12.02.2005 г., 18:46 ч.

За какво бих продала сърцето и душата си 

  Есета
2475 0 0
1 мин за четене
Хора, шум и блясък. Всички говорят и се надлъгват. Пазар - на души и сърца. Усещаш как нещо вътре в теб те тегли към лъскавината,могъществото и обещаваното щастие. Ще издържиш ли на изкушението? Тълпи от хора се надпреварват по - бързо да сключат желаната сделка. С лукава усмивка търговците прибират получената стока и я разпределят в огромни ями, пълни с мъртви души и плачещи сърца. А наивните люде си тръгват доволни от постъпката си.
Какво ще направиш? Ще станеш ли един от всички "щастливци"? Ще се превърнеш ли в поредната човешка машина? Безчувствена и безсърдечна, опакована в тяло и облепена с изкуствена усмивка, без нищо собствено, сляпа за всичко около себе си - за красота, щастие и скръб. Виждайки само един свят, пълен с хора с неестествено държание - досущ като теб. Задушавам се. Не мога да гледам толкова страдалци, несъзнаващи своята горчива съдба. Аз няма да стана като тях, няма да предам най - ценното на собствения си враг. Защото направя ли го, душата и сърцето ми ще отидат точно при него. И без да усещам, той бавно и жестоко ще ме съсипе. Няма да му позволя. Ще пазя това, което така силно желае. Това, което той не притежава - сърце и душа, свещите, които винаги горят в мен, чиито искри ме карат да обичам, да мечтая, да бъда приятел, да живея. Свещите, които огряват целия свят и аз го виждам с прелестта и мрачния му поглед, свещите, които ми дават сили да се справя с трудностите, които ми дават надежда. Не бих ги заменила за нищо човешко.
Шумът около теб продължава. Хората около теб все още се тълпят около палачите си. Ела с мен. Нека напуснем това злокобно място. Нека покажем, че ние двамата имаме воля за живот.

© Вяра Божкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??