24.12.2016 г., 11:43 ч.

За най-великата българска популярна песен 

  Есета » Социални, Философски, Граждански, Лични
3045 3 3
14 мин за четене

Най-великата българска песен

 

   Песните разкриват нашите чувства, преживявания, радости и болки, копнежи, мечти, идеали и ценности, те са отражение на живота ни като личности и като общество. Песните също така влияят на личността и на обществото, като създават чувства, мисли, ценности, отношения, мироглед и т.н.. Това са двете големи и съществени функции на песните – да отразяват живота на личността и на обществото и да им влияят.

     По тази причина стойността и значението на една песен може да се оцени именно по начина, по който отразява и влияе на личността и на обществото ни.

     Първостепенното значение на песента се състои в нейното послание – какво ни казва тя, какво издига, какво цели, какво популяризира, как влияе. Основния носител на тази вест е текста на песента.

    На второ място, но с голямо значение е музикалното изпълнение, защото то има силно въздействие върху човешката душа. Влиянието му дори е по-мощно от посланието и текста, но тъй като въздейства предимно на емоционалността, подсъзнанието, по-низшите нервни функции, то има ролята да подкрепи текста и да засили неговото въздействие.

    За много хора музикалното изпълнение е по-важно и те не обръщат особено влияние на текста и посланието. Но всяко нещо, което слушаме ни въздейства и със своето послание и със своята музика. За да оценим една песен трябва да разберем как влияят и двете.

     Най-важната и същностна характеристика на едно послание, на текста на песента в частност, е неговия ПРЕДМЕТ, неговата ТЕМА. Има толкова много неща в живота ни, и хората предпочитат и оценяват по свой начин всяко от тях. Но въпреки всички особености и различия, има една тема, която има първостепенно и непреходно значение за всички хора и за цялото общество – това е ЛЮБОВТА. Тук не става въпрос за обикновените, широко разпространени и популярни човешки страсти, свързани със задоволяване на апетита, желанието за удоволствия и приятен живот, сексуалността и т.н. Тук става въпрос за най-висшите човешки способности и ценности, за идеали и принципи, съществени за живота ни като отделни личности и като общество. Истинската любов не е плод на разума, но е разумна; не е непостижим идеал, а практически принцип за живота ни във всяка негова подробност – да вършиш само добро и да не вършиш никога зло. Нейния смисъл и цел е да ни направи добри, затова единствения пробен камък за нея е живота, характера, поведението, отношението на човека.

     За мен няма друга българска популярна песен, която да засяга така дълбоко, всеобхватно и силно тази тема, както песента „Ако си дал…“ на Емил Димитров.

 

„Ако си дал на гладния

дори трохица хляб от своя хляб.

Ако си дал на скитника

дори искрица огън от своя огън.

Ако си дал на милата

от своето сърце.

Ако си дал на чуждите

живот от себе си.

Ако си дал от себе си,

не си живял на празно.“

 

 

    „Ако си дал…“ – тук се изброяват някои всеизвестни и всепризнати прояви на любов към околните хора, близки и далечни, бедни и нещастни. Чрез тези примери се посочва, че любовта е преди всичко принцип на живота – да даваш, без да очакваш да ти се върне; да даваш, независимо дали човека е богат или беден, дали ти е близък или чужд, дали ще ти бъде благодарен или не, дали ще те обича или не; да даваш просто защото обичаш хората, защото си такъв и не можеш и не искаш да постъпваш иначе, независимо какви са те и как се държат към теб. Наистина много хора дават само ако имат изгода или ако печелят любов, приемане и уважение. Всеки иска да бъде обичан, уважаван и ценен от околните. Но не всеки обича, уважава и цени околните, ако те не се отнасят така към него. Такава любов не е истинска и пълноценна, но е егоизъм, представящ се за любов. Тези примери от песента имат за цел да оценим себе си не чрез собствената ни себе оправдателна философия или чрез нашия имидж и мнението на околните хора, а чрез истинската любов. Да се оценим по нашите постъпки, а не по нашите претенции и общоприетите норми в обществото. Само така ще разберем истината кои сме и колко струваме.

    „Ако си дал… от себе си, не си живял напразно!“ Един от приближените на Хитлер, виновен за страданията и смъртта на хиляди хора, дал пред съда своето свидетелство, че е добър човек, защото се отнасял с много обич и нежна грижа към своето канарче. Мнозина мислят, че ако направят нещо добро, значи са добри и притежават способността истински да обичат. Дават храна на някой гладен, облекло на някой гол, дават дарения за бедните или за благородна кауза. Някои дори дават много пари или правят големи усилия и жертви. Някои хора имат големи дарби и способности и ги влагат за благородни каузи. Така те получават обществено признание и мнението, че притежават истинска любов към околните. Но ако го правя заради мнението на хората  – да ме имат за добър човек, тогава делата ми не са от любов, а за печелене на престиж. Ако смятам, че понеже съм направил или дал много повече от другите, значи съм по-добър от тях, тогава добрите ми дела са средство за издигане над околните и произлизат от гордост и амбиция, а не от любов. Или правя това, за да създам впечатление, че съм добър човек, въпреки, че в сърцето си имам завист, алчност, омраза, презрение – това не е любов, а лицемерие. Или съм сторил зло и искам да го изкупя и компенсирам чрез добри постъпки – това не е любов, а сделка за изкупване на вината ми. Любовта не може да съществува заедно с омразата и всяко зло, защото тя се състои в това, да имаш в сърцето си само добро отношение към околните, независимо какви са и как се отнасят с теб. Каква полза да дарявам много пари и да строя храмове, ако съм спечелил парите си с измама, нечестно, ограбвайки по-слабите, невежите и неспособните да се защитят? Ако аз обичам децата си и съм готов да правя всичко за тях, но към хората извън семейството ми съм звяр, това истинска любов ли е, или егоистична грижа за МОИТЕ деца? Истинската любов не дели хората на мои и чужди, на бедни и богати, дори на приятели и врагове. Ако обличам съпругата си с най -скъпите дрехи, купувам и луксозни коли и бижута, но я пребивам от бой, когато нещо ми е криво, или и изневерявам, обичам ли я истински? Истинската любов не е някаква отделна постъпка или отношение, а обхваща всички отношения и цялото ни поведение. Каквито и добрини да правя, ако нямам истинска любов, това е само егоистична маска, напразно живея, нямам никаква истинска стойност. Ако има истинска любов, и най-малката добрина придава смисъл и стойност на живота на извършителя, и щастие и сила за живот на получателя. Тогава не си живял напразно.

 

 „Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш
Дали е трябвало
изобщо да се раждаш?!“
 

    На пръв поглед това изявление изглежда твърде пресилено и дори жестоко. По един безкомпромисен и категоричен начин песента заявява, че всяко зло, което извърши човек, така ограбва стойността и смисъла на живота му и на околните, че би било по-добре да не се е раждал, вместо да го извърши. С всяко зло се руши любовта, вярата и взаимоотношенията – това, което придава най-висшия смисъл и стойност на живота ни. Злото е предателство спрямо истината и правдата – всъщност спрямо човека. Злото превръща живота в безсмислен ад, дава за резултат само болка, деградация и окаянство. Всеки от нас дълбоко в сърцето си трябва да има отговор на тези въпроси – има ли смисъл живота ми, каква стойност имат постъпките ми? И ако отговорът е – постъпките ми са лоши, извършил съм зло, тогава в никакъв случай не бива да се оправдавам и да търся извинения, да посочвам добрите си дела и добрите си черти  – това няма да реши проблема, както и самоубийството. Целта на тази песен е да изберем да вършим само добро и никога зло, и то с цялото си сърце и за цял живот. Това означава да имаме истинска любов. Да не допускаме никога егоизма, омразата и което и да е зло да имат място в живота и в сърцата ни, дори за едно нещо, за един миг. Любовта иска всичко и дава всичко. Егоизмът и злото живеят на основата на компромиса – може да имаме едновременно от двете – от любовта и егоизма, от доброто и злото. Това изглежда много реалистично и успокояващо – та кой може да каже, че в него има само добро или само зло? Но истината е, че всяко зло е отрицание на доброто, и доброто отрича всяко зло. Те са несъвместими и невъзможни в единство и добросъседство. Има дори становища, че ние не бихме оценявали доброто, ако няма зло, т.е. че дори злото има добро в себе си – всъщност, че няма никакво противоречие между тях. По тази логика, за да бъда щастлив, трябва да има нещастни – като например забогатяването чрез ограбване на другите – много реалистично! Значи не може нищо да се направи – едни са обречени да бъдат щастливи, а другите – нещастни! За да имам власт и авторитет, трябва да премахвам конкурентите и да сривам авторитета им – много реалистично, наистина! Тук законът на джунглата – изяж или ще бъдеш изяден, егоизма, управляват живота. Така се дава възможност на злото да се развива безпрепятствено и да съществува винаги.  Любовта не може да приеме това! Тя би постъпила иначе. Ако няма честен начин да забогатея, ако обичам хората, бих останал беден, но честен. Ако съм богат, а другите бедни, бих им помогнал да постигнат моите успехи – ако искат, споделяйки своите материални, интелектуални и духовни постижения с тях. Нещо повече – бих бил щастлив, ако се лиша от богатството си, за да направя богати хората около себе си! Ако имам конкуренти за власт и авторитет, но имам любов, не бих използвал никога нечестни средства, за да ги отстраня, дори да загубя. Бих се радвал да съдействам, ако други са по-достойни от мен, да получат почитта и властта, която заслужават. Бих направил всичко възможно, да помогна на недостойните и низшестоящите да израснат и да се издигнат над слабостите и ограниченията си. Пътищата на доброто и злото са несъвместими, непримирими, съвсем различни. Песента внушава убедително, че и най-малката постъпка има изключително значение и трябва да бъдем отговорни и бдителни.

 

Припев: „Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.“
 

    Показва, че най-ценното и първостепенното в живота е любовта, вярата и взаимоотношенията между хората. Тук се утвърждава личната отговорност за собственото ни състояние и поведение и за влиянието ни над другите. Ако обичаш истински, ще печелиш хората около себе си за любовта. Те ще се научат също да обичат, ще израстват в любовта, ще я споделят с околните и така любовта ще прави живота на всички все по-хубав и щастлив. Никой не може да възпрепятства влиянието на истинската любов, защото няма нищо по-мъдро, по-добро и по-силно от нея. Любовта трябва да устоява и да побеждава във всички обстоятелства на живота ни. Тя е въпрос на личен избор. Никой няма право да се оправдава. „Който иска да направи нещо, търси начин да го постигне; който не иска да направи нещо, търси извинения и оправдания.“ Когато става въпрос за правото ни на живот, ние не сме съгласни да ни бъде отнемано при никакви обстоятелства, особено ако става въпрос за нечестно и несправедливо решение от други хора. Но какво е живота без любов – има ли той смисъл и стойност? По-скоро трябва да сме готови да се лишим от живота си, отколкото от любовта. Ние наричаме герои хората, които са умирали, решавайки, че смъртта е по-добра участ от това да предадат своята вяра и любов. Много хора са предавали своята вяра и любов, за да избегнат смъртта или страданията и трудностите. Ние трябва сами да решим от кои ще бъдем. И когато решим какви искаме да сме, и изберем любовта, ние приемаме борбата на живота в любов – „робът за свобода, свободния за съвършенство“. Великите дела, които ни служат за пример, са само следствие и завършен резултат на ежедневния живот в любов – в малките неща. Когато любовта стане подбудата и движещата сила на всяко нещо в живота ни, дори да не станем известни и популярни, нашия живот ще бъде сила за добро, ще бъде извор на щастие на всички около нас. Това щастие никой и нищо не може да ни го отнеме – защото независимо дали сме бедни или богати, неизвестни или прочути, необразовани или образовани, семейни или сами, независимо колко зло и зли хора има около нас – ние можем да обичаме винаги!

 


„Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.“
 

    Тази велика песен завършва с една велика и ценна мисъл! Злото винаги се представя като добро и това създава объркване и съмнение в хората относно истината. Често се чудим на какво и на кого да вярваме. Мнозина смятат, че могат да вярват на това, което е популярно, на това, което се вижда и пипа, което парадира и властва в света. Лъжата се прережда, представя се за истина, натрапва се и се стреми да попречи хората да я осъзнаят. В цялата човешка история истината е бивала очернена, отхвърляна, подигравана, изопачавана, дори преследвана. Злото може да съществува само заедно с лъжата, а любовта може да съществува само с истината. Тези, които вършат зло, използват лъжата, за да осъществят стремежите си и да владеят умовете и сърцата на хората, да им попречат да обичат истински и да знаят истината. Но истината винаги идва при нас, колкото и каквито и да са лъжите. Рано или късно, ако желаем и искаме да приемем истината, тя ще дойде при нас, защото любовта не би се съгласила с нищо по-малко от истината. Истината побеждава лъжата винаги, и любовта побеждава злото винаги в крайна сметка! Това е великото доказателство и пробния камък за човека. Нашия живот и нашите сърца свидетелстват какви сме, кому служим и колко струваме. Истината и любовта са основата и съдържанието на живота на добрия човек. Всеки, който иска да бъде добър човек приема истината, дори да боли и да му струва скъпо. Истината не се страхува и не отстъпва пред нищо. Човекът, който живее според истината, няма какво да крие от хората, няма нужда да лъже, не се бои от хорското мнение; отстоява правото, дори целия свят да е против него; верен е на любовта и не я предава за нищо на света. Но истината не го прави суров и жесток, защото любовта го учи да съчувства и да помага не само на нещастните, окаяните, бедните материално. Но също и в духовен смисъл на окаяните, нещастните, бедните – тези хора, потънали в злото. Добрия човек ги обича, въпреки че го мразят; прощава злото, без да го извинява; просвещава невежите без да се подиграва с тях; изобличава лъжата и неправдата, без да осъжда; върши добро на злите, без да им отмъщава; понася търпеливо злобата и лъжите по свой адрес, без да ги охулва; не им натрапва истината и любовта, а ги изявява на дело и в действителност; не се счита за по-горен, но гледа собствените си недостатъци…

    Тази песен е достойна във всяко отношение. Мелодията е пълнозвучна и подкрепяща силните послания. Ритъма е спокоен и позволява осмисляне на вестите. Изглежда като мелодия за танц, но не чувствен и повърхностен. Танц не на тялото, а на сърцето, което приемайки поканата на истината и любовта, се обвързва и врича във вярност завинаги – в един свещен завет.

    Изпълнителят и изпълнението напълно съответстват на песента – едно сериозно, тържествено послание без всякаква преструвка, желание за показ, слава и корист.

    Тази песен ще бъде винаги обичана от хората, които ценят истинската любов. Но има нещо по-значимо от това да я обичаме, да я слушаме и да я пеем. То е да направим живота си една такава тържествена и убеждаваща песен. Живот - песен, свидетелство как любовта може да победи всичко в отношенията между хората и да ни превърне в едни скъпоценни, прекрасни личности. Това е единствения истински начин за промяна на човека от зло към добро и за решаване на всички обществени проблеми. Затова за мен това е българската песен, която е стигнала до най-високото призвание на песента – да отразява и да подбужда в сърцата ни истинската любов.

 

 

© Александър Ценов Всички права запазени

Подарък на всички българи - това е по-ценно от всичко, по-прекрасно от всичко и по-велико от всичко.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми анализа и посланията и дано повече хора са такива като автора... 🍀
  • Предпочитам да се обръщат към мен на "ти", защото зная, че не съм в нищо съществено по-добър или по-достоен от всеки друг човек. И аз се стремя да бъда такава песен, но зная колко много не ми достига - както на всеки друг! Радвам се, че споделяш същите разбирания и стремежи! Благодаря за подкрепата, но нека да позволим на истината и любовта сами да говорят за себе си. Аз съм само откривател и изразител, но не и пример.
  • "Тази песен ще бъде винаги обичана от хората, които ценят истинската любов. Но има нещо по-значимо от това да я обичаме, да я слушаме и да я пеем. То е да направим живота си една такава тържествена и убеждаваща песен. Живот - песен, свидетелство как любовта може да победи всичко в отношенията между хората и да ни превърне в едни скъпоценни, прекрасни личности. Това е единствения истински начин за промяна на човека от зло към добро и за решаване на всички обществени проблеми. Затова за мен това е българската песен, която е стигнала до най-високото призвание на песента – да отразява и да подбужда в сърцата ни истинската любов."
    Напълно споделям. Иска ми се повече хора да осъзнаят и да се стремят към това - кой с каквото може... Поздравления!
Предложения
: ??:??