Гледате ли ВИП Брадър? Добре правите, ако не го следите, защото простотията в него е отчайваща. Ако все пак, обаче, сте гледали лайф-а миналата седмица, не може да не си спомните за Кристиян – момчето в инвалидна количка, което при това е и с увредено зрение. Вероятно няма и да го забравите, защото пя така, че благотворителните sms-и буквално заваляха. Крис направо помете ВИП-овете, с техните постоянни сметки за това кой колко пари ще събере и показа кой е истинския ВИП на вечерта, при това, безспорен. Едва ли това момче е оставило някого безразличен, защото у него всичко е голямо – страданието, таланта, характера! Надявам се, да не го използват само в подобни случаи, а наистина да му отворят пътя за успеха. И ако успее да реализира гласа си и направи операциите, които могат да подобрят състоянието му, той ще го дължи, не на милосърдието, не дори и на големия си талант, а на невероятния си характер. Ако не беше така, би се провалил още при първото появяване в ”Шоуто на Слави”. Когато там подадоха микрофона на Крис, за да сбъднат мечтата му, гласът на момчето за момент затрепери, но това беше само един миг, след който прозвуча уверено, „Блус за двама” на Диана експрес, с невероятна хармония между глас, чувство и ритъм, които се бяха сляли в едно поразяващо цяло. Поне аз бях поразена. Друг в неговото положение не би дръзнал дори да мечтае за голямата сцена, какво остава да се качи на нея, че и да я завладее!
Когато по телевизията дават хора с увреждания в безпомощно състояние, а после сменят кадрите с такива, в които същите хора се справят с някои от нещата в живота, много по-добре от здравите, чувството ми веднага прелива от съжаление във възхищение. Сигурно и с вас е така? Като гледах блаженството, изписано на лицето на Крис миналата седмица, се сетих за думите на Исус: „Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела, казани в отговор на въпроса: „... поради чий грях той се е родил сляп?”/Йоан 9:2,3/ Въпреки че не виждахме очите на момчето, озарението на лицето му, идващо от силния му дух е най-красноречиво доказателство за това. Да, той е благословен, а не наказан, така мисля, защото по-окаяните са душевно сакатите, макар и техният недъг да не е така видим. А появата му беше необходима, за да ни отрезви - всички нас, които понякога издребняваме в проблемите си, в това леко и разглезено време. Колкото до ВИП-овете, те, с малки изключения, така и не разбраха какво стана и потънали в егоистичните си вълнения, продължиха да хленчат, кой за сестра, кой за майка, кой за това, че се е напил...
Мисля си, че тези, които срещат Крис отсега нататък, едва ли ще обръщат глава встрани, а по-скоро ще търсят неговото присъствие, защото всички ние отчаяно се нуждаем от хора с подобен характер, в това време на нравствен дефицит!
© Диана Атанасова Всички права запазени