Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
26.07.2008 г., 11:08 ч.

За п...оетите и хората 

  Есета » Граждански
4047 3 44
5 мин за четене
Посветено на всеки публикуващ в сайта, който ще каже: „Това не се отнася до мен.”

Имаше някога едно малко момче с нюх към писането. Момче със стил. Възпитание. Толерантност. И гъбички на краката.

Веднъж, когато слънцето така напече августовските дни, че се съсухриха и вятърът ги разпиля като прашинки, той вече търсеше поле за изява. Беше си въобразил, че с малко нюх и 2-3 сполучливи рими е вече достатъчно израснал, че да застане пред всички и да изкрещи в ушите им задължение да бъде четен.

И така се появи в един сайт, otrovenia.com. Самият той беше един отровен самозван талант, отровен от жестоката реалия на ежедневието в държавата, в която живееше, Вулгария. И така той потърси в горепосочения сайт своето поприще - стихоплетец.

Някогашната му цел беше да стане поет, но откакто научи, че и бояджия е склонен да се нарече художник, му стана ясно, че поквареността във Вулгария е толкова изтънчено многостранна, че би могъл да я сравнява с пипалцата на медуза - почти невидими, но жарко парещи.

Той започна да си качва стиховете на този сайт. Също започна да чете и други автори. Някои му харесваха, някои - не. Някои пишеха много по-добре от него. Но пък те не му четяха нещата, от което той много се разстройваше, защото беше изплетен от комплекси, тщеславие и жажда за потупване по рамото, така, както социализмът беше възпитавал и баща му преди това.

Първоначално му беше много тъжно, че самовтълпеното присъствие на талант не е достатъчно внушително, че да бъде приет от останалата аудитория на otrovenia.com.
- Не пишеш коментари и не те знаят - му каза melisa_motherland, неговата любима поетеса. Момчето вярваше, че тя, за разлика от много други, има право да бъде наричана поетеса. Поради тази причина той се вслуша в нея.

И започна да пише коментари. И добри, и лоши. Това момче никога не би казало на бездарието "шедьовър", нито на изкуството - занаят. Така събра сили и осъществи контакти с други хора от сайта - някои поети, други - не. Едно от по-ценните му запознанства беше с изпечена - една много печена поетеса и главен редактор на сайта. Веднъж той я попита какво е да изчита по тон говна на ден. Тя му отвърна:
- Майка, като насън ги чета. Поне не ми мирише толко’.
И така е, не всеки може ежедневно да рине толкова тор знаейки, че дори няма засети култури, където да го хвърли.

Но момчето пишеше, дори с още по-голяма съсредоточеност. И написа някои хубави неща, други не. Същевременно изпечена направи всичко възможно за своето оцеляване, като ограничи авторите в otrovenia.com да публикуват по само един стих на ден. Това не възпря никого, включително и момчето.

Той публикуваше ежедневно, напъваше се като щангист в тоалетна да извади най-доброто от себе си. Естествено, упоритостта му беше наградена и вече бе натрупал желаната известност. Но тя не му беше достатъчна. Той искаше да докаже, че е най-добрият. Естествено, тъй като не беше, така и не успя.

Така стилът му се изроди. Вдъхновението му увисна като шарен цвят върху изсъхващо стебло. Той осмисли, че в желанието си да се доказва пред другите, качеството на труда му бе добило едни съмнителни измерения и, че ако не се вземе скоро в ръце, ще изгуби и малкото, което бе успял да съхрани от някогашните си ценности. Той вече пишеше това, което очакваше хората да прочетат. Вече търсеше стил, ритъм и техника, която да се понрави на аудиторията. Така започна от изкуство да практикува занаят.

Неминуемо един ден нещо му стана. Един ден това момче изпищя от разочарование. Внезапно всичко бе рухнало. От многото време, прекарано в сайта се беше научил, че болшинството от творбите е фалш и взаимстване. Беше разбрал, че няма поетично общество, а по-скоро махленска сбирщина с определени възрастови ограничения (и изключения). Това силно го подразни. Въпреки че бе опознал много хора, някои от които ценни, други - не, момчето търсеше сродните души - онези, жадни за култура. Както почти всички в този сайт, той вече бе позагубил облика си на стихоплетец. Беше се превърнал по-скоро в публицист в ежедневник с оттенък на жалък графоман.

- Кат се нап’нат да изкарат некое гОвно... - цъкаше с език изпечена докато редактираше на въздишки вече огромния брой екскрементални произведения на ден. И така се взе решение - понеделник, ден за почивка, освен за автори плюс. Авторите плюс са облагодетелствана каста, представителите на която срещу скромна сума разполагат с по-големи права в сайта, включително и възможността да хвърлят по една малка понеделнишка лопата тор върху публикуващите редактори.

- Е, толкова им е уважението, майка - й отвърна момчето. - Моля те, направете услуга "Автори минус", ще съм първият абонат. Искам в тази услуга да нямам достъп до бездарните творби - демек до (вече печалните) 99% от всичкото съдържание в сайта. Искам като отворя сайта да има само качествени творби.

Изпечена се усмихна. Същото направи и момчето, което бе толкова невзрачно, че си остана без име. То се закле, че вече няма да публикува всеки недовършен експеримент. Закле се, че няма да моли останалите автори да държат на качество. Закле се, че няма да претендира открито, че държи на изкуство, защото бе разбрал, че рискува да бъде намразен. Закле се, че няма да има 5-цифрено число коментари срещу двуцифрено число произведения. Закле се, че няма да дава указания на по-младите таланти какво да четат и пишат.

Той се закле в маската си на безразличие. Така се потири и зачака по-добрите времена, когато поетите без кавички ще бъдат повече, когато популярността няма да има значение и когато масово сутрешната ерекция ще намира реализация всеки път...

Зачака времето, когато онова позабравено изкуство "поезия" отново ще се възроди и когато няма всеки, нацелил рима да претендира, че е написал нещо достойно за четене от други.

И така, чакайки, един ден умря. От старост.
Само гъбичките упорито търсеха нов талант, върху който да се пренесат.

--

Всяка прилика с действителни лица и събития е непреднамерена и напълно случайна.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз мисля като Валя, отделете време и прочетете всичко, включително и коментарите! Направете го и ще коригирате самооценката си!
  • това трябва да се прочете от всеки
    особено днес
  • Езопов език по стайнбековски...Ъндърграунд, кво да правим...

    (иначе - добре!)
  • Брат, извинявай, ама няма да прочета коментарите в следващите три дни. Прости ако някои мой мнения се повтарят с вече изказани!

    Аз знаеш ли какво предлагам. Дай да я караме като Чърчил... или направо като Хитлер или няма значение защото и двамата са направили следното. "Изчистили" са санаториумите за душевно болни в страните си. Чърчил ги е касртирал, а Хитлер ги е приспивал(още преди да започне с конц-лагерите)... Споменавам това защото от прочетеното ми се струва, че познаваш някакво скромно момче със талант и искаш да го предпазиш от пумията на този... как да кажа санаториум Откровения, където всякави душевно-болни, неоценени и смачкани от живота или мислите си тийнеджъри, пенсионери, алкохолици, псевдо надарени депресанти и душевни ексебиционисти "пребивават"?
    Така аз ти предлагам следното:
    1 Обясни на момчето, че е добре да се научи да прави компромиси. По този начин някой може да го хареса и да заживее с него някога.
    2 Обясни му, че не всички хора са Оникално надарени като него и го научи на снисхождение. Така някой може и да го помисли за добър човек, а дори може и наистина да се превърне в такъв.
    3 Обясни му, не всеки, който си пее докато работи се мисли за певец и държи да го награждават с грами, а просто иска някой да попее с него за забава... а ако това не става, тогава :

    Хвани го под ръка и отидете с него при някой редактор, който държи ключовете за килийките на болните. Накарай момчето да посочи кои "става" и кой не и започнете изтреблението. Създайте с него (ако държиш да му помагаш, разбира се) наказателен отряд и започвайте! Нека да остане само Чиста Раса Творци. Аз съм ЗА, не че съм творец ама с удоволствия ще помагам на Истинските в горенето на трупове, стига ми тази награда да им доставя наслада. Разбира се ще искам понякога да отключвате и моята килийка за да се разхожам поне за малко на двора...

    Дано да научиш момчето на нещо
  • Не съм убеден, драга, че сте дорасла да коментирате музата ми.

    Затова, по-добре се концентрирайте върху децата Ви и върху обидената Жена у вас.

    И да, заклеймявам. Има една чувствителност към качеството, която някой дори си позволяват да оприличат като присъствието на Бог. Нужно ли е да ви убеждавам, че у всеки нормален човек има стремеж към по-добър живот?
    Е, аз смятам, че у всеки нормален човек е редно да има и стремеж към по-добро писане. И всеки, който, по пряк или косвен начин, не е съгласен с тази моя логика, го заклеймявам като един прост льольо.

    П.П. Знаете ли, децата тези неща ги разбират само с едно изречение. Забелязал съм го.
  • Напъваш се като щангист в тоалетна и виж какво съчини!Талантът ти е неоспорим,колкото до Вулгария и реализацията на псувните... и аз мечтаех да изливам пейзажите си върху големи платна,но станах маникюристка и виж ме сега,рисувам върху ноктите на онези с токчетата,които както казваш- винаги бързат!
  • Специални благодарности на комплексариата!

    Ъъ, Смешко... бате, ква беше целта на тази препратка? Некви класациики... ич не ми е там мястото, дори като читател. Нали се сещаш, по субективни причини.

    Пипи, права си, българинът си е мазник по душа.

    Феичка, мерси за поздрава. И не разбирам какво и защо има да ти прощавам. Аз така и не разбрах, ставате Автори + за да подпомагате сайта, или?

    Ани765, права си, не бях много стилен.

    Лажова, не ми казвай, че гъбичките ми ще те отблъснат от мене, няма да го преживея.

    Майче, много си голяма. Повече, отколкото един сайт за изкуство в БГ може да смели. И, специално от мене имаш няколко гигабайта поща с чувства. И торбичка тор на митницата. Чака да отидеш да си платиш ДДС-то.
  • Тома, прости ми, че съм Автор +! Поздравче!
    http://www.vbox7.com/play:e7d21ee6
  • защо трябва да ми нарушавате обета за некоментиране?
    "че всички се скъсват да хвалят творбите на тези ,които са редактори" тцтцтцтцттцтцтц - Павлина, поне за миг замисли ли се, когато го написа това? съмнявам се.
    "Редакторите са онези, които са филтъра на тези... пошлите неща. А веднъж допуснати, ние какво да правим - война ли да водим с тях? Че това не е наша работа. Но, явно политиката на сайта е друга - пускаме всичко и после гледаме сеир."
    Валентино! Ха сега дай ми дефиниция на "пошли неща", ама официално - и ще ги сложа на първа страница - да се знае! Ами ако твоите "неща" са "пошли неща" за някого, м? Какво правим? Да не публикуваме? Ами къде останаха чувствата? Нали всички пишели всичко с чувство? И като се откаже публикация - ела да ми прегледаш пощата какви "мили" думи има - как може да им се тъпчат пустите му чувства. Мога да продължа да пиша. Много. Но не искам. И за да вляза в твоя "стил" - хайде престанете да си бършете задниците с редакторите, защото не те ги пишат тези неща, дето да се принтират и - в тоалетната. Голям сеир е, ще знаеш, аз защо, мислиш, съм главен редактор? Защото ми пука за литературата или за грамотността на пишещите? Грешен отговор! Само за сеира!
    Жега е. Някои мозъци не издържаха. Явно е.
  • получило се е точно обратно на това ,което искаш-повече коментари от обема на самото произведение..... не е хубаво да се набутва човек в дребнотемия,дори по важни теми....живей си живота и пази достойнството и свободата си , а тя е точно в това -да казваш ,каквото мислиш---аз много се озадачих ,че не искат да ми публикуват неща само с главни букви и от това ,че всички се скъсват да хвалят творбите на тези ,които са редактори,но....няма място на земята без и......я-просто не обръщай внимание!поздрав
  • Тома,докато учи другите,Човек сам се учи!!!
  • http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=2436.msg27101;topicseen#msg27101



    да видим кой какво ще каже ... защото наистина съществува разминаване на ... вкусове ...
  • Имаше някога едно малко момче с нюх към писането. Момче със стил. Възпитание. Толерантност. И гъбички на краката.

    Всичко е много хубаво, но вземи и си излекувай гъбичките и нещата ще се оправят!
  • Това е цялата истина... Жалко.
    Жалко за хората, които правят и качествени неща! Има ги!

    Хареса ми!
    Поздрав, Тома и всичко най-хубаво!
  • Дарче, или не ме разбираш или се правиш че не разбираш. Не мисля и да се повтарям но едно ще кажа. Не съм говорил за печалби а за барометър. Ако си купуван сигурно има защо - това казах а не че търсиш печалба. Поезията не храни и не е нахранила никого все още с кебапчета и кюфтета. Не ме е нахранила и мен и едвали е нахранила някой като нас. другото е по важно - Сега се надявеам да си ме разбрала. Не само теб те знаят на изуст Дарче. Но нали все пак не сме седнали тук в този сайт за да си мериме "пишките" - Опитваме се да общуваме или поне аз го правя заради това. И да ти кажа не се чувствам зле а кой , какъв, защо и как са все относителности. И с това приключвам този чат.
    Поздрав.
  • Знеш ли, Тома, когато искаш да отправиш някакво послание, го отправи по красив начин, начин по който никого да не озлобяваш и нараняваш. Много от присъстващите в сайта пишат защото бягат от суровата действителност в която живеят и си търсят топлата дума и капчица разбиране за това което пресъздават, защото са го преживели и нямат нужда да четат написано по този начин.
    Някой от сайта, който е на светлинни години от повечето от нас и се занимава професионално с литература преди време отговори на някои мои въпроси. Един от тях беше - какво мисли за сайта и публикуваното в него. Отговори ми, че никой няма нужда да чете отразяването на суровата действителност едно към едно и че това са преходни неща, които един ден никой няма да помни, по простата причина, че никой не иска да се самоизмъчва като се връща към тях.
    Направих и друго разходих обикновени читатели из сайта без да казвам, че аз пиша и знаеш ли какви бяха резултатите - всеки харесваше това, което отговаряше на моментното му душевно състояние и далеч не всичко, което харесва на теб например, както и на мен.
    Така, че просто чети това което смяташ, че би ти харесало и нека всеки спокойно да си пише, щом са такива правилата на сайта. Няма нищо сложно в това. Всичко друго е излишно опъване на нерви.
    Който има желание, сам ще се вгледа в себе си и сам ще стигне до част от твоите изводи и ще се старае да пише по-добре. Другите просто ще продължат да си споделят чрез стихове, в което няма нищо лошо.
    Поздрав!
  • Дарче, та като сме започнали да чатим... нека. Не съм казал никъде че конкурсите определят таланта. Не съм споменавал имена защото всеки има различни предпочитания към видовете поезия и различния изказ. От споменатите от теб по-долу особи харесвам начина на писане на НЕ всички (но това е МОЕ субективно мнение, което аз не се опитвам да наложа никому) Сега за естествения подбор - примерът с фашизма нещо не ми се върза особено добре пък с геноцида да не говорим, но ето все пак всеки може да каже онова което мисли по начина който го мисли и не е задължително всички да са съгласни с него. Ок! За пошлите неща с които сме се сблъсквали всички си е проблем на ОТГОВОРНИТЕ редактори. Сметнат ли за необходимо нека не го допускат до публикация даденото "произведение" - да пускат с един клик едно автоматично програмирано съобщение на и-меила на "автора" че трябва да си пооправи мавко "творбата" и че с най-голямо удоволствие ще бъде разгледана отново. Редакторите са онези, които са филтъра на тези... пошлите неща. А веднъж допуснати, ние какво да правим - война ли да водим с тях? Че това не е наша работа. Но, явно политиката на сайта е друга - пускаме всичко и после гледаме сеир. Казах също за естествения подбор с публикуване на книга и нейния реализиран тираж. Не е вярно, че хората нямали пари. Ценителите на хубавото не жалят средства. Ето например ако някой от изброените от теб стойностни поети издаде книжка ще си я купиш /нали/ защото ти харесва как пише, а няма да се извиниш, че нямаш пари. По този начин, онези които разбират от поезия или ще купят, или НЕ. Тираж 500 за поезия е много, аз съм продал 3 пъти по толкова, от две различни книжки. Преведени са в Италия, а там тиражът е 4-ри пъти по-голям все още имам 27 броя. Все някак съм опитал. При подобни ситуации ти става ясно, струваш ли или НЕ! Едно е да си мислиш колко си велик, а друга да е истината в действителност. Аз това се опитах да кажа с коментара си по - долу.
    А за другото ли?
    И аз желая здраве на всички.
  • Аа, не. Така не може да бъде!
    ОК. Нека бъде така:

    Веси, извинявай, реакцията ми беше импулсивна и неправилна, най-вече заради това, че аз наистина нямам нищо против теб, а реагирах крайно и грубо.

    Специално благодаря на Дарчето и Люси, които се аргументираха за това да си обуздая моментния гняв. Правя го, извинявайте.

    И не на последно място, аз пиша, за да бъда четен. Аз викам, за да бъда чут. Не целя да обиждам или да раздавам оценки. Нито искам да трупам фалшиви "фенове". че да ми пишат шестици. Аз съм за качество. Това е. Качество.

    И понеже съм достатъчно комплексиран, че да не ми пука за това какъв съм според някой, ще оставя всичките си коментари. Да се помни.

    Веси, наистина, не исках да създавам някакви суматохи, ако желаеш да проведем разговор по темата, нека да е на мейл. Ако си ми обидена, уважавам становището ти и, дори, знаеш ли какво? Принтирай го два пъти, защото и аз бих го 'потребил преди да го пусна в кенефа.

    Отново благодаря на всички.
    Особено на Дарчето.
  • търся значението
    (и правописа ) на няколко думи :


    сноб
    парвеню
    педераст
    селяния

    и търся някаква дето ги обединява ...
  • По повод на написаното основание за коментари - добро е, иронията, сарказма и самоиронията най-вече са явни. Мнението е точно изразено - човека е прям, откровен и крайно разочарован от себе си и от нещо, в което е вярвал, че е добро. Окей, боли те, че си попаднал в кофти сайт по думите ти. Инатиш се да продължиш да пишеш там, но нужно ли е да обиждаш и да бъдеш груб? Каква полза? Ставаш същия като тези, за които пишеш, нали тъй? Те пишат глупости, ама и ти барем в коментарите да не останеш по-назад пишеш и ти.
    Ясно е на всички, че в "Откровения" има МНОГО малко истински поети - 2 % може би, но те ще си издадат книги ако желаят. Сайта е направен за да се публикува там - какво е добро и какво не, всеки си решава сам. Редакторите публикуват, защото това им е работата. Постоянно появяващите се поети и самозвани писатели (в това число и аз, защото съм далеч от мисълта, че съм "Елит", които търсят оценки и одобрение тук по причина, че навън не го намират явно наистина са дразнещи, но не можеш да ги спреш да публикуват. Поне не ги обиждай - и теб на времето, съдейки по това, което си написал са те хвалили къде основателно, къде не, защото не може абсолютно всяко произведение на автор да е добро, но поне остави хората да си счупят сами главите, като се разочароват от себе си и от сайта. Лично аз си публикувам нещата не да гоня "Слава" или "Показност" , а да се обменя опит някакъв, ама явно не става, съдейки по всички заучени и написани коментари, а и по публикуваното от теб, барабар с коментарите. Но няма смисъл да си груб, това е ясно, каква полза имаш от това? Само си хабиш думите и нервите. Пиши и си вярвай в някои неща, които смяташ за необходими и стойностни. Но не обиждай другите и не бъди груб, казах ти - полза няма. Успех, Тома - публикувай и на друг сайт ако искаш и книга издай, желая ти всичко най-добро от сърце.
  • А бе, четох, четох коментари и не се стърпях. По принцип подминавам комплексарщината. Някой се изявява за месия, друг се причислява към някакви касти на... "елита", трети на кулинари се правят, мерудии в манджата да слагат. Че кой е рекъл, че тия подправки са на всеки по вкуса. Хора, какво делите? "Слава"?! Признателност?! Потупванията по рамото? Какво и къде?! Ако толкова ви се иска да се отървете от комплексарщината, издайте книга. Продайте я, преиздайте я и пак я продайте, ако можете. Тогава наистина ще си изясните въпроса пред себе си колко аджеба струвате и чак тогава развивайте теорията на "критиката" но... чак тогава, когато сте се доказали, когато наистина сте ХИТ, когато творчеството ви е изкупено от хората, че купено и повторно за подарък на приятели и познати. Тогава се изживявайте за... Фотев, Висоцки и Валери Петров (примерно). Та кой от къде бил, кой какво казал, кой какво написал? - оставете хората да са критерият на "стоката" ви. Този сайт е като един свят, свят в който живеем всички, който е достъпен за всички. В един такъв свят както е в реалния, има място за всеки. И за дебели и слаби, и за глупаци и гении, и за слепи и инвалиди, обединени в едно - правото на живот на всеки, правото да... съществува. Всички искат да живеят. едни успяват, други не, едни се реализират, други не и все в този род. На това му се вика ЕСТЕСТВЕН ПОДБОР. В небето има много птици, но там се срещат и соколи, и ястреби орли, че и лешояди. Висините са определени за едни, низините за други! ЕСТЕСТВЕН ПОДБОР, нали се сещате? Пишете си нещата публикувайте ги, а времето ще бъде единсвения съдник кое да остане и да се помни и кое не. Ровим в тинята, търсим и вадим кирливи ризи, а след това искаме да убедим другите, че ръцете ни са чисти.
    Та в този контекст ето това:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=126555
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=122658
  • ХОРА!

    Това, че мога да бъда груб ме прави еди-какъв си. Веси се опита да бъде груба. Аз лично нея по-скоро я уважавам, отколкото да й се дразня. Но тя внезапно от немай-йъде си почна да ми излива гняв и злоба. Аз дори не съм адресирал абсолютно нищо срещу нея, ако се замислите. Нищо лично, но вие не умеете да четете, това вече го видях. Наскоро ме светна една приятелка, че и това е умение.

    Можех да й напиша нещо по-спокойно, така е. Но не го. Отговорих както се чувствам.

    И какво? Нямам право, така ли? По тая логика вие ОТНОВО НЕ КОМЕНТИРАТЕ ТОВА, КОЕТО ПИША, А СКАЧАТЕ НА БОЙ. Махленската.

    Що не земете да идете пред парламента да оплачете родителите си пенсионери? Или децата си наркомани? Щото сте от села и си мислите, че няма такова нещо ли? Нямате си представа колко от децата друсат. Аз го виждам защото работя в шибания център на шибаната София, където съм и роден, за огромно мое съжаление.

    Това, че животите ви са достъчно розови, че да имате време да се правите на културни с "псевдостановищата си" в някакъв сайт не ви прави по никакъв начин прави.

    Просто Веси се отвори и аз й отвърнах. Това е животът. Така правим ние, ядосаните на шибаното овче общество хора. Това е новата интелигенция. Крайно време е българинът да натрупа омраза срещу измамата, сред която живее. А не срещу мен. За мене становището на Веси е някаква неразбраност от нейна страна. Аз й отвърнах така. Вие кво? Станахте ми веднага съдници...

    От какъв зор?
    Защото ви нахлух в личното пространство ли?

    Абе, ей, нито един от вас не ме познава! Я си намерете животи!

    Поздрави! Отново повтарям, аз нямам абсолютно нищо против никого. Аз си коментирам произведението. Ако не сте прозряли иронията в него, препрочетете го. Можете да откриете по нещо и за себе си. Тогава ще се почувствате поздравени.

    П.П. Ако Веси има какво да каже, на нея ще й отговоря и, вeроятно, ще й се извиня. Мнението на абсолютно никой друг по моя коментар към нея не ме вълнува.
  • Тома, когато някой гладува, не му подарявай риба, а се опитай да го научиш до лови риба...

    Тома, още нещо, далеч ли е човечността? Иии кое е по-важно, да бъдем велики поети или да бъдем добри хора. Съжалявам, преди време се случи нещо подобно под стих на Мачкар, сега се случва и тук, което аз намирам за жалко.

    Дори най-бездарното стихоплетство е по-достойно от това,което ти демонстрира към Веси! И към всички останали!


  • Тома, признавам си, че щях да те изкометирам подобаващо - с усмивка, намигване и вдигнат палец, но след отправеното към Веси-Лина... ще замълча!
    Но ми се ще да ми отговориш - как ти даде сърце да прехвърлиш летвата на добрия тон?
    Как и защо???
  • А написаното от теб не е ли, защото си приел нещата... твърде лично???

    Малко се позабрави с последният си коментар! Заставам твърдо зад Веси!

  • Щом си го приемаш лично, това си е твой проблем. Онези, които знаят за кого се отнася си траят и си публикуват.

    А това с принтирането... казваш ли ми нещо?

    Щом има повод да обиждам, значи има и кого. А това ТИ ТОЧНО как се чувстваш от тази работа е проблем, с който ще те помоля изобщо да не
    занимаваш аудиторията тук.

    И без това си се върнала тук за да клюкарстваш, а не да казваш нещо. Земи си трай, както правят 99% от хората в тая шибана страна и яж лайната, които се поаднасят ежедневно в житейски и "духовен" план.

    И остави онези, които имат против, да се радват на самобитността си.

    Знаеш ли кое е най-странното? Шизофренията на българина да приема всичко лично, без самият той някога да има становище за нещо. СТАНОВИЩЕ, е това, което отличава личностите от мишките.

    Та в този дух не разбрах, фукаш се, че имаш принтер и кенеф, или си въобразяваш, че защитаваш хора, които не биха нахрачили трупа ти дори?
  • "Уважаеми бездарни графомани, ако аз ви бях редактор, щях яко да се гавря с бездарията ви. Вие не заслужавате доброто отношение на тези хора."
    .......................
    С това вече се изцепи Тома!
    Не можеш да слагаш всички под един знаменател!
    Ще го пинтирам ще го хвърля в тоалетната и ще пусна силно водата!

  • И аз не се мисля за никакъв. Аз съм си никакъв.
    Но Рени, ако наистина съм успял да те насърча да си отсяваш дните за поезия от дните за изява, честно ти казвам, съм един щастлив никакъв.

    Много благодаря на всички, изказали мнение. Дано наистина сред читателите има отказали се от излишна графомания хора. Инициативата е за запазване на все пак някакво качество на творбите в сайта, заради които принципно е създадено гласуване (също доста омерзено като стойност). Като видя някаква нещастница как не е имала време да измисли рима за последния си ред, е, моля ви се, СПРЕТЕ СЕ ДЕ!

    Когато имаш петнадесет сигурни читатели, които знаеш, че ще ти пишат шестици на почти всичко, което пуснеш, се чувстваш длъжен за повече.

    Хора, осъзнайте се! Откакто съм в този сайт (няма година) вече поставиха две ограничения за публикуване. Няма да добавя нищо повече. Освен, че ще има и трето. ЗАРАДИ ТАКИВА КАТО ВАС!

    Аз разбирам, че някой просто иска да си качи "чувствата на хартия", но когато това стане в прекалени количества, твърде много работа се извършва само за редакция, качване, изчитане на коментари и прочее.

    Уважаеми бездарни графомани, ако аз ви бях редактор, щях яко да се гавря с бездарията ви. Вие не заслужавате доброто отношение на тези хора.

    Вие просто злоупотребявате с добрата цел на сайта!

    Желая здраве.
  • хареса ми това,което си написал и съм съгласна с него.познах се и аз.Но разликата е,че не се мисля за много талантлива(и не съм),но ми е много хубаво да пиша,да изливам емоциите си по този начин.И да си призная хубаво ми става и когато някой хареса написаното от мен,макар и един-двама.Пък и да не се хареса,аз пак си го харесвам-моето си е,изразява същноста и душевноста ми
    това е от мен
  • Да си кажа, че и аз се познах тук. Изключително много ми хареса. Почувстах го, като ОТКРОВЕН и ИСТИНСКИ разговор между теб-автора и мен читателя.
    Чисто и реално бих го нарекла "История на едно общество"
    Ценя истинските неща и не ме интересува дали на някой му пука за това.
    Моите уважения, Тома!
  • ...
    Бях тук и прочетох!
  • Ех, благодаря ти приятел... Познах се и аз по...гъбичките на краката...Замислих се дали вонята от моите произведения наистина не дразни, но ако дразни просто ще си ги чета... Но редно е друго да кажа. Не, къде е моето място, а това, че ти си направил една прекрасна дисекция на едно пространство в което ценните неща са малко. Наистина не винаги и всички произведения могат да са на гребена на вълната, но има доста които са на дъното в тинята... Отдавна не пускам коментари неримувани, но с това твое крещене срещу пошлостта и повърнатото слово, ме накара да кажа , с рупор пред устата - ПОДКРЕПЯМ ТЕ....

  • Здравейте! Толкова мило ми стана, че така бързо опровергахте Иванова... Ани Ако никой не ни чуе ще крещим по-силно, ве!

    Който се е зачитал в нещата ми напоследък, знае, че не оставям особено много коментари. Тук не е редно да си трая, защото изразявам позиция, която си отстоявам.

    Аз мисля, че няма значение как точно съм представил нещата - всичко е пресилено и иронизирано, неслучайно. Мисля, че очевидно най-подиграният образ е на главния герой, така че...

    Хмм, Смешко, имаш право. Просто при мене нещата се стекоха така: преди да почна да пиша в този сайт имах 3-4 хубави стиха, които и досега са си готини, мен поне ме кефят. Реших, че това е достатъчна причина да събера лаврите на "цялата околия". Нещо изкривено, просто съм възпитан по малоумен начини. Родителите ми никога не са знаели как да ме мотивират. Поне не ми попречиха. Аз също съм така, рядко мога да мотивирам някого и се радвам, че с тебе съм успял. Та, ето как стана - в един момент почнах да пиша, за да публикувам. Изписах и, най-лошото, публикувах някакви неща, които изобщо не трябва да са срещу името ми, с оглед претенциите ми, но това е. Няма да трия, както направиха някои обидени автори от сайта. Нека хората знаят, че Тома е способен да публикува лайна. Но сайта почна да заприличва на тва как всеки си прави ограждение с топки говна, все едно се готвм за бой. Сериозно.

    Ей, хора, не ме е срам да дам моите простотии за пример от какво да се пазите. Извинявайте, но това за Автори минус го казвам съвсем сериозно. Какви класици? Аз почти не чета поезия, нямам време. Мен ми е гот да отворя сайта и да прочета стих на алкалчев, на катеринарина и на алиса. И Дарчето е редно да е в кюпа. И, кажи-речи, толкова. Съжалявам, чел съм неща на всеки един от вас до момента, но желанието ми замря. Просто нямам време.

    Колко пъти молех едно красиво малко момиче с очевиден талант да престане да публикува всеки ден... Вече не я чета. Вече й пропускам името заедно с целия кюп. Сигурен съм, че има и добри неща, но да прочета 5 стиха, от които 1 да ме изкефи и то не целия, не, наистина нямам време. Напоследък работя абсолютно всеки ден и искам да почерпя малко вдъхновение, а не да чета липсата на такова у някои графомани.

    Хора, не целя да обиждам никого. Това е позиция. Допускам, че е възможно от другия хълм нечий говна да стоят като трендафили...
  • Добро утро и от мен!
    Браво за прямостта и откровеността, Тома!
    Аз се разпознах между редовете на есето, най-малкото, че не съм от категорията "поетеса". Но не мисля за себе си и в обратна посока... Правя опити да понадрасквам това - онова, а този, на който допадне, нека сам да прецени - чете или не чете! Поне аз така мисля за себе си.
    По отношение на го...та, спорен въпрос. Много неща изчетох, много неща "издрасках" в този сайт.И не за друго, а защото просто съм ги усетила по този начин. Но съумявам да преценя кое ми допада и кое не от всичко останало.
    Всъщност, за мен не съществуват родени поети. А човек се учи, докато е жив... Независимо дали в изкуството, или в друга сфера на живота. Трябва да усетиш първо с душата си всичко онова, което си преживял, а от там нататък - останалото е техника на писане, която подлежи на усъвършенстване. Ако ли там не съумееш, Да!- тогава наистина поезията се превръща в нещо уродливо...за жалост.
    Спорен ден!

  • Тома, поздравявам те!Напипал си тънко проблемите в сайта.Но именно правилата му дават възможност на хората всеки божи ден да си пращат "шедьоврите".А графомани бол...Мисля, че и добрите автори плащат данък на количеството за сметка на качеството.Изглежда сайтът действа като допинг и човек се пристрастява към него.Време е да се вдигне летвата, за да се подобри качеството му.

    П.П.Лично аз се познах в частта за понеделниците!Не споносорирах сайта, за да ползвам някакви привилегии.В началото реших да не пускам понеделниците, но промених решението си поради причини от друг характер и, ако държиш, някой ден ще ти ги кажа...



  • Поздрав, Тома! За смелостта да казваш винаги това, което мислиш и което минава през сърцето ти..в стихове,есета или..просто на живо!
  • Тома, привет!

    Ще се опитам да бъда кратка... Прочетох те, и отново те прочетох. Съответно си потърсих и мястото в написаното от теб. И си го определих, тъй като не се броя за поетеса. И няма да се за-броя като такава. Има хора, които имат нещастието да се приемат сериозно, други, които са достатъчно мъдри, за да могат да преценят кое, защо, как и къде ...
    Всяко действие води след себе си определен резултат. Пускаш стих, някой го чете, казва ти колко си перфектен и добър, каква "ПОЕЗИЯ" си сътворил и теб съответно ти става приятно. Границата е някъде по средата, Тома, за мен. При идеални други условия вероятно не би било така. Влизайки в книжарницата, купувайки си книга - избирам дали ще си купя Флобер или Мона Чобан. И двамата са публикувани, разликата между тях е от земята до небето, обаче... Е, ще се изнеса с нещо друго вероятно, но това е друг въпрос.
    Публикуващи - бол, кой дъбор, кой не, едни ги харесват едни, други други. Право на четящите е да отсяват за себе си, право на публикуващите е да публикуват. И да, добре - помия... ми... помия... Но има и зрънца, които са добри. Които използвайки лаф от сайта "надобряват" - през моите непрофесионални очи.

    И е обидно... поне за мен.

    Съгласна ли съм с теб - принципно - да, но не поднесено по този начин. Ако тук е място само и единствено за публикуване на "Поезия" (рискувам да намразя вече тази дума)... много лесно, може да се постигне тази цел. Пред ипубликуване - 15 твой неща на комисия, четат, мръщат се, чешат се и решават - този да публикува, този - не. И ще се чете поезия. каква поезия ще четем - нека да е елитарна, с удоволствие... Друг е въпросът, че надали това е идеята на сайта.

    Дали им е писнало на редакторите от нас - о, да, сигурна съм.

    Но би било жалко, ако отношението им към "поетопомията" е такова...

    Гадно е, човек да се разделя с илюзиите си...
    Но се преживява, рано или късно, по добре рано, отколкото късно - според мен.
  • Е, Тома. Прям си. Вероятно и честен. Но и мен ме заболя. Не знам какво друго да ти кажа.
    И аз съм в кюпа, и аз пускам рими от време на време, с надеждата, че ще допаднат поне на няколко души. Тъжно ми е, че ти не си сред тях. Чаках те, търсех те, а намирам цялата ненужност на тези си копнежни действия. Здраве да е.

    Наслука, Тома
  • Жестоко!!!
    Много яко!!!
    Разбира се, че се отнася и за мен!
    Щом сме в един кюп...
    Ама наистина ме изкефи страхотно!!!
    Стискам ти лапата!
  • Томчо, знаеш ли какво най ме издразни в есето -" Закле се, че няма да дава указания на по-младите таланти какво да четат и пишат."


    айде да не са "указания" ма потупване по рамото и внимание им/ни трябва ... е това е единственото което харесвам в този сайт...


    един от първите беше които ми каза - " Пич, пиши ... бля бля ... тук сме ще четем " ... е това е идеята на сайта ... бая годинки си събирам в кашони драсканиците и не са виждали бял свят пък го карах някак не ми пукаше... но все пак ... това е идеята на сайта да споделиш ...

    другото е ... поза и лайна
  • "Всяка прилика с действителни лица и събития е непреднамерена и напълно случайна."
    Не ми казвай,че си го написал това автобиографично есе...само заради самото есе.
    Прав си! Няма и грам литературна измислица...Талантливецо!
    Но ме заболя.Не бих могла да ти кажа защо.
    Вероятно заради кавичките,които ми е вече много късно да махна от раменете си в това възрастово ограничение.
    Но най-вече ми се седи заради приятелствата,които създадох.Те са ми по ценни от всички драсканици,които съм написала.
  • Хех*, Тома... Разби ме, човек.
  • Хубаво е, че се говори за проблемите на сайта и списващите.
    Това важи и за есетата, и за преводите, а не само за поезията.
  • А такааа...
    Отбелязвам се като "прочела" около 3-4 пъти. И пак ще дойда. Но няма да "коментирам".
    А сега ти стискам ръка.
Предложения
: ??:??