За едно малко дете родителската любов е изключително важна. Тогава то не се чувства сигурно и зряло и търси винаги подкрепата и помощта на родителя. По-късно когато се появяват приятелите и забавленията то започва да осъзнава, че има други по-интересни занимания , с които може да прекарва времето си и така постепенно се отчуждава от семейството. Но разбира се не завинаги, защото при най-малкия проблем, при най-малката безпомощност то несъзнателно прибягва към помощта на родителя, тъй като знае, че той винаги е насреща и е готов да му подаде ръка във всеки труден момент. Е, може би не при всички родители е така, но специално при моите, смело мога да заявя, че нещата стоят точно по този начин. И тъй като при всички семейства родителската любов се изразява по различен начин, аз мога само да дам няколко примера и да разкажа за начина, по който моите родители изразяват любовта си към мен и сестра ми.
Не знам дали трябва да бъде безгранична любовта на родителите към децата им, но съм сигурна, че любовта на моите родители и специално на майка ми е безгранична. Тя винаги е до мен, винаги ме подкрепя, винаги ми е опора, съветва ме ,помага ми в най-трудните моменти, а освен майка ,тя ми е и приятелка. Ако кажа, че никога не съм я лъгала, ще излъжа, и разбира се повечето пъти тя е разбирала, но каквото и да съм й казвала, дори и да съм я обидила или наранила несъзнателно - мама винаги ми е прощавала и не е спирала да ме обича.
Сестра ми също направи много грешки спрямо родителите ни, но въпреки всичко те все още я обичат и са до нея. Мисля, че всеки родител трябва да показва любовта към детето си, някой разбира се ще каже, че всички родители го правят, но аз съм сигурна, че не е така. Тъй като в някои семейства когато децата пораснат, родителите не им обръщат достатъчно внимание, разчитайки, че сами могат да се грижат за себе си. Но аз имам основания да смятам, че това не е така. Родителите на един мой стар познат сякаш забравиха за задълженията към детето си, те започнаха да се интересуват по-рядко за него, за мястото където се намира когато не си е вкъщи, за нещата, които прави, за времето, по което трябваше вече да се е прибрал, и изведнъж, когато се огледаха, когато отново се сетиха за него, той вече се движеше с лоша компания, дрогираше се и дори родителите му не можеха да му помогнат, колкото и да им се искаше - беше прекалено късно.
Ако пък кажа, че родителската любов трябва да бъде безгранична, звучи сякаш трябва да се угажда за всичко на детето, да го прегръщат и целуват непрекъснато, да не му отказват каквото и да било, да не му правят забележки, в крайна сметка това дете до толкова ще се разглези, че при най-малкото лишение от каквото и да било, ще изпита, така да се каже, моментно презрение или омраза към родителите си. Разбира се всеки гледа различно на родителската любов и я възприема по различен начин. Ако не обръщаме внимание на това как звучи, а на смисъла в изречението: ”Родителската любов трябва да бъде безгранична” –начина,по който аз го разбирам е, че родителя трябва да бъде постоянен, да показва правилният път на детето си, да му бъде пример за подръжание, да му дава сили да се бори и да върви само напред. Затова, докато детето расте, родителя трябва да го възпитава по такъв начин, че един ден това дете да осъзнае колко много е получил в този живот от този родител и да оцени любовта му.
Не искам да ставам банална в разказите си, но за последно ще разкажа един голям за мен проблем между мен и майка ми. Както вече казах - ние с нея добре се разбираме, но понякога се и караме. Много характерно за моята възраст в момента са училището от разумната страна и забавленията от неразумната. Тя никога не ме е спирала да се забавлявам, но и никога не ми е разрешавала да се прибирам по-късно от 10 часа вечерта, въпреки, че аз съм я молела за такива разрешения само на празници или когато съм била канена на рождени дни. От една страна изпитвам недоволство и гняв поради тази причина, но от друга - осъзнавам, че майка ми найстина много ме обича, осъзнвам колко много се страхува за мен, тъй като тя непрекъснато се притеснява да не ми се случи нещо лошо, да не би да не се чувствам добре, да ми липсва нещо и т.н.
За мен майка ми е богатство, не всички деца могат да се похвалят с такава майка, тя е много силна личност, тя е гордостта в живота ми и аз благодаря на Господ, че ме е дарил с нея. Надявам се един ден да я накарам да се гордее и тя с мен и да й покажа, че не напразно се е борила за мен и че всичките й жертви, който е правела са си заслужавали. На поставения въпрос за финал, кратко ще отговоря с: Да - трябва да бъде безгранична родителската любов, но само в правилния смисъл и по правилния начин, и с: не - не трябва да бъде безгранична родителската любов, ако тя не се изразява пълноценно, и правилно. 
 ,