12.02.2005 г., 18:46

За какво бих продала сърцето и душата си

2.9K 0 0
1 мин за четене
Хора, шум и блясък. Всички говорят и се надлъгват. Пазар - на души и сърца. Усещаш как нещо вътре в теб те тегли към лъскавината,могъществото и обещаваното щастие. Ще издържиш ли на изкушението? Тълпи от хора се надпреварват по - бързо да сключат желаната сделка. С лукава усмивка търговците прибират получената стока и я разпределят в огромни ями, пълни с мъртви души и плачещи сърца. А наивните люде си тръгват доволни от постъпката си.
Какво ще направиш? Ще станеш ли един от всички "щастливци"? Ще се превърнеш ли в поредната човешка машина? Безчувствена и безсърдечна, опакована в тяло и облепена с изкуствена усмивка, без нищо собствено, сляпа за всичко около себе си - за красота, щастие и скръб. Виждайки само един свят, пълен с хора с неестествено държание - досущ като теб. Задушавам се. Не мога да гледам толкова страдалци, несъзнаващи своята горчива съдба. Аз няма да стана като тях, няма да предам най - ценното на собствения си враг. Защото направя ли го, душата и сърцето ми ще отидат точно при него. И без да усещам, той бавно и жестоко ще ме съсипе. Няма да му позволя. Ще пазя това, което така силно желае. Това, което той не притежава - сърце и душа, свещите, които винаги горят в мен, чиито искри ме карат да обичам, да мечтая, да бъда приятел, да живея. Свещите, които огряват целия свят и аз го виждам с прелестта и мрачния му поглед, свещите, които ми дават сили да се справя с трудностите, които ми дават надежда. Не бих ги заменила за нищо човешко.
Шумът около теб продължава. Хората около теб все още се тълпят около палачите си. Ела с мен. Нека напуснем това злокобно място. Нека покажем, че ние двамата имаме воля за живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Божкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...