Приятели, днес ще споделим някоя и друга мисъл за семейството. Според мен, всички вие сте съгласни с желанието за хармонични семейни взаимоотношения. Според мен, всеки от вас, в някой момент от живота се е пожелавал силно, искрено в сърцето си, просто да може да обича тези около него. Да се разбира с тях. Да може да бъде себе си. Да се изразява свободно, без страх от осъждане, или чувства на вина, или гняв… Според мен, дълбоко в нас самите, се крие един стремеж към хармония с всичко заобикалящо ни, включително и с нашето семейство. И как да стане това? Как да постигна хармония с този, който размахва ръцете си срещу мен? Ами приятели, разберете, че сте творци и вие каните всичко във вашия свят, с вниманието, което му обръщате. И ако разберете, че това, което живее в представите ви е също толкова истинско, както това, което ви се случва сега, във физическия свят, може да ви стане малко по-ясно. И тогава, когато ние продължаваме да мислим и да гледаме към нашите представи, те се превръщат в реалност, която можем да изживеем физически. И ако ние съхраняваме в себе си жив образа на хармоничното семейство, то така и ще бъде. Такъв е законът. И не е нужно децата ни, майките ни, бабите или чичовците да са съгласни с нас, за да стане на нашето. Ние имаме силата да извикваме поведение от всеки, който влиза в нашия свят, чрез гледната си точка към него. Ние имаме силата да променяме гледните си точки. Следователно, имаме силата да извикваме и различно поведение. И колко добре се чувства човекът, когато се е упражнявал известно време,  да намира само приятните характеристики в тези до себе си. И колко блажен е моментът, когато вижда как законът започва да му носи съвсем различни изживявания… и колко е прекрасно да видиш как поведението, което преди си изисквал насила от близките си, сега струи към теб, просто ей така, от само себе си. 

 Ние сме творци, приятели, и при нас може да дойде само онова, с което сме в синхрон. И ако ние спрем да се борим с нежеланото в хората и започнем да забелязваме повече от желаното (от това, което според нас е добро), ние да извикваме мечтаното поведение без усилие. Защото сме в синхрон с него, поради позитивното си внимание. И светът около нас се изпълва с хармония.

 И нещо още по-интересно. Тези, които преди са се дразнили от нас, сега сами идват, за да ни питат как съумяваме да запазим своята лъчезарност, толкова непокътната. Сега семейството, което преди сме поучавали със слова, вижда нашия пример и само се учи от него. 

Как да постигнем прекрасни семейни взаимоотношения? Като поканим доброто да влезе в сърцата ни и като позволим на това добро да свети и да се излива свободно към всеки и всичко около нас. Ние можем да предложим само това, което носим вътре в съществото си. И ако изберем да заменим гледната точка на „недостатъка” с гледната точка на „предимството”, ще разберем, че има много неща, които можем да дадем. А в даването се крие и най-прекрасният дар - Радостта. Приятен ден.