7.12.2013 г., 19:29 ч.  

За светлината и тунела 

  Есета » Лични
1856 0 0
1 мин за четене

             Има ли светлина в края на тунела? Или тунелът  е някъде във светлината? Екзестенциален въпрос, който човек си го е задавал поне един  път през краткото си съществуване. На всички ни се иска да вярваме, че края е облян от светлина, че няма да е все тъмно, че има надежда за всички. Но защо трябва да мислим за тунели, за светлини, за краища, като най–доброто, което можем да направим за себе си е да се погледнем сега и да видим сега къде сме – в тунела или във светлината. Всеки си има тунели, повечето тъмни, само вечните оптимисти се къпят в светлина. Но в повечето случай те остават неразбрани. Почти като лудите хора, които си живеят в техния прекрасен свят и много трудно допускат някого вътре в него. Понякога те са най– най-добре. Дори не осъзнават положението си, не знаят къде са, не знаят кои да, но пък са винаги усмихнати. Винаги даряват на света светлинката в тунела. Същото е и с малките деца. Те са способни да те извадят от всеки тунел, защото още не са преживявали шамарите на живота и това как реалността иска всеки един момент да те набута в някое тунелче. И ти да си кажеш „Аз как стигнах пак до тук?!“ 

           Ето, стигна! Първият път е най–страшно! Защото не знаеш какво да очакваш, какво има в този тунел, в тази дупка, кога ще излезеш от него, дали някой ще помогне... Все важни мисли. И докато си мислиш тези мисли, осъзнаваш, че ако не се измъкнеш сам от тунела, няма кой да го направи вместо теб. Няма кой да ти запали светлината във душата, просто защото всеки е зает да се спасява от собствените си тунели. А повярвай ми, някой могат да бъдат много дълбоки, много дълги за извървяване докато стигнем до... 

          О, светлината! Чакай, че я забравих! Дори не знам всъщност какво точно представлява тази светлина. За някой е буквално светлина, за други е някакъв момент, понякога е чакане да се сбъдне някоя мечта, да се появи някой, когото сме търсили. Винаги след първото излизане от тунела се радваш, че е свършило. Докато не дойде следващия, и следващия... В крайна сметка животът е тунели и светлини. Къде и как ще прекараш времето си, избираш самият ти!

© Зорница Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??