз ще си остана същия и ще продължавам да се опитвам.Тоест ще изпитам доста болка преди да се променя(ако въобще това стане някога), преди да си сменя раничката, образно казано.
Струва ли си толкова разочарование?Аз не знам, мога само да кажа "дано да си струва".
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
