В механиката и физиката, оперират с понятието център на масите /наричано понякога и масов център/. Това понятие се свързва обикновено с едно материално тяло или със система от материални тела. Третира се общата маса на тялото /на системата/ като приложена в една единствена точка, която следва да се разглежда като център на тежестта. За триъгълника, считан за безкрайно тънка пластина, с тегло равно на лицето си, този център на тежестта се явява така нареченият медицентър /пресечната точка на медианите в триъгълника/, изучаван още в средното училище. Тези, които са си учили добре уроците, вероятно още помнят, че координатите на медицентъра в произволно избрана декартова координатна система в пространството са винаги равни на средното аритметично от координатите на върховете на триъгълника. Центровете с подобно свойство се наричат барицентрични точки. Но дотук е и аналогията между барицентъра и центъра на тежестта. За четириъгълника, петоъгълника и etc. тези центрове не съвпадат, с изключение на случаите, когато фигурите са правилни. Понятието масов център /или център на тежестта/ демонстрира удивителни свойства. Много от тях са открити още от титана на Сиракуза - великият Архимед. С въвеждането на векторното смятане от физика Джозая Уилард Гибс /1839 - 1903/ те стават неотменна част от понятието въртящ момент, свързан с т.нар. векторно произведение. Но във времената на Архимед нито е имало векторно смятане, нито е съществувало понятието въртящ момент и въпреки това геният, запалил с помощта на огледала корабите на римския консул Марцел при обсадата на Сиракуза, е плувал като риба във вода, боравейки с центровете на тежестта. Всеки от нас си спомня как в детството си със свое другарче е сядал на люлките, наподобяващи везна, опитвайки се да намери онова отдалечаване от центъра на люлката, в което ако седне уравновесява своето по-тежко /или по-леко/ другарче. И правилото гласи, че ако двамата застанат по такъв начин, че произведениета на теглото на всеки от тях по дължината на отстоянието му до центъра на люлката съвпадат, то люлката ще остане в равновесие. В този случай средата на тази люлка ще се яви център на масите на двамата. Ако съсечем мислено едно тяло с произволна равнина, преминаваща през центъра на тежестта му, то ще се разпадне на две нови, непресичащи се тела. Центровете на тежестта на всяко едно от тях ще бъдат краища на една отсечка, играеща роля на въпросната люлка, върху която ще лежи и центърът на масите на изходното тяло и то така, че да ги уравносява върху тази люлка. С други думи, ако тялото бъде окачено в пространството за центъра на тежестта си, то ще остане в равновесие, независимо от положението си и това е единствената точка с подобно изключително свойство.
         Масовият център играе огромна роля в изучаване поведението на системи от тела при сложни движения. Уравненията, описващи това поведение са сводими до уравнения описващи поведението на масовия център при тези движения. Казано по най-примитивен начин феноменът на средното аритметично е от огромна полза за изучаване поведението на група обекти в механиката и дори в едно общество. Но още големият френски мислител и писател Екзюпери, в своето блестящо съчинение "Земя на хората", обръща внимание на факта, че понятието средно аритметично играе нищожна роля в третирането на въпроси свързани с морала и нравствеността. Там сякаш първенстващо значение играе понятие, което не е било въведено нито от физици, нито от математици. Макар и на шега би следвало да го наречем антицентър на тежестта, или, ако предпочитате, антимасов център. Моето скромно мнение е, че по същия начин стоят и нещата в изкуството. Всяко едно време съсредоточава система от маси, под формата на натрупани културни постижения в резултат на еволюцията. Следвайки своя здрав селски инстинкт мнозина "творци" се устремяват /формирайки огромна тълпа/ именно към масовия център на тази система., изпотъпвайки се помежду си там. Казано другояче:

1) Масите винаги се стремят към центъра на масите!!!

Тук следва да се припомни и мисълта на Шопенхауер:

2) Масите са като нулите. Те не могат да станат число, ако пред тях не застане критически мислещата единица!!!

Мисля, че именно това стълпотворение на нули, като змиорки или сперматозоиди, устремили се да оплодят центъра на масите на системата /съгласно принципа формулиран в 1) /, резултат от културологичните натрупвания, спасява изкуството от масовостта /пази боже да не беше така/. Освобождава се огромна и сакрална територия, невидима за очите на тези своего рода бизони, които искат да изпотъпчат всичко и които Христос сравни със свине, готови да стъпчат бисера на всеки творец, а после да се обърнат към него и да го разкъсат. Така се заформят цели материци на девствеността, чиито високи и непознати за масите върхове сияят с неземен и невидим за тях блясък. Тук следва мислено да благодарим на Бог, който влиза в ролята на свирача от Хамелин, отвеждайки масите, мечтаещи да правят изкуство, с помощта на своя инструмент за "свирене" 1) точно там, където им е мястото - в резервата, наречен масов център. Вероятно Бог по този начин, в качеството на най-грандиозния Творец, опазва и своето творчество от масовото посегателство, за което можем /и е редно/ само да му благодарим!