За последен път
Била съм във твоята стая няколко пъти. Един, два, три не мога да кажа. Но всеки път те целувах като последен. Когато тръгвах си казвах "Този път вече е последен, повече няма да има!" и ме болеше, но не за дълго. Болеше ден...ти звънна отново. И онова чувство в гърдите ми спря. Дойдох...в очите ти прочетох "надежда" , но уви сляпа наречи ме! Тръгнах, и както попринцип помислих си - "За последно!" И ме заболя, но не както попринцип. Плаках до вкъщи. Стигнах. Влязох. Но болката някак не спря. Мина половин час...един, два, три...дойде утре. А телефонът ми все така безмълвно стои. Дойде други ден и "утре" пак се повтори ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванеса Всички права запазени
