Какво е Словото? Не знам как да отговоря, предпочитам да вярвам, че то е създало света такъв, какъвто мога и не мога да видя. В Исландия поетите вярват, че клетвите стигат човека рано или късно и причината за това е силата на Словото. С него можеш да убиеш и да излекуваш. Я да взема да разкажа за онова, което създава словото – руните, пък всеки ще прецени сам. Започвам с уточнение, не можем да говорим за тях, без да имаме предвид един мит, този за Дървото на живота. Митът за Дървото на живота заема централно място в космогонията на индоевропейските народи. За присъствието му в българската митология свидетелствува една наша народна песен: “Израсло е високо дърво, в корен му жълт змей лежи, на средата тънка змия, на върха му орел мъти.” (А. Стойнев, Българска митология - С. 1994). В песента дословно се разказва мита за ясена Игдрасил, представен като Световно дърво в „Едите”. В „Сага за Халфдан Черния” се разказва за съня на кралица Рагнил – докато била в градината, извадила един шип от ризата си. Както го държала, той прораснал и единият му край стигнал земята и пуснал корени, а другият се извисил в небето във вид на дърво – толкова високо, че не можела да види върха му. А най-странното от всичко е, че долната част на ствола била червена като кръв, короната била пищна и зелена, а клоните отгоре – бели като сняг. Във философското тълкувание на „Едите” червеното символизира воина, зеленото – жречеството, а бялото – продуктивната съзидателна енергия. Чудя се,  дали ще се сети някой чий трибагреник е оцветен в бяло, зелено, червено... Но да не се отплесвам! Някои историци смятат, че руните са произлезли от тевтонските племена на Северна Европа към 500 г.пр.Хр. Други са на мнение, че произлизат от гръцкото ръкописно писмо. Някои пък твърдят, че идват от латинската азбука, или пък че са били създадени по време на викингската цивилизация около 800 г.сл.Хр. Каквото и де е, ясно е, че руните били използвани от езическите племена от Северна Европа и Централна Азия. Старите исландци са ни завещали митология и саги, които в по-късните текстове стават известни като "Еди". Отделните поеми били събрани в ръкопис, наречен “Кралски ръкопис” (Codex Regius) и той датира от ХIII в. Това, което днес е известно като "Старата Еда", е сборник от викингски поеми, съставен от един исландски християнски свещеник на име Саймундур. „Младата Еда”, известна още като „прозаичната Еда” се приписва на Снори Стуртлусон, първия исландски историк (1179 – 23.09.1241 г.), (няма как да не спомена, той е вуйчо на пишещия тези редове през 19 поколения назад!). В тези съчинения многократно са описвани качествата на руните. Но те ни запознават не толкова с произхода, колкото с прераждането на руните. Тяхното "разкриване" не било нищо друго, освен "преоткриване" на нещо "загубено", защото според устните предания, руните изглежда се отнасят много по-назад във времето, отколкото самите писмени източници. Митовете обясняват живота в неговите две разновидности – раждане и смърт. Митовете са истинска ни родова памет, лишена от претенциите на демагогията.

Поемата "Хаувамаул", ("Словото Свише") в "Старата Еда" описва как Один, стремейки се да постигне знание, се подложил на изпитание, като висял надолу с главата от едно дърво девет денонощия без храна и вода, прободен от своето собствено копие. По време на страданието той открил руните. В "Поетичната Еда" (1200 г. сл. Хр.), е записано:

Знам аз, висях на онуй обветрено дърво,

цели девет дълги нощи,

наранен от острие и отдаден на Один,

сам принесен в жертва на самия себе си,

на онуй дърво, за което никой не знае,

догде му корени пълзят.

Не взех хляб от никого, нито рог с вода.

Надолу аз се взирах и руните съзрях.

С буен вик поех ги и паднах от дървото аз.  (преводът е мой)

Историята за Один се оприличава със страданията на Исус на кръста. Но една от разликите е, че Один е възприеман като Маг, носител на Висше изкуство. Магията е това, което е, сама по себе си тя е подобна на математиката, защото е точната и абсолютната наука на Природата и законите ù. Магията е науката на древните маги и се преплита в религията. Традицията също дава на тези маги наименованието “Крале”; защото посвещението в Магизма представлява истинска получена от краля привилегия. Великото изкуство на магите се нарича от всички познавачи, “Кралското Изкуство” или Свещеното Кралство, Sanctum Regnum. Звездата, която ги водила, е същата онази пламтяща звезда, образът на която намираме във всички посвещавания. За алхимиците тя е знакът на Квинтесенцията, за магистите е Великият Чудотворен Лек, за кабалистите - Свещената Пентаграма, за будистите - Свастиката. Изучаването на тази символика би могло да доведе до познанието на Новото наименование, което да се издигне над всички наименования и да накара всички способни за преклонение, да преклонят глава. Магията обединява в една и съща наука това, което философията притежава като най-сигурно, а религията - като непогрешимото и вечното. Тя примирява тези две условия, иначе толкова силно противопоставени едно на друго - вярата и разумът, науката и кредото, властта и свободата. Тя предоставя на човешкия ум инструмент за философска и религиозна сигурност. Съществува метод за опознаване на тази достоверност и с опознаването ù онези, които я приемат като правило, могат да придадат на волята си сила, която ще ги направи Арбитрите и Кралете на Света.

Авраам пренесъл православните традиции от Халдея. Те властвували в Египет по времето на Йосиф, заедно с познанието на истинския Бог. Мойсей изнесъл православието от Египет. Зохар, който е ключът на Свещените Книги, разкрива всички дълбочини и светлини, всички неясноти на древните митологии и на науките, първоначално скривани в светилищата. Тайната на херметичните науки е тази на самата Природа, тайната на зараждането на Ангелите и Световете, тази на всемогъществото на Бога. “Ти ще си като Елохим, който познава доброто и злото,” казала Змията на Генезиса и Дървото на Познанието се превърнало в Дърво на Смъртта. В продължение на хиляди години хората на познанието се трудят и умират в подножието на това дърво, за да може то отново да се превърне в Дървото на Живота. Знаем, че в продължение на много векове на евреите им е било забранено да произнасят Светото Име. Притежанието на истинското произношение се е считало, че дава на този, който го има, извънредни и свръхестествени сили и самата Дума, изречена от човека, се е считала като амулет, защита срещу лична опасност, болест и зли духове. Трябва да се отбележи, че това понятие за светостта на Божественото Име или Съзидателната Дума е било общо разпространено за всички древни нации. Древните персийци са предполагали, че свещената дума ХОМ е била надарена с мистериозна власт и те са проповядвали, че светът е бил създаден чрез произнасянето ù. В Индия е било забранено да се произнася думата АУМ или ОМ, светото име на едно божество, изявено като Брахма, Вишна и Сийва (Шива). Тези суеверни понятия по отношение на ефикасността на Думата и забраната относно произнасянето й са били един вид изобретение за скриване на някое друго Име или истина, тълкуването и значението на които е било доведено до знанието единствено на избраните малцина. Ако е така, сред хората се появили общо разпространени понятия във връзка с Думата, във вид на грешки и фабули от неправилно разбрани оригинални истини, символи и алегории и то сред всички древни нации. Винаги е ставало така, че алегории, предназначени да бъдат изразни средства, да бъдат разбрани от мъдрите, са станали или породили грешки, бидейки буквално приети. Следователно е било възможно името на Божеството да е било забравено и изгубено. Сигурно е, че истинското  произношение на еврейския Бог не е това, което е представяно от думата Jehovah (Йехова) и следователно, че това не е истинското наименование на Божеството, нито неизразима дума. Знае се също, че старите българи са ползвали името Тангра като заместител на неназования Бог, предаван иначе като символ. Старинните символи и алегории винаги са имали повече от едно тълкуване. Те винаги са имали двойно и понякога повече от две значения, като едното е служило като покривало за другото. По този начин произношението на думата е вече символ, а това произношение и самата дума са се изгубвали, когато познанието за истинския характер на Бога е избледнявало от умовете на народа. Сред всички древни нации имало едно убеждение и една представа за Божествеността за просветените и още едно за обикновените хора. Богът на ранните евреи разговарял с Адам и Ева в градината на насладата, той разговарял с Каин, седял и ял с Авраам, бил сърдит, ревнив и отмъстителен, също тъй и колеблив и нерешителен, той наредил изпълнението на шокиращи действия на жестокост и варварство. Подобна е историята на скандинавските богове, тяхното ежедневие е изпълнено с хитрости, лъжи, страсти. Такива били популярните понятия за Божеството и вероятно хората не разполагали с по-добри или са полагали малко усилия да променят тези понятия.

Но не такива били идеите на малцината просветени. Сигурно е, че те притежавали познания за истинския характер и атрибути на Бога, както  и хората, правили това сред другите нации – Зороастър, Мену, Конфуций, Орфей, Сократ, Платон. Но доктрините им по този предмет били езотерични, недостъпни за повечето хора, били съобщавани на посветените в по-големите мистерии, така е било в Египет и Индия, в Персия и Финикия, в Гърция и Тракия.

В езотеричните вярвания и мистики се е смятало винаги, че долния (материалния) и горния (духовния) свят са свързани с дърво (живота). Одиновото висене е действие на мъдрец, който се поставя между двата свята, променя очевидното, за да проникне в друго битие. Обръщането надолу към корените се тълкува като символ на проникването в дълбините на несъзнанието, където се намира потенциалът на промените. То е и символ на смъртта и зараждащия се от нея нов живот – противоположностите, които трябва идеално да се допълват. Один ще се прероди с ново познание за света и Космоса, егото ще прерасне в идеята за освобождаване от "Аз-а", съществувание чрез самото съществувание и резултатът е видението на руните. Те давали средство за придобиване на знание за скритите сили на природата и на процесите ù. Те правели възможно възприятието да достигне отвъд обсега на физическите сетива, да се отвори третото око на човека. Най-яркото проявление на човешкия живот е жертвоготовността. Не случайно Один се принася в жертва на самия себе си – тъй Богът Один утвърждава Човека Один, само чрез приемането на човешки образ и безусловното жертване, което осмисля човешкия живот и правото на избор, може да се достигне Божественото. За да бъдеш Бог, трябва да минеш пътя на Човека и този избор няма нищо общо с човеколюбието – Небето и Земята не са хуманни.

Дървото, на което Один бил провесен, се нарича в нордическата митология "Дървото Игдрасил" (Yggdrasill) и символизира Дървото на животосмъртта. Староскандинавската дума "Yggur" е едно от имената на Один. Думата "drasill" (drösull) означава “кон”, но може да се преведе като "бесило", още повече, че понякога бесилките са наричани “коне”. Според Медоуз по-добър превод на "Yggur” е думата "Аз" ("Ek") - идентичността на изначалния дух отвътре, а "drasill" в смисъл на "носител" или "преносител". Така "моят кон" е средството, което пренася изначалния дух чрез пътешествие в многоизмерната действителност, за да може да мутира, да надскочи това, което е чисто човешко и да достигне онова което трябва да е Човешко. Тъй Дървото Игдрасил е дърво на съществуването и отпадането на "Аз-а".

Има исторически извори, които свидетелстват за това, че хората от древността са обяснявали процесите на преобразуване на дух в материя и обратно посредством тълкуването на простите числа. Такива данни има за народите от Средна Азия през Европа и Египет до цивилизациите в Южна Америка. Космическия закон за творението е системата от нула до девет, чрез който материята се проявява от невидимата енергия, а формата съответно се превръща обратно в енергия. От нулата - от "Нищото", Гиннунгагап в северната митология - идва всичко, което съществува. От това Нищо се ражда единственото Единство – единицата, което създава света на противоположностите. Сливането на двете създава триада, което привежда в движение действието и противодействието, т.е. ражда се света на промените. Девет е сборът от трите тройки на битието и върхът в развитието на системата, след него започва нов процес и показва завършения космически модел на материята и на преобразуването в Природата, Вселената и човешкия род, като всички се обединяват, за да образуват цяло – понятието за съвършенство. В светлината на казаното, струва ми се, че твърдението на К. Медоуз, че Один вероятно е носел девет пръчки, атрибут на лечителите шамани, в които той съзира всичките 24 руни, звучи правдоподобно. Деветте пръчки символизирали Космоса - целостта на съществуването, изградено в деветте "свята" на действителността. Интересно е да се отбележи, че деветте атрибута са били използвани и от други лечители мъдреци – от колобрите на Волжките и Дунавските прабългари, както говорят някои исторически сведения. Руническите знаци са били изписвани върху лични вещи, върху щитове и други оръжия, на жезли и шамански пособия, върху амулети и талисмани. Огромните камъни, изписани с руни, които служели за надгробни знаци и межди, били особено популярни на Скандинавския полуостров. Руническите шарки били вграждани и в подредбата на гредите в сградите от дърво и тухли и така станали отличителна черта и на древнобългарската архитектура (градежите във Велики Боляр и Плиска). Руническото писмо било включено в търговските знаци, във фирмените знаци, в монограмите и дори в хералдическите гербове. С други думи, руните до голяма степен са били част от всекидневния живот.

Двадесет и четирите рунически форми са известни като Обикновен или Стар Футарк, защото фонетичните знаци Ф-У-Т-А-Р-К включват първите шест пръчки, изобразени в най-ранните записи на устните рунически поеми и песни за руните - "Едите" и по такъв начин става прототипа, от който са извлечени всички други рунически системи. Числото двадесет и четири, в съответствие с космическия закон за хармонията, има структура, образувана от осмици. Тези рунически октави, съвпадат с движението на вертикалните и хоризонталните равнини на висше, средно и нисше ниво и външен, централен и вътрешен план. Тази поредица от двадесет и четири руни е била използвана от всички тевтонски народи и северноевропейски племена, според професор Свен Янсон, виден шведски рунолог. В неговата книга "Руните в Швеция" се твърди, че от намерените на територията на днешна Швеция 3500 рунически камъни и други находки, огромната част са записани според този архаичен ред от двадесет и четири руни. Професор Янсон и други изследователи от миналото заключават, че в повечето случаи руните не са били използвани за страховитите цели на вредоносното магьосничество, въпреки че тъкмо поради магическия си характер някои надписи са толкова неясни. Смятало се е, че за да получи проявление силата на една руна, тя е трябвало да бъде изсечена, оцветена и изпята. Истината е, че всъщност руните не са магически символ. Руните показват силите, които влияят върху това, което се ражда, което е изявено, което е в процес на преход и преобразувание.

Това е Словото – магия, която променя. Медовината на Поезията е създадена от кръвта на Познанието; когато Один откраднал тази напитка за боговете, трябвало в бягството да изплюе малко от нея, за да му олекне. Тази малка част се разсипала над земята на смъртните, но дали защото е в малко количество, или защото само утайката се разпръснала, затова има толкова малко истински Владетели на Словото сред хората, малцина са тези, които могат да променят човека в Човек!