Видях пеперуда на необичайно за големия град място – пърхаше с крилца на булеварда сред дима на автомобилите.
Срещнах светулка по пътя си към теб…
Дали това е знак, че вървя в правилната посока? Дали е знак, че ти си моята лична легенда? Казват, че когато си пожелаеш силно едно нещо, цялата вселена ти съдейства да го постигнеш. Чудесата са навсякъде около нас. Защо да не отворим очи и да се събудим? Може би от страх, че прекрасният сън ще изчезне завинаги? Или защото ще спрем да вярваме в приказките? По-лесно е да се страхуваме. От всеки и от всичко. За страха знаци и поличби не са нужни. Не се налага да избираме, защото страховете ни избират вместо нас. А щом не избираме, няма да носим и отговорността от избора. Страховете ни ни карат да се чувстваме по странен начин спокойни. Под контрол. Покорени. Като птица в клетка.
Защо да се налага да отваряме очите си към Божественото? Защо да вярваме в Него или в Съдбата?
Цял живот вървя по различни пътеки – тичам, подхлъзвам се, падам, боли м ...