За добро или зло - на 17 съм

    Предсловие

Anabell каза: "Ники, защо не напишеш едно есе "За добро или зло съм на 17". ОК, дано ти хареса. Естествено, писах го "от раз", типично за мен. Защо? Защото едно есе може винаги да се допълни, цяло завършено есе просто не съществува, така че в тези писания се съдържа основното за мен. Грешки със сигурност има, но вместо грешките се надявам да намерите смисъл...

                                              За добро или зло - на 17 съм

 Благодаря ви….Благодаря на родителите си, на двете ми баби и двамата ми дядовци, на брат си, благодаря ви. Когато аз тръгнех по лош път, когато трябваше да взема решение - вие идвахте, вие бяхте там и вие слагахте ръка на рамото ми, за да помогнете и да кажете: „Не, има и друг път. Не така!” Бяхте примера за мен, когато имах нужда от пример. За добро или зло вие ми помогнахте да стана това, което съм. Благодаря ви.

  А сега, сега аз се чувствам малко по-пораснал и малко по-умен от преди. Сега съм взел всички мои мечти от детството заедно с всички примери, които са ми били давани някога, умесил съм ги и съм ги погодил с моите надежди и накрая всичко това съм натъпкал в една раничка, която стои в очакване на гърба ми. Ей така се чувствам на 17 - с раница на гърба, препълнена от желания, надежди, мисли, чувства и мечти, и стоя на един огромен кръстопът. Този багаж, повярвайте, тежи ми ужасно много, но лесно или не, аз съм решен да го замъкна до края на пътя, ако ще и да го влача. Бих казал, че раничката на гърба е от малкото неща, за които бих си дал живота. Знаете ли защо? Защото тя олицетворява всичко, за което съм се борил до момента през краткия си живот. Абсолютно всичко, което ценя, е вътре и о, драги, няма да се откажа от нея, няма!

  Дойде моментът да ви попитам: „Накъде?”. Защото аз не зная, нямам представа.Накъде да тръгна, по коя пътека и след кого? Кажете де!И вие не знаете, а тези от вас, които си мислят, че знаят и кажат: „Бъди себе си!”- Ами вие? Я се погледнете какви сте сега, а после се замислете какви сте били. Вие себе си ли сте, не ви ли е променил животът, а? Ако отговорът е „не”, то, приятелю, води… идвам след теб! На този, големия кръстопът, на който съм попаднал… струва ми се най-добре ще е просто да мина от там, където няма пътека, за да не си изгубя раницата, повтаряйки грешките на някого другиго. А дали ме е страх - малко да, може би. Всъщност само глупците не ги е страх, умните хора знаят какво могат да загубят. Страх ме е единствено от това по колко пътеки трябва да мина и по колко от тях ще бъда разочарован, защото всеки път, когато се спъна и падна, аз със сигурност ще имам силата да се изправя, да вдигна и отупам партакешите си от калта, и да се върна обратно, за да поема по друга пътека. Разбирате ли къде е проблемът? Ще изразходя 100 чифта ботуши, преди да стигна ада.*Само че не знам дали това е за добро, или не, а незнанието поражда страх.

  Та това е да си на 17. Да имаш опит, но да не ти е достатъчен, да имаш сили, но да не знаеш къде да ги вложиш и най-вече да имаш мечти, но да не знаеш дали те някога ще бъдат нещо повече. Така че аз приличам много на възрастните врели и кипели в живота хора, но приличам много и на малките деца - с техните мечти за прекрасни магически светове. Искам да бъда и двете. Искам си магическите светове, те са част от раничката! В тях има много повече смисъл, отколкото в нашия свят, защото в реалността най-големият добродетел са парите, защото „там, където интелигентността е лудост, простотията е издигната на пиедестал ”**.Но както казах, искам да бъда и възрастен, защото възрастните имат силата да променят, колкото и наивно да ви звучи. Не желая да задълбавам в тази тема, в моето есе няма място за нея.

  И тъй като и неговият край наближава, бих искал да допълня, че не очаквам да срещна някого на пътя, който предстои да си избера след много малко време. Според мен приятелите са просто хора, вървящи рамо до рамо с теб за определен период от време, и те са тук само за да се поучиш от тях, нищо повече, те после си отиват. Колкото до мен - нямам представа дали е добре, че съм на 17, наистина нямам…

*Подозирам, че от първи прочит никой няма да разбере какъв е проблемът. Всъщност и от кой да е прочит пак се съмнявам, че ще се намери някой, който да е разбрал проблема. Но все пак реших така да го оставя. А-а, оригиналният текст е от „Тъмната кула” на Кинг, това е реч на Ванай - „Ще изразходиш 100 чифта ботуши, преди да стигнеш ада.”

** Думи на български свещеник. Точни са, а?