За нея

Всеки казва, че щом дишаш, значи, че живееш, а щом живееш, значи, че обичаш. Всеки човек обича, защото е плод на една красива любов. За мен няма хора, които не могат да обичат. Както е казал Великият Шекспир, за да обичаш, трябва да бъдеш ("направен от сълзи и въздишки, от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел"). Всеки говори за любовта, но никой не ни казва, че винаги с нея идва и болка и страдание. Любовта не е любов, ако от нея не боли. Тя се изразява в това, че е велика, голяма, истинска, красива... но всички забравяме да споменем за болката, за страданието, за сълзите. Знаете ли, че сълзите са думите, които сърцето не може да изрече. То понякога плаче не със сълзи, а с кръв.

Ние хората се мислим за най-великите същества на планетата, но любовта е най-велика, защото може да съсипе здравия и да съживи мъртвия човек. Та какво сме ние Хората? Ние сме просто прашинки във Вселената. Любов е имало от началото на света и ще има чак до нейния край. И винаги това чувство ще ни носи един миг щастие и цял живот болка. Щом един човек изпитва болка, значи може да обича. Та нали тази същата любов ни прави по-добри, а болката по-силни. След смъртта си всеки ще отнесе със себе си любовта в сърцето си. Защото тя е вечна и ще живее дори след смъртта. Всички забравяме болката, но любовта всеки я помни.

Аз вярвам в истинската любов, но ако я има, не е в този живот, а в следващия! Хора, обичайте се! ЗАЩОТО ТЯ Е ВЕЧНА!!!