За малките прашинки в живота

Не искам да се взирам, а искам да погледна, да погледна отстрани, за да разбера.  Да се усмихна сърдечно, защото от много време не съм го правила, и да продължа. Усмихвам се, но  ми идва да заплача, ей така от нищото. За всички малки неща, които се събират като прашинки в очите ни и замъгляват погледа ни, глождят ни, понякога ни причиняват болка, но си отиват бързо заедно със сълзате ни.

 Малкте неща, които ни усмихват и предават смисъл на живота ни, тях искам да виждам по-често. Тези, които ни застилат пътека, тези, които подминаваме, но и тези, които изграждат личността ни, които ни правят човек.

Знам, че ще ме разбереш, ще погледнеш под фалшивата ми усмивка и ще ме разбереш. Не бих могла да бъда друга, освен себе си, жената, изградена от малките прашинки, които е  срещналa по пътя си. Колкото и да съм силна, аз плача, плача заради други прашинки. Прашинки, идващи от теб, от твоя път. Прашинки, които ме карат да се усмихвам, които ме натъжават, които ме правят по-силна, по-истинска, по-блестяща прашинка.

Ние сме прашинки в кръговрата на живота, сега сме заедно носени от вятъра, но само времето и силата му, ще ни покажат дали ще продължим пътя си слепени като една по-голяма прашинка, или всяка от нас ще поеме по своя път, носена от своя вятър.

Колко безметежен е животът,  може да имаш план за утре, а утре може да го няма, може да се чувстваш част от някого, а  за него може да те няма. Понякога е трудно да си прашинка, въпреки малките си размери трябва да внимаваш да не паднеш от високо, защото в пепелта, заедно с другите  прашинки, ще се превърнеш в прах. Ще загубиш идентичността си, ще станеш незабележим, едно покритие на пътя, по който могат да вървят другите прашинки и никога да не разберат за съществуването на „твоята  прашинка”.

Но макар и прашинка, аз ще летя на високо, ще мечтая,  ще плача за по-малките от мен прашинки, които ще препречват пътя ми, но ще  продължавам. Ти, прашинке моя, или ще летиш с мен, или ще ме гониш, или ще паднем заедно, но няма да позволя на вятъра да ме разделя от теб, моята прашинка, защото без теб аз ще съм една „прашинка”, част от нищото...