Спомням си, че когато бях малка, както всички деца и аз се страхувах от много неща - от духове, от чудовищата под леглото, от тъмното. Но вече не е така. Вече не е така - вече не ме е страх от всичко това. Но това не значи, че не ме е страх от нищо - напротив, всички хора изпитват страх. Аз лично се страхувам най-много от това да не се случи нещо с най-близките ми хора, от провала, от неизвестността. Но най-много ме е страх от нещо далеч по-голямо - от самия страх. Страх ме е, че той може да ме завладее и да превземе мислите ми. Страх ме е, че няма да мога да го подчиня и това ще ми попречи да се насладя на хубавите моменти.

Защото, като се замисли човек, хората изпускат толкова много от хубавите неща в живота заради страха. Като се започне от малки и незначителни неща, като това да не се возят на самолет заради страха си от височини и се стигне до много по-важни и значими неща, като това да не признаят чувствата си пред любимия човек от страх да не бъдат отхвърлени. Толкова моменти и шансове биват пропилявани заради страха. Точно затова аз не го оставям да ме завладее. А ако случайно това се случи, си припомням думите, които един мъдър човек навремето ми каза: "Живот, изживян в страх, е живот, изживян наполовина." Откакто научих тази мисъл, си я повтарям всеки път, когато нотката на уплах се прокрадва в съзнанието ми.  Оттогава вече се старая да не допускам страха до себе си, защото знам, че той може само да ми навреди. Страхът не носи нищо добро - той ни носи само злини, които ни пречат да изживеем живота си пълноценно. Той ни пречи да се радваме на хубавите моменти и да оценим щастието в пълния му смисъл.

Затова аз не допускам страха до себе си - боря се с него и го побеждавам. Радвам се на живота и му се наслаждавам. Не ме е страх от предстоящото ми утре, защото важното е, че живея днес. И никой не може да ми отнеме това "днес". Дори и страхът.