Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
31.08.2008 г., 15:55 ч.

За Фирата в изкуството 

  Есета » Философски
4189 0 55
10 мин за четене
А какъв е звукът от ръкопляскане с една ръка? – Дзен коан.

    Още от малък обичах да си играя с думите. Неминуемо винаги се сещам за ордьовър и шедьовър. Не винаги беше забавно, но поне беше интересно. До едно време. После, като на всяко хлапе ми писваше и излизах да правя пакости в квартала, които включваха всевъзможни креативни идеи от сорта на котколов (лов на котки с кренвирш на въдица), риболов (лов на балъци с портфейл на улицата, закачен на корда) и някои по-конвенционални, като звънене на звънеца на Дебелата Берта по 300 пъти на ден. Но пораснахме. А и Дебелата Берта умря. (The fat lady sang, както се казва).

    Та темата е за изкуството. И младите. И егото. И изкуството. И старите. Но, фактически, няма значение възрастта. Лажова ще потвърди. И то с такъв необикновено обезоръжаващ блясък в очите, че неминуемо ще се отплесна по слабостите на силния пол. Та, идеята е, че, независимо от възрастта, всяка мърша си има и стадо. И обратното (понякога). И понеже мърша е една тенденциозно некрасива дума, мисля че е логично да я заменим с не по-красива, но поне фонетично по-галеща слуховия орган. Спрях се на думата „фира”. Фирата в изкуството. Без нея не може. Изкуство без фира е като фелацио без кариеси. Или като красиви жени-непушачки – сигурно ги има, просто рядко се говори за толкова висока взискателност. То, мъжете в България не са претенциозни – нито пътищата са пътища, че да се борим за кой-знае какви коли, нито футболът ни е футбол, та останаха жените. Които са красиви, ако не друго. Е, кой ти ще брои кариеси и фасове? Отклоних ли се? – Не. Говорим за изкуство, фира и взискателност.

    Тъй като светът е устроен така, че трябва да има примерен експонат, един Жизу, както биха казали французите, който да разпънем на кръст, ще трябва да изнамерим някакъв. И понеже темата е за фирата в изкуството, нашият герой ще възприеме женски образ (заради нежността и красотата) и подобие (заради това, че авторът е мъж). Така избрах нашата примерна героиня да се казва „Сърцето на Фирата” (СНФ – еснафско съкращение, професионален недъг на автора) и не бива да се бърка със „Сърце от Фира” (СОФ – сложен софизъм, не-предмет на това есе). Въпреки че и в двата случая става въпрос за упоритост в неразбирането на изконните подбуди да се твори изкуство. Или тенденциозно преструване за такова неразбиране. Или просто тропване с токче по напукания тротоар „Ти знаеш ли коя съм аз”?

    Сърцето на фирата е събирателен образ за млада поетеса. С хъс и талант за писане. И без крайна цел. Или с безкрайна цел, не мога да преценя. Та, младата поетеса пише отпреди първата си менструация. Тя има стаж. Опит няма, но има стаж. А това е много важно за човек с мераци да се утвърди като публикуващ автор, заслужил признание, като СНФ (мисля, че тук може да се включи и СОФ). Утвърждаването като публикуващ автор неминуемо означава да събереш публика. Иначе публикуването може да доведе до сериозна депресия и дори до по-сериозни последици, като секване на идущата менструация. Това при по-чувствителните. Събирането на публика е толкова важен елемент от живота на един публикуващ автор, че няма никаква аналогия. Тук, с известни условности, ще приемем, че все пак има нещо като крайна цел. Която няма шанс да е качество. Мисля, че много повече й подхожда думата фен-клуб. Абсолютно като на футболен отбор. Хора, които дори да те освиркват, са фанатично привързани към това да ти даряват присъствието си. И после да ти обясняват колко си важна / важен ти, само защото имаш най-яката публика.

    Човекът си е еснафска душа. Егото е нещо невероятно. Миналата седмица у Варна чух младо момиче да казва по телефона си (в 5 следобед) „И-и! Не съм си сложила маникюр! Оф, толкова съм заета, а и днес нищо няма да мога да свърша.” Малко се втрещих. Аман от принцеси без потекло. И его като за трима. Много е важно да изведем подходяща за това есе дефиниция на егото – това е машината, механизмът, който превозва човешката мисъл и творчески заряд по теснолинейката, наречена изкуство. Като всяка машина, егото се нуждае от захранване. Иначе казано – гориво. За един класически публикуващ автор, горивото е средният брой ръкопляскания в час, докато поредният му напън за изкуство още изстива на личната му сцена, пред личната му аудитория. Има специални броячи и сложни измервателни прибори, които веднага показват с точност колко струва поредната доза изкуство. 21st century, yo! В зависимост от резулмамите и резултатите, авторът остава доволен или не. Но, за съжаление, в момента, в който поредният напън за изкуство изстине и изпаренията от ръкоплясканията бъдат изразходвани, машината спира, творческият заряд престоява и понякога с цели дни, седмици, че и месеци няма никакво развитие.

    В такива случаи публикуващият автор страда. Но не и СНФ. Тя е млада и много амбициозна. Талантлива и уверена в себе си. В изкуството си, И в качеството си. И не иска да разочарова „най-яката публика”. Защото всеки уважаващ себе си изпълнител осъзнава, че щом има най-яката публика, значи той е най-якият. И щом аудиторията отсреща заявява колко е важно да се приеме тази чест с достойнство, СНФ ще публикува. Да, ясно е, че тя все по-често замръква нейде посред нищото на скучните коловози на изкуството. Без гара. Без перон. Няма стрелочник. Няма нищо. Трябва да се събира гориво, а ако няма откъде, се чака следващата машина, тръгнала по точно този коловоз, да те изпука едно хубаво отзад, барем един по-читав начален тласък. А пък ако си имал късмета да закъсаш преди нанадолнище, може да се отприщят грандиозни идеи за ордьоври. Така де, шедьоври.

    Както казахме, СНФ има стаж. Тя е млада дама с отдавна утвърдени понятия за изкуство и не оставя да замръква насред нищото, пустошта наречена творчески застой. Она пише, както се казва из нашиот край. И по-важното, она публикува. Публиката е в екстаз. Тя получава ежедневни топли дажби изкуство, които на един дъх храносмила и после на едри дихания и единични напъни отделя хвалебствени by-products (вторични продукти). Всичко това се изсипва на личната сцена на СНФ, егото бива заредено, и локомотивът главоломно набира скорост по релсите. До утре. Когато СНФ пак е приготвила нова доза изкуство за ръкопляскащите. И така месеци. Години. Ежедневие. Цикъл.

    Цикълът е нещо ужасяващо страшно за един производител на изкуство. Най-добра аналогия би била сравнение на цикъла с един затворен коловоз, по който авторът се върти известно време, докато не осъзнае, че тъпче на едно място. По-лошото е, че често изходът не е там, където е бил входът. Понякога е просто незабележим. И още по-лошо е когато забележиш скелетите на други машини наоколо, изкорубени и ръждясали от времето и вятъра. Някои са дерайлирали трупове. Други са още живи зомбита и мумии, които възторжено (доколкото им позволява възрастта) започват да ти обясняват колко благословен си, че си попаднал в цикъл именно при тях. И неусетно протягат куките си, за да се прикачат към теб и да те закотвят там, където си ти и никога да не те пуснат. Или ще излезеш от цикъла с тях (теоретично възможно, но практически изключително рядко се намират толкова мощни локомотиви, дори в модерни времена), или оставаш. That’s all, folks! И няма измъкване. Докато не станеш и ти една гниеща мумия в чакане на някой заблуден талант, към който да се прикачиш. Цикълът може да трае цял живот. Смъртта в цикъл е бавна и мъчителна. Обикновено самоувереността гасне много преди надеждата за спасение отвън. Което си е доста утопично вярване.

    Но СНФ има стаж. И въображение. Тя безгрешно разпознава затворените коловози на цикъла. Ако види, че няма спасение, СНФ тенденциозно дерайлира временно и зачаква по-добри времена. Не дочаква да и свърши горивото. Най-яката публика неминуемо страда най-много. И почва да пише лозунги от сорта на „Липсваш!!!”. Но само СНФ си знае, че тя е там с мисия. Тя е нестихващ пърформър (изпълнител), защото най-яката публика заслужава именно нея. И така СНФ намира професионални имидж-мейкъри, които и сменят името, машината, и маршрутите. Да, губи се индивидуалността на линията на развитие, но всички ясно осъзнават, че изконните подбуди за изкуство не са достатъчна причина най-яката публика да бъде зарязана сиротна със застинали предаплодисментно крайници. И така се появява Кинжали от Тъга (КОТ) – котенцето на голямата тигрица, или иначе казано, неизвестна млада авторка с безспорен талант, продукт на имидж-мейкърите на СНФ.

    КОТ е напълно неспособно чучело със силиконови гърди и способности да си отваря устата точно когато трябва – същинска поп-фолк изпълнителка. Благодарение на стажа на СНФ, никой не търси аналогия между КОТ и нея. СНФ умело привлича вниманието на най-яката аудитория като излиза на малката, девствена сцена на КОТ и започва самотно да й ръкопляска. Професионален PR похват, който доказано носи резултати. Най-яката публика, която следи всяко движение на СНФ почва да чете творенията на КОТ и също така щедро да сипе хвалебствия. СНФ е във възторг от хитряшкия начин, по който отделя вниманието от себе си върху новото Аз – котенцето й. Тя продължава да си четка сама произведенията от името на СНФ, почти като шеф-диригент на цялата аудитория. На най-яката публика. Двойно признание, което утвърждава СНФ като истинска тигрица на поетичното изкуство в България.

    Понеже се говори за изкуство, то изисква жертви. А злонамерени претенденти за милиция на изкуството винаги ще се намерят – това са хора, които ревностно отказват да бъдат част от най-яката публика, често не одобряват кон-с-капакщината на овациите им и нерядко ги осмиват по един особено груб, но деликатен начин. Да не говорим, че сред тях има хора, които пишат значително по-добре, отколкото най-яката публика някога ще признае, само защото няма правилното поведение като за пред най-яката публика. Именно такъв милиционер на изкуството може да съсипе цяла кариера на един поет, художник, фотограф, режисьор и прочее. Именно такъв тип може да катурне всички локомотиви на СНФ, КОТ и всяка друга нейна приумица за нов имидж. И всичко да отиде по дяволите.

    И така се появи един истински колос в милиционерщината на изкуството – Обречена. Без да си поплюва много-много, тя излезе по вдъхваща респект униформа на милиционер пред аудиторията на КОТ и с рязко, добре премерено движение свали маската на младото момиче. Не можете да си представите колко същисано може да гледа една най-яка публика, когато види стар кумир в нови дрехи. Внезапно фанатизмът й към влошаващото се в цикличност качество на СНФ се превръща в извънредна взискателност, примесена с тъговна критичност и други особености на критическата. Да, те ще я пощадят, защото е млада и красива, но дали някога ще простят, че именно тя, СНФ избраницата на най-яките ръкопляскащи си позволява да им пробутва тийнейджърските си игрички? Дали някога ще уважат склонността й да опорочава всичкото постигнато с евтини PR похвати?

    СНФ с писъци избяга от сцената. След което най-отговорно запали всичките си стихове, дори онези, които бяха писани много преди концепцията за КОТ. Странно, но горенето на стихове определено се е променило от Добри Чинтулов насам. В наши дни стихове горят само незадоволени дами в климакс. Или незадоволени дами, които са си родени с климакс. А СНФ заличи всичко от себе си. Без фира. В името на доброто начало.

    Разбира се, имидж-мейкърите веднага й предложиха да я застрелят като Тупак. Щеше да стане велика, макар и при по-малка сцена и бюджет, но какво да се прави? СНФ, обаче, предпочете да отиде при баба на село, хапна малко еко-сирене (а всички знаем, че много сиринье не е насиринье) и се върна – пречистена и девствена като роса. Моментално изтъпанчи серия стихотворство и най-яката публика, трогната от това внимание, заръкопляска. Като по сигнал на мигащ надпис „Аплауз”. А фирата… всички се направиха, че не я виждат. И, че царят не е гол. И че всичко е неумиращо изкуство. И, че изгарянето на над 200 стиха не е жертва на техните невъздържани овации в опити да стимулират. Какво? Ежедневното производство на фира, разбира се.
---

Всяка прилика с действителни понятия, лица и събития е преднамерена и напълно неслучайна. Авторът не носи абсолютно никаква отговорност за преките и косвени вреди и щети, които би нанесъл този материал върху фирата в изкуството.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Е, дори чесането на виртуални езици е повече от нищо, Виолета.
    Всеки словесен онанизъм, последван от оргазъм, е още един гвоздей в ковчега на късния Маяковски. Шегувам се, разбира се.
    И не съвсем.
  • Много думи за нищо.Като си млад и обсебен от думите ги редиш
    като че ще ти отпуснат два живота."Да -ама-не"Мразя да цитирам,но
    за случая нещо от ранния Маяковски:"Подир час оттук в прсечката
    ще влезе и/ще ливне по човека вашта пухла тлъстина-/а пък аз разкрих вам толкова ковчежета поезия,/аз,расипникът на думи,нямащи цена!"
    годината е 1913-да не стане грешка.После на Маяковски му разка-
    зали играта,аоще по-после той сам си разказал играта и никой и досега няма да разбере играта-живот,както и той никога не разбрал"
    какво всъщност стана там,в Каренини" и аз също не разбрах.А защо да пиша само амбициозни момчета.Тома,има и словестен онанизъм.Човещина.
    Wali./Виолета Томова/
  • Исках да пиша коментар, но се отказах.. толкова много е нписано ,че докато изчета всичко.ще ме напусне мисълта!! Заемам се с четене !! не ми пречете!!
  • Много болезнени истини! Егото... Ама,няма как-хора сме със всичките си човешки слабости...
  • Тома,пиши нещо човече,че ми се критикува!
    С усмивка!
  • Хе Тома, пожелавам ти много усмивки и незабравими мигове!!! Знаех си че имаме привличане. Днес и моят съпруг има рожден ден Ще пия едно и за твое здраве. Наздраве!
  • Честит рожден ден, Тома!
  • След толкова много мнения, ще кажа само, че провокирането на мисловна дейност е прекрасно.
    Поздрави!
  • Включвам се тук като “новак” и съвсем незапозната със случката, за която описваш в есето, Тома, за което надявам се нямаш нищо против. Искам да дам един малко по-различен поглед. Есето и малко от коментарите, които прочетох ме предизвикаха да се включа.

    И по-точно коментарите на Anita765 (Ани Монева), в които обяснява защо е изтрила стиховете си. Искам да се обърна към Ани. Не знам кога друг път си била обвинявана в плагиатство, но за последното началната причина вероятно съм аз. И тъй като за мен плагиатството беше съвсем явно, бях възмутена от това, което прочетох и писах точно на мястото, където забелязах това плагиатство – в коментар към твоето стихотворение (с доста по-мек тон от това, което изпитах, когато прочетох „твоя” стих). За съжаление ти предпочете да ми пишеш лично, вместо да отговориш там, където бяха написани моите думи. Нямам намерение да обсъждам със съобщения това явно плагиатство, на което бях свидетел. И подобен вид плагиатство, щом го забележа, няма да подминавам с безразличие тук (защото не съм очаквала да го има в такава буквална форма на този сайт). Само да поясня отново, за тези, които не са запознати с тази ситуация – във въпросния стих на Ани, последните два куплета бяха почти буквално плагиатство на стих, който съм чела преди 20 години и който е звучал в мен през всичките тези години.
    Не бях писала на редактора, но явно са се намесили доста хора в спор, който се е развихрил. Това е съвсем разбираемо. Нормално е хората да реагират по различен начин (някои дори и доста остро) на плагиатството. Щях да пиша в следващ коментар там, но докато намеря време, вече бяха изтрити стиховете ти, Ани – без значение чие е било това решение (твое или на редакторите). Лично моето мнение е, че най-добре би било да се изтрие само този стих от сайта. От твоите коментари под публикувани тук произведения на различни автори в следващите дни бях още по-възмутена. Преди допусках, че може би някак неволно си копирала този стих, но се оказва, че се усещаш жертва !!! Надявам се, че след време ще се опиташ по-реално и честно да прецениш пред себе си ситуацията. Пожелавам ти да успееш да си наясно със себе си, защото ако и след време остане у теб убеждение, че няма плагиатство в това стихотворение... струва ми се, че би било страшно за теб самата.

    Тома, твоето есе наистина предизвиква дискусии в различни посоки. Фирата в изкуството, според мен, е не само изтриването на стихове от нета (от този сайт или друг). То сигурно често е импулсивно. По-страшна е фирата, в която превръщат сами себе си талантливи хора, които се опитват на всяка цена да са на върха и оценяват сами себе си само по "аплаузите".

    Пак ще се връщам на това есе, за да го препочитам (разбира се,ако не решиш да го изтриеш )
  • Хм. Да започнем с дамите...
    Ани, прочетох. Но какво ми казваш? Че понеже някой си е станал и те е посочил с пръст, ти трябва да си подвиеш опашката, защото какво? Нямаш подходящо поле за изява ли? Ако държиш на това, което пишеш, значи държиш и на (ако ще) единствения си фен. Не, че нещо, просто някои е получил нещо от частица от теб. Откровено ще ти кажа, че не се вълнувам от оценките. Та в този сайт почти няма не-отлични стихове. Какво да ти кажа повече?

    А, що се отнася до интереса... какъв интерес? Към сайт за поезия? Мислиш, че голяма търговия пада покрай него ли? Или говорим за нематериални облагодетелствания? Крайно ми се чини като твърдение. Да не говоря, че познавам създателите. Ако не бяха доброволните усилия на шепа хора, йок сайт. А другият сайт кво? Ти дава криле ли?

    Смешко...
    Никога не съм казвал на никого: "Спирай да публикуващ в този сайт." Казвал съм "Не публикувай всеки ден", "Или спри поне за известно време, че почна да си влощаваш качеството и мяза на 'Исках да излезе хубав стих, но и така става'".

    А думите, откоито се отметнах, са, че ще престана да напътствам другите как да пишат. Добре, ам се оказа, че някакви ентусиасти се кефят да ги критикувам. И реших, ми аре, поне една полза, от това, че като малък се научих да плюя надалеко.

    И сега сериозно, мислиш ли, че публикувам всичко, което пиша? Ако случайно си го мислиш, знай, че си пиша, ти за мене не се бой. И си публикувам каквото преценя. И, въпреки, че поезията е хоби за мен, си имам цели, да. За разлика от много други. Жалки, но все пак цели. И, да си призная, ако един ми каже, че разбира и споделя гледището ми, съм доволен, че явно не съм тотално изперкал, без да има кой да споделя лудостта ми.

    А ти си плюй, не ми пречиш. Все някой трябва да го прави. Но го правиш разочароващо скучно. Поне в този момент така ми се струва. Може утре да се събудя дълбоко впечатлен. Ама не ми се вярва.

    Между другото, ще има и други есета, в които ще се обсъжда изкуството в България. И други аспекти на капаните на суетата. И слабостите на хората. Включително и моите. Нямам претенции за нищо, аз съм си роден шибан столичен убитак и ако умра друг, ще е само защото съм се махнал от БГ. Много тъжно, но аз лично не вярвам в някаква кой-знае каква реализация тук. Камо ли с поезия. Или есета. Те никога няма да бъдат повече от хоби за мен. Но пък ми е забавно да ги пиша.
  • А ти прочете ли, Тома, до края какво написах? Отдавна местя стиховете си в друг сайт. Това означава нещо нали? Мога и още неща до напиша, но спирам. Ей това е, всеки тълкува нещата така както му е изгодно или според настроението си.
    И за какво ми е да стоят стиховете ми тук. Четох една статия в публицистиката и по повод на нея се разрових в сайта. Има много хора които са спрели да публикуват - качествени при това -не знам причините, подозирам ги. И кой ги чете - никой. Потълани в забрава.
    Няма ли публикации - няма и четене. Недей да публикуваш известно време и ще видиш дали някой изобщо ще се сети за теб. Времето си върви, хората се сменят идват нови по-интересни и така...Няма какво да се заблуждавам и да се бия в гърдите как съм седяла зад всяка моя дума. На никой не му пука, освен на шепа приятели.
    Нали знаеш онази фраза за интереса? Те това е.

  • Томчо ... а ако ти кажа че съм разбрал и въпреки това съм ти написал моите си коментари ... мен това ме интересуваше щот е...бяга ми думата ...абсурдно ?, много пъти да говориш за писането специално за сайта , че не е полезно и тн. и после и ти да го правиш ...айде , уж отговори ...


    та ... не сме идиоти ... но защо пък трябва да се натягаме да го доказваме ...


    ще ти напиша два цитата , па памет от разговори между мен и други хора ...


    " в началото се ебава с теб , но принципно не е това същината "

    и с друг събеседник (сам прецени кой кой е )

    "добре бе толкова ли са тъпи ... онова малкото сигурно се хили някъде "

    няма нужда ти пояснявам... та ... споко , кака ... и като си разбрал някого пак може да го оплюеш

  • Ренка, мисля, че ще натрупам врагове в сайта, ако ти кажа открито какъв букет от "само хубави неща" ти мисля. Някои сигурно от яд ще потърсят прокурор.

    Дарче, аз лично намирам светлина в тунела. Някои отзиви не са тук, имам си и в пощата. И да ти кажа, предимно радващи ме. Не очаквай с малко манипулативно подбрани изразни средства да стане така, че всеки да прорисува като Дали и да пропише като Робърт Бърнс.

    И на последно място: Ани, специално мен досега никой не ме е обвинявал в плагиатство. А и да ме обвини, ще му се изсмея. Няма да трия. Вероятно никога. Дори да изчезна, няма да трия. Стоя зад всяка своя дума тук, независимо дали коментари, или произведения.
  • Здрасти, Томич, ако позволиш, макар и със закъснение, и аз да кажа три неща:

    1. Сътворил си един от най-добрите текстове, които съм чел напоследък! ( Веднага уточнявам, че визирам втория пункт от дихотомията: Какво казва и как говори един текст( творба - не ми се изпада в борба с блатото на жанровите /не/определености и хлъзгавите лутания в стилово-конвенционалния детерминизъм/ ))
    2. По отношение на първия член от по-горе изразената дихотомия:
    Прав си за повечето неща - мисля, че разбрах правилно (Или поне разбрах това, което исках да разбера - от гледна точка на личния ми и съвсем краен субективизъм - разбира се, плод на егото ми! ).
    3. По отношение на звука от пляскането с една ръка - ами подобен е на гледането без очи: да видиш образ без образа!
    В тоя ред на мисли не просто чух звук без звук, а и направо ме изкефи! ( Жалко, че никога няма да чуя и абсолютния тон, ама на кой каквото му е дадено! )

    П.П. Извинявай, четири неща били:

    AVE!


  • Чудесно! Чудесни неща, и то написани от млади момичета, някои от които са и много сполучливи автори, което прави нещата истински прекрасни за мен.

    Ели (Елмира), много ти благодаря са подчертано смисления коментар. И с тебе сме си изяснили казуса с имената. Аз си мисля, че това случайно съвпадение е възможно да е повлияло ина Рени за някои неща, но в никакъв случай не съм категоричен по въпроса. Знае ли човек? Сигурно и тя самата не знае.

    Елишка, ти си абсолютно злато, дарлинг. Поздрави си момчето от мен.

    Еми, възхитен съм от трезвите разсъждения на готина млада мацка като теб. И ти благодаря, че не ги спести. Надявам се никога да не ти дойде муза за триене. :P

    Кремка, в тебе не съм се усъмнил и за миг. Нема ракия, дето толкова да затрие главите на който и да било от двамца ни.

    Благодаря на всички, мисля, че наистина темата се поизчерпва. Кефя се, че млади автори разбират какво става в това есе.

    Така, по отношение на това дали има бъдеще това есе навън, що не оставите на креативността на автора му да видим дали може да понапише малко текстове, които един ден да се обединят в нещо, па тогава да решим какво значи да се, хм, продава навън. Това е цикъл от есета, който, живот и здраве, някой ден ще бъде завършен. Като си измисля и една фабула, глеи колко се продава? Колкото една книга в България - освен фентъзи и шифъра на Леонардо, няма книга над 1000 тираж. Тъжно, но факт (минало време на фак - староанглийски, б.а.).

    И на последно място, да Ба Бе, явно сме намерили време. Или сме сметнали, че е достатъчно важно, за да намерим време. А ти отде реши, че някой се вълнува от становището ти "кое ни е работа"?
    Това е риторичен въпрос, не държа на отговор.

    Желая здраве на всички! И вдъхновение!
  • Ани, едва ли има човек в сайта, който не е изпадал в подобно на твоето положение - сиреч, на обвинен в плагиатсво... или подражание или някакво сходно звучащо определение...
    Примери - бол! В кюпа и аз!
    Е, гадно е... спор няма! Особено като знаеш, че не е така...
    Според мен не е начина да се трият стиховете, в израз на болка или... знам ли, някаква форма на протест! Точно това доказва уязвимостта на конкретния човек, а понякога може да се изтълкува и като признание и съгласие с обвиненията, които му се отправят - били те иронични забележки или " право куме в очи "...
    Тъй, мисля аз, Ани!
    Не, че не ми се е искало и на мен да си делна стиховете, но...
    Премислям нещата и продължавам! Защо да се отказвам от нещо, което е ценно за мен?!
    Обърнахме го на " искрено и лично "
    Нема лошо, по - скоро има нужда!


    п.п Някога... някой, който безкрайно ме провокираше да разсъждавам, ме попита защо си разкривам душата чрез стиховете си?
    Аз му отговорих, че никой не знае, че това съм АЗ, не част от мен, а същината ми... Нали винаги има лирическа, която да поеме удара... евентуалния...
    В тази връзка, защо е нужно да изтривам част от себе си?! А, другите, които го направиха...?!
    Някой замислял ли се е за това...



  • Разбира се, разбира се... Дори нямам предвид конкретни лица, защото не съм чел нищо от тях, така че не мога да коментирам. Говоря по принцип и изобщо, много голяма пушилка се вдигна за една нищо работа.
    Желая ти успех в начинанията.
  • Има две-три неща, които ме предизвикаха да оставя коментар. Първо е самото есе разбира се. Мисля, че е много добре написано. Дори е завладяващо, някак с усмивка те кара да си вадиш изводите. Във всеки случай представям си как бих изглеждала, ако бях лирическа в твое произведение
    Което ме отвежда до второто нещо, а именно "здравия гръб". Сигурно по старите пушки тук ще си спомнят какво е да те посрещне Писателче с тупаник, макар че към мен беше сравнително снизходителен. За каква гърбина говорите въобще? Знаете ли, той ми каза НЕ още при първите ми публикации, без аргументация, без нищо. Просто НЕ. Аз не изтрих всичко, а започнах да се уча, след месец вече дори той се аргументираше и ме следеше с интерес. Никой не ме е подпирал и за секунда. И ако питате мен така е по-добре. А фира всеки има, по-важното е да се стремим да я сведем до минимум.
    Третото нещо, което ме предизвика е полемиката за белия стих. Жалко, че Рени е изтрила всичко, щях да дам препратка към неин бял стих. Щяхте да се изумите, ако го подредите като римуван. Правила съм го и незнам дали заради моите предпочитания към римата или просто е така, ами оказа се, че римуван е доста по-силен. И по-лесно се четеше. Не успях да дочета докрая коментарите, за което се извинявам, но само мъничко. Зареждат ме с негативизъм, а аз не за това съм тук. Поздрави, Тома. Хубаво есе.
  • Та, да се доизкажа, учудих се на собственото си търпение, изморих се вече!Прекалено много ме натовари психически този сайт. Била съм на границата да изтрия собствените си творби, в състояние на афект, радвам се, че не го направих, защото мисля, че това не е начинът да се доказвам или пък, че някой ще се трогне и ще си направи труда да ме върне... Всичко, което съм публикувала, си стои - хубаво или лошо, това е! Просто като съвет, се обръщам с призива, никой да не го прави. В много стихотворения на Рени, на Ружа, на Пинче, съм откривала себе си, вярвам и всички вие сте се откривали...
    Току що разбрах, че и Ани си ги е изтрила. Всъщност, отдавна не следя нещата подробно и не знам още колко хора са си изтрили произведенията, което лично за мен е безсмислено!


    Тук ще направя една вметка, да разкажа каква е позицията на един страничен човек. Моят приятел чете от време на време стихотворенията ми и веднъж ми зададе въпроса, съвсем простичко, не ми ли е писнало от едни и същи коментари. До този момент някак си се самозалъгвах, че хората просто ме харесват... Така ми подейства отрезвително. В действителност цикленето беше и е на ниво, та той е първия, който ми помогна да преосмисля присъствието си тук.
  • Защо, Тома? Аз изтрих моите защото не бях вече спокойна в сайта. Защото на два пъти бях обвинявана в плагиатство. А какво знаят за мен осъдителите ми, защо съм използвала точно определени думи и в кой момент и дали непременно съм ги преписала...при толкова написани неща, изведнъж трябва да реша да препиша... Защото получавах иронични писма каква велика поетеса съм. Не съм и няма да бъда. Пиша защото се разтоварвам така. Защото разбрах какво е суета, защото видях какво става с мои стихове - дори в един ден. И дали никой не забеляза или просто не искаше да забележи защото са мои? Защото понякога интересът е заради пикантни коментари, а не заради написаното. Защото понякога се принуждавах и аз да бъда лицемерна, но това е никому ненужно, най-малко на мен. Защото мислих, Тома, мислих и разбрах, че е ненужно да се ядосвам с неща, които може би дори не тълкувам правилно, тъй като не знам нищо за отсрещната страна. Защото виждах, че до някъде тук е убежището на самотниците и не до там реализираните хора (това не важи за всички).
    Защото както казва един мой познат " Интернет е мегдан като всички други" , а тук той е облечен в безкрайно много думи от хора които ги могат. Защото не обичам да живея в илюзорен свят, а виртуалното пространство е такова, а тук се подклажда още повече. Дори ако щеш и заради точно тия не знам колко си никове, защото съм виждала намигванията в тях от хора, които сега те аплодират.Защото аз също бях суетна в един момент, но го осъзнах - това не ми помага.Защото искам да съм свободна, Тома и спокойна. Не вървя към нито един учебник по литература. Просто си бягам от суровата действителност в която работя.
    Все още не мога да спра да отварям страниците на "Откровения", но един ден може би ще успея...все пак тук беше част от сърцето ми.
    Това е Тома за "фирата" в моето " изкуство" (далеч съм от мисълта, че е такова).



  • Не викай, кака, чух те!
    Доста години минаха, много вода изтече. Прекрасни произведения бяха изтрити.
    Дълго изпращахме, бързо посрещахме. (Време нямаше и пити да омесим)
    Лично на мен, много ми писна, Тома. Велики драми, велики илюзии.
    Аз прочетох есето - и го разбрах. Останалото... здраве!

    "Ако не помогне правината, кривината - никога."
  • От вчера следя развитието на есето и все ми се искаше да напиша нещо.
    Прав си,Тома,че от изтриването на качествени произведения като тези на Рени,Пинче и Ружа,губят най-вече тези,които ги четат.Лично аз много пъти съм се връщала на първата страница от развитието на публикуващите в сайта,и винаги ми е било интересно да проследя как се развиват стиховете им или да си припомня нещо любимо.(Няма да изреждам имена,не съмнено добрите автори в сайта не са малко,но не са и толкова много)
    За съжаление,вече нямам тази възможност при някои от любимите ми автори.И аз липсвах в сайта лятото,но забелязах отсъствието на много хора,които за мен са едни от най-добрите в сайта.И от това наистина губим Ние-четящите,тези,които ги оценяват,коментират и може би точно ние сме виновни за тази загуба.
    Всеки се радва на коментар,на внимание,защото е положил усилие върху публикуваното,но колко често коментарите са истински.Лично аз се радвам точно на тези,дори не добри,но които усещам,че не са написани просто,за да мине от ред,а защото е обърнато внимание на написаното.
    Рени е доказано име.Обичам да я чета,както и много други,които влизат все по-рядко и прочита на тяхно произведение е истински празник.
    Със сигурност имам още много да кажа по въпроса,но спирам за сега.Нека сме искрени в коментарите си и нека с любовта си не гоним добрите автори.
    Благодаря ти,Тома,за това есе.
  • В интерес на истината, нямах намерение да пиша коментар под есето, но промених решението си. А това беше провокирано от последния коментар на Тома.

    Така. Да започна и аз. Първо, защо оставаш с впечатлението, че не си разбран, Тома? Напротив. Просто читателите за пореден път показаха способността си да се отплесват от истински важното и да се сграбчват като удавник за сламка в маловажното. Лошо. Лошо, Тома. А шегата ти за моя и нейния ник мисля, че умишлено не я разгледаха, тъй като аз лично си спомням поне 3 пъти, когато из коментари в същия сайт този въпрос беше разискван надълго и нашироко. Казала съм, и пак ще го кажа - съвпадението не е умишлено, а напълно случайно. Право е на всеки да си мисли каквото иска и да го тълкува както иска.

    Сега за есето. Солена критика, Тома. Остави това дали прототипът е Рени, лицето Х или Филанкишията. Няма да критикувам. Само ще изкажа становище - аз бях твърдо против, когато Рени изтри стиховете си оттук. И да - бях крайно разочарована именно поради факта, че бяха изтрити, както ти се изрази, "шедьоври". Точната дума е "разочарована". След това разбрах за историята с никовете. Говорих и с други хора по този въпрос и мисля, че разбирам мотивите й да го направи (двойствеността на никовете, НЕ триенето!). Отделен е въпросът, че твърдо не одобрявам. И то не поради някоя друга причина, ами поради тази, че дори и един "крехък седемнадесетгодишен гръб" трябва да може да понася както овации, така и критика. А след като публикуваш творби в няколко сайта за стихове... е, тогава оправдания от типа "исках да отклоня вниманието" не минават. Или поне за мен.

    Относно самото есе. Това разбира се е мое мнение и не ангажирам никого да го приеме или не. Но определено НЕ смятам, че то е твърде разбираемо за хора извън сайта, които не са в течение на "бурите ни в чаша вода".

    Това е от мен. И се извинявам за "оливането".
    Поздрави, Тома!

    П.П. Пропуснах само да кажа на аудиторията нещо - точно онези, които са били най верните "фенове" и най-големите "критици" в момента, защо не си помислите, че може и вие да сте допринесли за триенето на стиховете на Рени. Както казвам и друг път - дано се радвате на творението си! Дали пък, ако се вгледате по-внимателно някъде, това "Творение"(колкото прекрасно, толкова и ужасно), няма да ви напомни на някого?... Но защо ли оставам с впечатлението, че не е така. Никой не харесва Франкенщайн. Ама именно човек го създава. В търсене на съвършенството на живота.
    Още веднъж - поздрави!
  • Ради, никой не отрича белите стихове, дори напротив. Просто да се направи качествена сбирка на поетеси и да се състои само от бели стихове е нелепо. И, да спомена, аз от Ботев насам виждам много слаб прогрес и го заявявам напълно отговорно. Точка.

    Интересно, защо толкова лекомислено се подминават коментарите на Елишка и Деси? Няма шанс да залипсват на аудиторията ли?...

    И какво сте наскачали да защитавате Рени, която дори не е обвинена в нищо? Нима наистина няма сериозни агрументи срещу изложеното в това есе становище, просто защото хората предпочитат да изместят акцента върху Рени (която кой от вас познава като личност???), а не върху това как най-яката публика може да доведе до триенето на стихове? Как па една дума не чух за Ружа и нейните изтрити стихове? За Пинче? Как па никой не изкоментира тънката ми шега с никовете на Рени и Елмира? По дяволите, някой изобщо разбра ли нещо от това есе?

    Ми нека го <b>натъртя</b>, изтриването на стиховете на Рени е поводът за есето. Самата тя няма пряко участие. Освен като прототип. Тук се говори за отговорността на една аудитория в един форум за изкуство. И за това, че с лека ръка се допускат да се трият стихове? Ако толкова държахте на нея, нямаше ли да ви се е приискало да не беше трила?

    Стана ли ясно какво казвам?
  • Ани... разбрах!
    Въпросът ми, бе по - скоро риторичен... и по - обхватен в пространството...
    И пак казвам, това не е критика, нито вендета, нито нещо подобно...
    Това е позиция!
    И най - вече считам, че когато искаш да бъдеш разбран, трябва да
    " говориш " и да отстояваш своето! Поне така е според мен...
    Относно таланта. Не видях никой да го отрича! Дори напротив...
    Аз даже го изкрещях!

    с уважение!
  • Междуредието беше за стиха на Рени. Аз не я осъждам. Разбирам я до някъде и съм и казвала за двойствеността.
    Може би трябва да се замислим как се чувства сега. Това тук е един вид подрязване на крилете, не само критика. Направена така публично звучи по съвсем друг начин.
    А и не е само тя с двоен, троен и не знам колко си ник. Наскоро открих един.
    Искам само да кажа, повечето тук сме работещи хора и предполагам малка част от нас четат всичко написано - поне аз не чета - нямам време и регистрирането с няколко ника не може да е сверка на часовника.
    А самият факт ,че се изписа толкова много за Рени е показател, че въпреки всичко е талантлива.
    Това вече към Рени - всичко ще отшуми, ти просто не спирай да пишеш.
    Времето и различните житейски ситуации ще те научат кои са мъдрите, афекта и суетата не учат, учи трезвата преценка и възможността да можеш да мислиш. Ти предполагам си от мислещите.
    А ти Тома до някъде си камбана, но бъди за всички!
  • Само едно нещо ме притеснява в цялата тази разправия. Твърдението, че поезията в бял стих не е добра, а добра е само в класически вариант /рими, ритъм и т.н./. В такъв случай трябва веднага да изхвърлим зад борда Чарлз Буковски, Паул Целан, Петьофи, Вислава Шимборска /нобелов лауреат/ ,Тед Хюз, Силвия Плат и много други. Което, според моето скромно мнение е твърде отговорна задача, колкото и да е велик цензорът. Считам, че което е добро, си е добро и което не е добро - не е добро - независимо от формата, а очевидно някой трябва да си промени критериите, докато може /и, ако може/.
  • Така и така се свалят картите... да се допълня в изказването си...
    Защо някой счита, че това е вендета?! Не е! Поне не от моя страна...
    Аз лично знаех само за първия " допълнителен " ник на Рени...
    Бях чела неща, които публикуваше с него и доста ми допадаха!Не знаех, обаче че това е Рени... Подозирах...!На същите тези неща се натъкнах в " Хулите ", пуснати с ника на Рени - Сърцето на огъня! Писах и на лични, обърнах го на шега... Схванах идеята и... Дори мисля, че я разбрах! Дали одобрих, това си остана само за мен... Опитах се да се поставя на нейно място... и така... Не съм я съдила! Дори точно така и написах в съобщението си, че не я съдя...! Доколкото разбрах е последвала нова двойственост, чрез нов ник и нещата са изтекли в неконтролируема посока...
    Рени ще се намери, сама себе си! Може и да се е намерила! Тя си знае и се усеща най - добре...
    Гадното е, че остава неприятен привкус у хората, които я обичат като поетеса! Такава съм и аз! Четях поезията и, съпреживявах я...
    Ще продължавам да я чета, ако имам възможност!
    Това не е вендета, Рени!

    с обич за всички!
  • Не издържах...
    Не твърдя, че познавам достатъчно Рени.
    За първия случай с втория ник знаех, за този останах страшно изненадана! Един път да направиш грешка е простимо, дори понякога е необходимо, за да си осмислиш мястото.
    Бях в отпуска, докато се е случило разкритието.
    Върнах се, бях озадачена защо тя е изтрила почти всичките си творби.
    За съжаление, не успях да говоря с нея и не мога да я засека.
    Докато не чуя и нейната гледна точка, не я съдя, не я и защитавам.
    С коментара си искам да кажа, че тя е умно момиче и ще разбере правилно есето на Тома. Надявам се да не се обиди, защото истината все пак е от значение. Аз лично не винаги съм разбирала стихотворенията и, особено в последно време. Стараех се!
    Тя загуби някъде тънката граница на реалността, както щеше да се случи и с мен... Ръце е имала много, които да и помогнат, но тя е направила личния си избор!
    Както каза Деси малко по-надолу, в последно време и аз се чувствам некомфортно в сайта и си давам почивка.
    Знаете ли, има нужда от хора като Тома. Тук е мястото и да ти благодаря,Тома, както да благодаря на всички, които не са ме оставили в заблуждение относно поезията ми.
    На Рени ще кажа, да отдели колкото време и е нужно за себе си, за да си изясни нещата и да не се отказва да пише!
    Когато се върне, аз ще се радвам най-много!
    Не написах дори и половината от това, което исках, но може да се върна пак...
    Поздрави, Тома! Умееш да пишеш!
  • тъкмо щях да си трия коментара ...
    по други причини, а това, което си цитирал - си е тъкмо на мястото.Дай да не вадим от контекста не добре сложени думи, защото има и други, още повече не на място.

    както и да е. По темата.
    ПРАВ СИ!

    Защо?! Защото като се огледам не виждам нищо по различно от една яма,пълна с лицемерие.
    Това е от мен!
    Честито на печелившите.

    Колкото до Рени. Да влиза, без значение откъде - врата, прозорец или заден вход. И пак ще я възхваляват, и пак и пак. И не само нея. И теб. И мен.
    И на "здравата среда" и е...ме майката. Ние си!
  • Много се радвам, че като за трети ден започнаха да се появяват позиции по въпроса. Смешни, пристрастни, или не, искам да ви кажа дами и господа, че от комформизма по-зле няма. ОСОБЕНО в изкуството.

    Смешко, бих ти отговорил, но ти толкова несериозен се явяваш в този момент с твоите определенийца, че по-скоро бих дигнал крак да те препикая, бате. Нищо лично. Но си прав за едно - отметнал съм се от едни мои думи и да ти кажа, считам, че съм постъпил правилно. Времето ще покаже дали е така.

    Ивайло, благодаря ти, че си единственият, който запази тон за да каже нещо. Не знам дали се забелязва, но аз определно не съм казал една лоша дума за Рени. Не знам дали прочитате, че аз не обвинявам никого за нищо. Аз правя един обзор на една ситуация. Рени е само примерът. Изкупителната жертва. Жизу (Jesus). Сравнявам момиче с Исус, вие на това хулене ли му викате? Какъв крехък седемнадесетгодишен гръб?

    Супер яките стихове на Пинче трябваше ли да бъдат затрити, за да почне да си ги публикува наново? Супер яките стихове на Ружа (Калатея) трябваше ли да бъдат затрити и те? Или всички забелязвате, че царят е гол само когато някой го викне? Аз па реших, че от това да се трият стихове страдам АЗ. С главни букви, щото явно имам его като за всички ви. И хич не ми пука да го кажа. И понеже явно имам аудитория, която ме чете, не къде да е, а в ОТКРОВЕНИЯ точка ком, си постнах едно откровение. За Рени. Щото па от горепосочените автори най-много ме кефи. АЗ па да ви кажа.

    Дарче, не се сърди, прекрасна, но мисля, че малко лично и крайно излагаш нещата. Моята цел е точно да покажа, че ние, дето се имаме за добрите каки и батковци, допускаме да стават такива неща. И наистина смятам, че Рени има право на своя избор. Какво сме преценили ние за нея си е наш проблем. Аз уважавам изборите й да остава или да се маха. Но не уважавам да се трият шедьоври. Смешко, ти уважаваш ли триенето на шедьоври, бате? Или на това му викаш псевдочалга? Или псевдошедьоври, може би?

    Както казах и на Алиса, ако някой ограби Лувъра, кой ще страда? Няма да е нито Жак Ширак, нито Леонардо да Винчи. Ще са всичките ония, които така и не са се докоснали до изкуството вътре. Толкова ли не е ясно? И да, Иванова е права. Няма обвиняеми. Има потърпевши. Ако никой от вас не е, значи е само АЗ. Но явно викам достатъчно, че да се замислят някои хора и други да си чешат езиците.

    А, колкото до това дали това есе навън има живот... що, Смешко, навън има живот ли? Аз виждам предимно чалга (не псевдо, за съжаление) и няколко малко общества, които се правят, че се оцелява и извън нея. Ти какъв живот имаш? Два джойнта, две ракии и дотам с живота, Вселената и всичко. Бате, не знам за тебе, но аз се къртя от бач и само факта, че вече пиша ужасяващо бързо ми позволява да намирам време и за други неща, извън това да си дрънкам на китара, да си целуна жената и … какво? Борба за оцеляване ми е, дълговете са ми четирицифрени и прочее свежест в живота ми. И провинциалисти-колеги, които са навити да работят за 600 лв. (копеле, 300 евро), а аз нагло се боря да доказвам, че заслужавам повече от смешно ниска заплата за IT специалист, ти престаааш ли си? Кое есе ще оцелее в тоя живот? Паоло Куелю е на мода, бате. Щото шибаните кокаинови и cock-консуматорки са чували колко е модерен.

    Павлина, донякъде се съгласявам, че Дарче малко с патос се изказа. Останалата част от изложението ти те прави жертва на твоя патос. И е ясно, че не ти пука за изкуство, защото май нищо не си разбрала от това есе.

    И, на последно място, ха! Витания, мерси, че ме разсмя. Ето два подбрани цитата от твоето мнение:

    „Тома, и мен замисли доста. И въпреки, че честа самата аз казвам, че мисленето е сложен процес и не всеки го може…”
    …………………………………………….
    „И за разлика от много четящи те, не се замислих. И не оставам дълбоко замислена.”

    Моля да ме извините, че отново имам коментар почти колкото самото есе. Но тук защитавам теза, а аз се имам за някакъв вид личност. Личност за мене е просто човек с мнение, което трябва да отстоява докрай, или да признае, че бърка. Готов съм да приема всяка от двете възможности, стига да бъда оборен. Засега не се чувствам така. И да, ако трябва моето мнение да означава, че Някой си няма да публикува повече тука, мене ич ми не е. Ква е разликата, ако след два месеца си изтрие стиховете наново?
  • Ако това тук не е замеряне с камъни, че и оцветени в кафяво, здраве му кажи. Ако пък не е другарски съд, ще взема да извадя аналите на някоя квартална ОФ организация, та да се съпостави. Мисля, че ще има доста съвпадения в стила и начина на изразяване. Той, Тома може и да не е наясно, ма некои по-близки до моята възраст имат спомени от това как точно и колко назидателно протичаха.
    “А мен, другарки и другари, ма боли, много ма боли... Щото ни предадоха доверието.... А ние му/&#250; подадохме ръка... Помагахме... подкрепяхме... Имахме такава... вяра!... А той/тя.... ни предаде....” и т.н. и т.н.
    Но поне тогава викаха на другарски съд пълнолетните. За непълнолетните имаше ДПС – Детска педагогическа стая. Та, пита се в задачката. Като какво е това тук? ДПС или ОФ?
    Първо, обаче, ще помоля модераторката да не прави забележки по дискусията. Това есе, както казва Смешко, навън няма живот. Е, почти, освен, ако не е в някой литературен сайт по подобен повод.
    Второ, уж никой никого не обвинявал, но както гледам обвиненията се сипят като манна набесна връз мойсеевото племе – ката ден, дори и в съботата...
    Трето, уж никой не вдигал камък да го хвърля, ма дори изтипосването на името си е канара. Ако някой не схваща за какво иде реч, да пита! Ще му отговоря.
    Четвътро, психологически анализ на жив човек на публично място не прави чест на никого. На дете пък още по-малко! Думи от рода на “И прегоря”, “ и се срина” са пък съвсем неприемливи. Още повече, че тя “е реален субект с реална визия. ... Волята си е нейна. Решенията- също.” Какво откритие!!! Защо обаче се пише като за мъртвец? Защо за нея се говори в минало време? Защо е подложена на такава дисекция? И най-вече с кое право?
    Няма повече да коментирам!
    Не ми пука и за ПРЕФИНЕНОТО ВИ ИЗКУСТВО. Изкуство, което не слага на един кантар “боли ме” и “боли го”, не е изкуство! "Тухла в стената" е, месомелачка!...
    А иначе можете да продължите, те тоягите са за това, да ги сипем по гърба на седмнайсетгодишните... Те имат сили да понесат болката. Нашият гръб няма сили да понесе понастъпеното ни и подминато Его!
    п.п. Без извинение към никого! И аз имам Его!
  • Ина , последният ми коментар е точно към произведението не към "случващата се драма "... отречи че е така ...
  • и още нещо ...
    пропагандираш , проповядаваш, нещо което не спазваш...


    айде, извади това есе от контекста на сайта ...дай го на някой от ..."улицата" да го прочете ... какво му казва това есе ??? ...


    няма как да стане, нали ...
  • От дълго време не бях чела есета или разкази, то е че все влизам набързо и за кратко.
    Не съжалявам за времето през което бях тук!
    Остави ме дълбоко замислена Тома...
  • Само наминавам да дам моите "пет цента" по темата, но нямам нито времето, нито желанието да влизам в полемики.

    По принцип смятам повдигнатите въпроси за сериозни и заслужаващи внимание, но трябваше ли това да се прави на нечий толкова крехък гръб? При положение, че доколкото разбирам е имало и има много подобни примери.

    Във всеки случай, не виждам какво би могло да постигне това есе, освен да пак да изгони въпросния автор от сайта, този път завинаги. Което, вярвам, и ти, Тома, не би искал да се случи.

    По-долу питаш какво критикуваш. Критикуваш ласкателството, от една страна, и неуважението, от друга.

    Да караме поред. А не допускаш ли, че мотивът за двойния ник може да е тъкмо въпросното ласкателство (доколкото го има изобщо)? И опит да се получи един по-безпристрастен поглед.

    Авторът прави творчески експеримент и го публикува "на чисто", за да види реално дали се е получило. Не да се води по чуждото мнение, просто сверяване на часовника.

    Говориш за опит и за стаж, но опитът не се ли трупа тъкмо със стаж, а не с гризане на нокти? И какво значи да пишеш от себе си за себе си - да трупаме хартия в чекмеджетата ли? Нали целта на изкуството е да достигне до хората, да им даде нещо, да получи тяхната оценка.

    Не мисля, че в случая егото има думата. А колкото до качеството, според мен дори и най-некачественото от въпросния автор е много над масата от публикуваното в сайта, особено от автори на същата възраст.

    Неуважението. Според мен не е такова, а просто моментен импулс, който е простим точно на младия и неулегнал автор.

    Спирам дотук, обстановката край мен в момента ми блокира алфа-вълните. Но мисля, че в общи линии бях изчерпателен.

    С уважение към изказаната позиция.
  • и за коментарите и за есето ще кажа


    - псевдоинтелектуална чалга ...


    Обичам ви момичета и ...? момче от "Кръжока по псевдоинтелектуална чалга" ...


    П.П. а относно " казуса" ... огън може да лумне по всяко време ...

    а фирата - нема как ! ... въпросът е кво да я правиш ... като отпаден продукт ли да я приемеш или като качествена суровина ... и въпросът е кой е ОТК????
  • Не е. Това още не е излязло. Може би утре...
  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=25314

    ами пак бял стих, писан от мъж.
    Не знам защо, внушението от него ми се чини повечко отколкото на всичките посочени от теб поетеси... но да, на кой каквото...

    Ще ти кажа моето мнение. Всичко е джаз - демек максимумът, до който някога ще достигне музиката. Поезията е музика. Накъсаността на ритъма може да носи внушение, може и да не носи. И спирам с тази тема дотук, че, смятам, че в есето си, говоря за по-важни неща от това на кой какво му харесва.
  • Определено нямам представа кой какво внушава. Доскоро битуваше тенденцията, че класическите - тоест - римуваните стихове са старомодни , а сега май е станало обратното. Самият аз някога пишех малко в рими, дори съм пуснал едно тук, но едва ли римите са най-важното нещо. Внушението също е от значение за поезията. Всъщност, да ти кажа май всеки си харесва своето...
  • Ради, ако си ми чел коментарите, далеч не съм на мнение, че няма добри стихове и то, ще се съглася, предимно на жени. Дали поетеси или стюардеси, няма значение. Факт е, че ги има. А тук пиша за един добър автор-момиче.

    П.П. Редакторката бе така добра да ми изпрати извадката ти от добри поетеси. Заключението ми е следното: Доста повърхностни стихове с послания единствено за моментни битови драми и нито една рима. Това някаква тенденция, която старото поколение се опитва да внишава ли, че стиховете в наши дни не бива да са римувани? Питам, защото наскоро се чудех какво точно прави тези неща "поезия", а не "проза с насечени редове". Казвам го напълно сериозно и отговорно. Ако искаш мога да ти пратя 10 чудесни стиха на жени от този сайт, с които, извинявай, но извадката ти не може да се сравнява дори.
  • Не е реклама. Това са стихове от сборника "Луди БГ поетеси", който съм събирал лично, но щом сте възприели такава политика - ваша си работа.
  • Хмм. Някои хора само критика виждат тук... Кое критикувам, дали можете да дефинирате? Просто ми дефинирайте кое критикувам и ще взема отношение.

    Монева, ще присъства изводът от един наш диалог в следващото ми есе. Това го бях решил вчера, радвам се, че днес даже си ми писала.

    Алиса... ако отида и изгоря една изложба с картини, кой ще загуби - аторът, или посетителите? Или галерията? Не знам защо, но според мене - всички, ако авторът си заслужава. И никой (по незначителност), ако авторът не си заслужава. А, що се отнася до марката, да, наистина човек или държи на марката или не. Това е въпрос до възпитание - дали ще доказваш на света, че пишеш от себе си за себе си или за моментната чест и слава, която може да ти дава един интернет форум.

    Аз не се колебая - един автор трябва да има едно име, един акаунт и да пие (с ракиите) само натурално газирана вода от Михалково. Това аз наричам линия на развитие. В момента в който залитнеш по това да следиш мнението на другите, за да можеш да прецениш какво пишеш ти, то тогава наистина всичко губи своя смисъл. Поне, ако някога си залагал на изкуство. Пак има условности, но за хора с бистър ум като твоя, мисля, че няма заблуди.

    да не говорим, че както казах, затриването на стихове, дори да е толкова типично като диагноза за климактериум, е неприемливо за млади автори. И е проява на неуважение към публикуващите редактори и тази аудитория тук.

    И който си вярва, че на публикуващите редактори "това им е работата", нека да ми пише на пощата, за да му обясня някои неща.

    Не знам колко от тези 240 посетители до момента е прочел това есе, но съм силно впечатлен от неспособността на хората да реагират смислено в полза на някоя срещуположна от изложените гледни точки.

    Смятам, че това е доста показателно. Кой губи, Ели, ако се затрият най-хубавите стихове от сайта? Защото това обхваща творби на не повече от десет автора, сигурно и то далеч не такива, които публикуват всеки ден. Ха, че то дори няма да се забележи! И си представям как ми се отговаря, че оценяването на изкуството било субективно. Има една книжка, "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет". Там много добре се проследява доколко е "субективно".

    Изключвам маркетинговите стратегии. Те са по-друг вид изкуство.
    Спирам дотук.

    И чакам някой истински въоръжен с контрааргументи да вземе най-после да ми затвори устата, че набирам скорост.
  • Виж сега, все пак има и добри поетеси по сайтовете. За разлика от поетите, които съвсем се загубиха; едни измряха, а други някъде изчезнаха; има и такива, които така пишат, че по-добре да не пишат. Общо взето съотношението е някъде 9 към 1. Разбира се "фира" т.е. боклуци винаги ще си има, но... то може да е от нередовния мензис.
  • Мда, Томич.

    Всеки избира сам пътя си на влияние върху останалите. Някои го правят открито и от свое име. Други предпочитат допълнителна самоличност. От моя гледна точка лошо нема. Само че, след като изборът е личен, последствията и реакциите от него също трябва да се понесат лично.
    И толкоз. Решението си е нейно - нейни са си и последствията.
  • Какво междуредие...?!
    Няма такова нещо! То, всичко си е написано " ачик - ачик "...
    Ами, к`во да ти кажа, Томата...
    Не одобрявам, отдавна не одобрявам, прикриването зад два, три, пет или `нам колко си ника, без значение каквато и причина да изтъква съответния автор! Е, да сигурно всеки си има основателна причина, но въпреки всичко аз не одобрявам...
    Напоследък ми е дискомфортно в сайта! Сигурно е глупаво, но се отдръпнах, така да си преосмисля нещата...
    Може би в мен всичко се поуспокои, но не и тук... след като се завърнах, отново да чета поезия! Да ти кажа не ми се и мисли, що всичко е такова шибано! Знам само, че аз не мога да го променя...
    Промяната във всяка нейна форма, започва от вътре, от същността...
    Всякакви външни " влияния ", биха били излишни, ако няма себеосъзнаване! Тъй мисля аз, Томата!
    Ама, понякога ми се крещи, с глас... до горно до!
    Само, че като си отворя устата и съм... няма... Да му се не знае...
    Както някои други казаха - който разбрал, разбрал...!
    Време му е да се преосмислят някои неща!
    А, колко ще има резултат... казва ли ти някой, смееш ли да питаш...
    Времето, времето ще покаже!

    Стига толкова от мен!


    п.п Аз пак се върнах да прочета... Ииии, как не изкоментирАх, тоа момент с варненската девойка...хех!* Мой пропуск!
    Ама, Томата да се беше обадил да се видим като си бил във Варна!
    Нямаше да ти говоря за маникюри и тем подобни!*

    айде, със здраве! Следващия път се обади, ще ми е приятно!
  • "Крилете са... за да ги счупят!
    А ти не спираш... тях рисуваш!
    Ще ти се смеят! Че си глупава!


    Крилете... са излишни!
    Небесата са с капаци !
    А земята - твърде кална!


    Крилете са... за да те мразят!
    И да прострелят полета във бяло!
    Един лети! Хиляда лазят!


    Крилете са... за да си луда!
    Или със тях ще стигнеш до олтари!?
    Смехът на мъдрите дали си чула?


    Крилете ли? Една благословия!
    Със тях скали се чупят!
    Крилете... за онези, дето виждат!"

    "Смехът на мъдрите дали си чула" - Това е за прототипа ти, не за теб, а той един ден може би ще мисли доста по-трезво, точно заради всичко изписано тук...защото някога може би си е задал точно този въпрос.
    А хубаво би било всички да прочетем между редовете...
  • Хубаво есе, отрезвяващо! Внася ред и изостря чувството за отговорност в трудно овладяемото пространство, наречено Интернет, за което имам аналогия с Дивия запад - представям си "Лимонадения Джо", американските уестърни или Чарли Чаплин в "Треска за злато"...
  • Милото ми предесенно есенце...
    Дечева, дали не е редно коментарът ти да го качим горе под есето? просто се опасявам, че няма шанс да те разберат хората. И да, от всяка гледна точка си безспорно права. И аз не вярвам в успешния Франкещайн, както, чини ми се, и ти. А що се отнася до тихото, направо на кристално бяла тишина бие...

    Янче, под секрет ще ти вметна, че много добре познаваш автора. Ако си направиш играта на думи (тя не е твърде шифрирана) ще си напълно наясно. А иначе... все се надявах да не те плаша с вниманието си. Да не казвам напротив, нали... То излиза, че на кисел чичко почнах да избивам. Или dirty чичак, както обичам да казвам. Поздравче и за теб!

    Благодаря на всеки, отделил време за един скромен анализ на фирата в изкуството. Грижете за младите автори. И ги пазете от фира.
  • ...
    Прочетох с удоволствие!
  • Много ми хареса,особено стилът.
  • Признала съм те за майстор на прецизните и по-скоро на безпощадните "дисекции"! Поздрав, Тома!
  • Явно не прекарвам достатъчно време тук,та така и не установих самоличността на СНФ,но все пак в началото се посмях,а после се поразмислих...Тома,радвам се,че засега не съм се сблъсквала пряко с твоята критика-порязва с усмивка,а иначе-интересен,както обикновено.Поздравче!
  • бурно аплодирам... без думи ме оставяш!...
  • Бях тук.

    ...
Предложения
: ??:??