Патриотизмът е доста разпространен сред българите. Като народ доста мрънкаме за всичко. Времето, футболистите, политиците, полицаите, мутрите, абе изобщо обичаме да плюем всичко наоколо, и покрай всичко останало някои се оплакват и колко е зле България. Други напомнят че природата все още на някои места е запазена, че имаме плодородни поля, слънчеви пясъчни плажове и т.н. Разумните добавят, че България е каквато сме си я направили, и докато само се оплакваме, вместо да се заемем да я подобрим, няма и да се оправи. Но почти всички, мрънкащи и действени, разумни или не, са патриоти. На това ни учат от малки, в училището, в рекламите, по телевизията. Футболистите ни, победители или не, са звезди. Киселото ни мляко и сиренето ни са най-добри. Децата ни са най-умни. Кажете сега, не сме ли възпитани от малки в принципите на патриотизма?
1. Какво е патриотизъм? Едно, според мен, справедливо определение е "Любов към родината, уважение към историята и традициите ù, загриженост за бъдещето на страната и народът ù". Разбира се има най-различни патриоти, от модерните, които помнят историята си, без да се срамуват от нея и напомнят, че има много достойни българи, до шовинистите, които поставят интересите на България над всичко.
Критиците на патриотизма често казват, че патриотизмът изисква чувство за превъзходство над останалите, обществено задължение да се защитава обекта на патриотизъм, независимо от обстоятелствата и обективната реалност. Срещите между шовинисти от различни държави често преминават в спорове, мъжкарско биене в гърдите, напомняне "ама в еди коя си година нашата армия наби вашата" и почти неизбежно завършват с физическо насилие. Тази фанатичност и често пълно отричане на здравия разум показват патриотизма в по-тъмни краски, отколкото е в действителност. Показните ултранационалисти не са чак толкова много, но като най-активни оставят много по-силно впечатление от обикновените родолюбци.
Поддръжниците на патриотизма от друга страна твърдят, че национализмът действа като инстинкт за самосъхранение на държавите - необходим е за тяхното оцеляване. Пасивните народи са били претопени и асимилирани отдавна. От друга страна, продължават умерените родолюбци, патриотизмът не води задължително до идеализирането на родината. Разумните хора могат да видят колко се различава реалността от идеала им за нея и именно патриотизмът дава нужната мотивация да се промени грозната действителност. Освен това патриотите е по-вероятно да се държат един за друг в чужда държава или трудни времена. Тази сплотеност обяснява как патриотизмът е оцелял до днес - откровените егоисти не са имали шанс да оцелеят в свирепото минало.
Но именно фактът, че патриотите се държат един за друг, показва основата на патриотизма - предпочитание към родината, историята, традициите и най-важното - народа. С други думи той може да бъде много полезен, но е и си остава форма на дискриминация*.

2. Какви са алтернативите?
От една страна можем да намалим обекта на патриотизъм. Можем да се ограничим в любов към града, квартала, къщата, семейството или в краен случай - споменатия вече откровен егоизъм. Времената вече не са толкова сурови и една малка групичка би могла да оцелее без подкрепата на целия народ. Но за мен това не е стъпка напред - това отново е дискриминация, и колкото е по-малка групата, толкова по-грозна е дискриминацията. В миналото хората са се отъждествявали със селото и са гледали отвисоко на чуждоселците - литературата ни е пълна с такива примери. Не, това не е пътят на бъдещето.

От друга страна можем да разширим групата, към която се считаме. Такива примери също са познати в миналото. Най-известен е бил расизмът - митът за превъзходството на бялата раса. Падането на Хитлер и неговата идея за 'чистата арийска раса' беше голям удар по расизма и сега малко хора го поддържат открито. Фактът, че колкото и да разширяваме групата, докато тя изключва хора, винаги ще проявяваме дискриминация. Типичният космополит,  човек - който не се ограничава с националност, се счита за гражданин на света. На идея той би бил безпристрастен и не би дискриминирал никой. Поддръжниците на национализма напомнят, че космополитите са също толкова способни да предпочитат любими хора и роднини, и че безпристрастността им всъщност е лицемерие. Но нека приемем космополизма като идея, а не като реализация.
В миналия век, разтърсен от многобройни войни, животът на космополитите не е бил лесен. В ерата на наборните войски той е бил длъжен да се бие за идеи, които са му били чужди. Опитайте се да си представите какво бихте чувствали, ако ви мобилизират в армията на Дунавската равнина във войната срещу Тракия например.
Патриотизмът прави воденето на война по-лесно, и затова политиците внимателно го разгарят докато се подготвят за конфликти. Хората по-лесно убиват, ако усещат че се бият с 'чужди'. По време на Първата Световна война Българската армия няколко пъти е отказвала да се бие с руската, защото хората са се чувствали обединени от славянството. С англичаните и французите обаче сме се били без проблеми.
В днешни времена сякаш патриотизмът отстъпва. Германците и французите, между които има вековна вражда и две световни войни, са ядрото на Европейския Съюз. Все повече държави се отказват от паричната си единица и приемат Еврото. Говори се за обединена Европа като суперсила, поне толкова мощна, колкото САЩ. Новопоявяващата се Европейска идентичност определено не е космополизъм, но е стъпка в тази посока. Това, разбира се, е заплаха за традиционния патриотизъм. Но заплаха ли е за доброто ни бъдеще?
Доводите на противниците на европейската интеграция попадат в няколко групи.
- Ще загубим националната си независимост. Съдбата ни ще се решава от чужденци, а помним какво е ставало в миналото, когато сме били в ръцете на чуждите сили.
    Част от управлението ще бъде в наши ръце, по същия принцип, по който всяко населено място избира кмет. Разликата е, че над сегашната ни власт ще има още една - на обединена Европа. Познавате ли лично хората, които ни управляват? В момента на власт са непознати българи, и досегашният опит говори, че са ни управлявали винаги в свой интерес. Ако ни управлява общо Европейско правителство, ще се доверим на непознати европейци. Съдейки по просперитета на по-старите членки на ЕС, тези хора си знаят работата. Ако има способни български политици, те ще могат да се издигнат и също да участват в управлението - но само ако докажат личните си качества. Единственият случай, в който можем да изгубим, е ако ни управляват чужденци - патриоти, които ще гледат само интереса на своята държава.
- Глобализацията разрушава общества и сплотени групи. Прави ни всички еднакви.
    Глобализацията е доброволна, също такива трябва да са и обществата. Ако хората се познават и си помагат един на друг, глобализацията няма да им навреди. Но ако обществото е обвързано с остарели забрани и табута, ако младите жадуват за свобода - смъртта на обществото е само въпрос на време, и аз лично не виждам причини да се отлага.
    Хората само могат да спечелят от знанието за света. Да видят чужди места, чужд начин на живот и чужди обичаи са даровете на глобализацията. Ако предпочетат чуждото, имаме ли право да им пречим? Старите общества наистина са разнообразни, но защото всяко налага своята култура на обитателите си. Новото време идва със свободата да избираш между всичко, което ти предлага света. Хората вече могат да се обединяват по вкусовете си, мненията си, интересите си, вместо по родното си място и език. Повярвайте ми, има толкова много вкусове, мнения и интереси, че няма опасност да станем еднакви.
    В такъв смисъл обединението не задължава хората да бъдат еднакви, то им позволява да изберат какви да бъдат, стига да се вместват в новите норми, които в повечето случаи са по-широки от тясно националните. Хората отново могат да образуват многобройни сплотени общества, но този път това ще са свободни доброволни общества, основаващи се на лични общи черти, а не на произход.
- Ще изгубим националната си идентичност. Вече ще бъдем европейци, а не българи.
    Предполагам, че същото са чувствали седемте славянски племена и прабългарите, когато са се обединявали, за да образуват България. Чувствате ли някаква загуба от това? Съжалявате ли, че е станало? Ако не се бяха обединили, щяха ли да успеят да просъществуват толкова векове, да излязат два пъти на три морета, да сътворят толкова богата култура?
    Както преди, така и сега в сила е "съединението прави силата". Не е нужно, за да оцелеем, но заедно можем да постигнем толкова повече... Трябва ли  да се цепим на държави, области, градчета, квартали и къщи?


*
Тук ще спомена, че доброто приятелство не е дискриминация. Приятел е човек, който познаваш и на който знаеш, че можеш да се довериш, и чието доверие трябва да оправдаеш. Дискриминация е предпочитанието на един непознат пред друг непознат, заради нещо, над което и двамата нямат вина или заслуга. Не е дискриминация да се избере човек с образование пред необразован за висококвалифицирана работа. Дискриминация е да се предпочете българин пред примерно по-способен виетнамец. Не е дискриминация да не се доверите на човек, за който знаете, че е лъгал и мамил преди. Дискриминация е да се доверите на българин в чужбина, макар че, ако той е поне толкова патриот, вероятно това е правилният избор.
Изборът между по-квалифициран непознат и неспособен приятел и производните е вече съвсем друга тема, която няма да засягам сега.