Видях пеперуда на необичайно за големия град място – пърхаше с крилца на булеварда сред дима на автомобилите.

Срещнах светулка по пътя си към теб…

Дали това е знак, че вървя в правилната посока? Дали е знак, че ти си моята лична  легенда? Казват, че когато си пожелаеш силно едно нещо, цялата вселена ти съдейства да го постигнеш. Чудесата са навсякъде около нас. Защо да не отворим очи и да се събудим? Може би от страх, че прекрасният сън ще изчезне завинаги? Или защото ще спрем да вярваме в приказките? По-лесно е да се страхуваме. От всеки и от всичко. За страха знаци и поличби не са нужни. Не се налага да избираме, защото страховете ни избират вместо нас. А щом не избираме, няма да носим и отговорността от избора. Страховете ни ни карат да се чувстваме по странен начин спокойни. Под контрол. Покорени. Като птица в клетка.

Защо да се налага да отваряме очите си към Божественото? Защо да вярваме в Него или в Съдбата?

Цял живот вървя по различни пътеки – тичам, подхлъзвам се, падам, боли ме, но вярата ме кара да се изправя и да започна да тичам с нова надежда.  С надеждата, че следващият път ще е по-добре. Тази борба съм я посветила на търсенето. Търся подходящото за мен място, търся подходящата за мен работа, търся подходящото за мен щастие.

Как е възможно да ти липсва нещо, което никога не си притежавал? Психолозите са на мнение, че започваш да желаеш едно нещо, когато започваш да го виждаш ежедневно. Възможно ли е да изпитваш любов, без да я концентрираш върху някого?

Може би безусловната вяра, че Съдбата ми е отредила да срещна точно теб и върху теб да изсипя всичката натрупана безобектна любов през годините, ми е помогнала по пътя. Защото има моменти в живота, когато си на ръба на отчаянието, когато едничката ти мисъл е собственото ти нещастие, когато искаш да изкорениш всички чувства, когато си готов веднага да обвиниш за несгодите си нещо по-силно от теб, нещо външно за теб. Когато усещаш как живота тече покрай теб… И тук идва вярата. Чрез страданието Господ те подлага на изпитание – изпитание на волята, изпитание на вярата в Него и в себе си, изпитание на онази безобектна любов - точно в мига, в който възнамерява да ти изпрати субекта, върху който да я изсипеш. Може би проверява дали си достоен да носиш истинската любов, дали би жертвал всичко в името на нейното съществуване. Ако се справиш с изпитанието, доказваш, че в себе си имаш късче от Божественото, че си достоен да продължиш по-нататък, да се бориш с трънливия път, вярвайки.

В моменти на силна умора от непрестанното тичане те нападат съмнения дали това е верният отговор на загадката, наречена живот. На твоя живот. Тогава идват поличбите. Знаците, които са видими само за посветените, за онези, които са повярвали, които достойно са се справили с Изпитанието.

В странен миг като този, когато се опасявах, че Господ ме е забравил, че поличбите са просто случайни съвпадения, че пеперудата просто е прескочила там от някоя градинка, че светулката просто е паднала от някое дърво, дойде ти. Като светкавица в оловно виолетово небе освети най-тъмните кътчета на измъчената ми душа, за да я разтвориш към себе си. Като дългоочакван летен дъжд дойде, за да напоиш изсушеното ми от несбъднати очаквания сърце, помогна ми да вдъхна от свежия пролетен въздух, настройващ сетивата към промяна. Отприщи като буен водопад потулената в мен енергия да превъзмогна апатията и безверието, заклещили се в мен като вирус, който бавно, постепенно и всеобхватно поразява всяка струна на организма.

Ти доведе пролетта в моя живот. Сега разбирам значението на всеки един етап от живота, на всеки знак, на всяка поличба по пътя – всяко осъществено предходно стъпало е било необходимо условие за настъпването на следващото. Всичко е било в стройна Божествена поредност – всяко едно мое израстване, както и всяко падане от високо, всяка моя изстрадана рана, всеки неосъществен копнеж са били част  от пътя ми към теб, част от един огромен сценарий, чиято последна сцена ще искам да поставям всеки ден, всеки миг, всяка секунда на театралната сцена на моя живот. На нашия живот.

Ти дойде, за да преобърнеш отчаянието ми в надежда, страданието ми в любов. За да върнеш вярата ми в прекрасното. Ти дойде и ми върна онова, което в един миг бях загубила, от което щях да се отрека, ако не бях послушала вътрешния си глас, ако не бях разпознала знаците или не ги бях наредила правилно.

Сега съм убедена, че Съдба има, че нещо Божествено я направлява, а ти само трябва да прозреш поличбите по пътя. Че истинската любов съществува, само трябва да я познаеш, да отвориш сърцето си за нея, да я приемеш безусловно, безрезервно.

Ти ми върна пеперудите в стомаха…