За стачката и тъжните момичета
За стачката и тъжните момичета
Трета седмица стачка. Стачка като стачка. С всичките й справедливи искания, всенародната подкрепа, дори с лицемерното съчувствие от противоположната страна на преговорите. Много се изписа, много се изприказва. Уж синдикална, но аха да прерасне в политическа. Впрочем всяка уважаваща себе си стачка носи във войнишката си раница маршалския жезъл на политическата стачка, сваляща правителства. Особено ако стачкуващите са далеч-далеч на края на трапезата, наречена държавен бюджет. Дълга е тази трапеза, страшно дълга - като на царска сватба от приказките. Но сервирането става само от единия й край. От този, на който са царедворците. Няма начин до крайчеца, на който са забутани учителите да достигнат деликатесите и отбраните питиета на приказната царска трапеза... Казват, че България е приказна страна. Май само приказно дълга е трапезата. Но само на дължина, не и на изобилие. Поне да беше тази трапеза от събрани една до друга маси, а то... Между масите дупки, в които потъват и комати, и залъци, и трохи. А за гладните на края на приказната трапеза и трохите са храна...
Но да оставим приказките за седенките. Тук в този сайт те са рядкост. Има толкова много и разнообразни други литературни форми. Отсъствах известно време, а сега с изненада откривам, че в дните на стачката тук се е родил един нов жанр! Не, не търсете директно думата „стачка"! Няма да я срещнете. Но ще срещнете друго. Сред разказите ще срещнете изповедите на десетки огорчени млади девойки. От четиринадесет- до осемнадесетгодишни гимназистки. Тежки, но и тъжни думи след раздяла. Уж еднотипни истории - изненадваща раздяла след изпепеляваща любов, но всяка носеща своята трагедия, своята неповторима мъка... С повече чувства, отколкото факти. Разкази писани със сърцето и душата, а не с разсъдъка. И с толкова много болка... Деца! Не знаят, че това е пречистваща болка. Болка, която те прави по-мъдър и през която всеки трябва да премине. За да станеш по-чист и за да цениш любовта и човека до теб повече!... Деца! Някой ден те ще разберат. Колко още влюбвания ги чакат!...
Но да се върнем на стачката. Каква е връзката между нея и тъжните момичета? Естествено, досетихте се! Това е неочакваната есенна ваканция, която получиха децата ни. Не помня да е имало есенна ваканция до сега. Дедите ни са били мъдри и са го измислили - в сезона на депресиите по-добре е човек да не остава самичък. Да, но сега децата ни са сами у дома. Оставайки насаме със себе си, неминуемо спомените им изплуват. В мрачните и дъждовни дни това са тъжните спомени. По-смелите ги споделят. По-срамежливите ги четат и откриват себе си. После размислят и се осмеляват да разкажат собствените си трагедии. И така им олеква! Сигурен съм! Литературните достойнства на изповедите са на заден план. Сайтът е „Откровения". В случая споделянето е по-важно от това, дали всъщност са разкази или есета; от това дали мисълта тече гладко и дали има фабула. Важното е, че децата ни се разтоварват от затворената в душите им мъка. Особено ако прочетат и добра дума в коментарите от сродна душа. А някои от тях, вярвам, че ще останат завинаги пленени от Словото и от възможността да изразяват пред околните мислите и чувствата, които ги вълнуват. Дай Боже да са повече! А пък след време, когато запитат някоя известна писателка „Кой и какво Ви накара да започнете да пишете?", може отговорът да е „Учителите... и една стачка"?... Всъщност защо пък само писателка? Да, момчетата не пишат на тази тема. Но да не мислите, че по-малко страдат и по-лесно преживяват разделите? Повярвайте ми - не! Но не го казват на глас. Поне не на тази възраст. Но сигурен съм, че в дните на неочакваната ваканция и някой от тях е направил първите си литературни опити...
Психолозите казват, че за психическото ни здраве са необходими не само положителни емоции. В малки дози са полезни и отрицателните. Тъгата и болката от раздялата са сред тези чувства. Катализаторът за събуждането им, колкото и странно да звучи, е днешната стачка. Излиза, че за някого тя е... полезна. А дали ще бъде полезна и успешна за участниците в нея? Искрено се надявам това да е така! Защото за да ни има и да сме такива, каквито сме, заслугата е най-вече на нашите Учители!
*****
Идеята за това есе се роди от разказите „Обичам", „Есенен ден", „Сама на брега", „За теб", „Изоставени", „Есен", „Щастие", „Край"... и още много други.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пер Перикон Всички права запазени
Вдъхновенията имат различни източници и точно затова са така пъстри - от всеки извор тече различна вода.Хубави неща си казал и имаш много добър изказ - за трапезата,за трохите,за откровенията,че и до психологията на мъжете достигна(какви мъже са на по 15 всъщност...).Поздравления от мен,беше ми приятно да прочета есето ти! 
