За излазените истини

Лапсус!
Тъпотиите са различни – полицаите... същите!
Липсваш, лягаш, лапаш...
Язък за филолозите в семейството.
Безпроблемно ти осквернявам егото – чисто граматически...
Никой не може и не иска да се мести!
Добре ни е така.
Липсваш, но не далечно.
Липсваш като нещо близко, което мога да достигна, да докосна... но не мога реално!
Металика отдавна написа, че Нищо друго няма значение.
Не чувстваш, не виждаш нищо, скрит в стените.
Никога не губи вярата в себе си!
Разминали сме се – някога – някъде...
Доказвам - емпирично, че няма абсолютно никакво значение дали филията пада надолу или нагоре.
Само дестинацията има смисъл!
Оформям си Оскари от замръзнал спирт и безчувствие.
И търся някакви истини, на лакти – после на колене...
И няма!
Защото Теб те няма, защото Ти те няма и всичко остава проформа.
Като влак се движа – по релси, поставени от друг.
Но аз съм упорито копеле – няма да ям, няма да спя, но ще достигна до теб – някога, някъде...