За стачката и тъжните момичета
Трета седмица стачка. Стачка като стачка. С всичките й справедливи искания, всенародната подкрепа, дори с лицемерното съчувствие от противоположната страна на преговорите. Много се изписа, много се изприказва. Уж синдикална, но аха да прерасне в политическа. Впрочем всяка уважаваща себе си стачка носи във войнишката си раница маршалския жезъл на политическата стачка, сваляща правителства. Особено ако стачкуващите са далеч-далеч на края на трапезата, наречена държавен бюджет. Дълга е тази трапеза, страшно дълга - като на царска сватба от приказките. Но сервирането става само от единия й край. От този, на който са царедворците. Няма начин до крайчеца, на който са забутани учителите да достигнат деликатесите и отбраните питиета на приказната царска трапеза... Казват, че България е приказна страна. Май само приказно дълга е трапезата. Но само на дължина, не и на изобилие. Поне да беше тази трапеза от събрани една до друга маси, а то... Между масите дупки, в к ...