За тактичността и липсата на такава
Темата, която ще разгледам в това есе, лично за мен е особено болезнена, тъй като имах неприятно преживяване в миналото. Става дума за тактичността. Доколко трябва да сме откровени с околните, да изказваме мнението си относно нещо, важно за тях. Ясно е, че проблемът е нееднозначен. Ясно е също и че не можем да премълчаваме всичко, което ни терзае. Все в един момент трябва да го излеем по някакъв начин. Въпросът е по какъв. Дали когато не харесваме новата прическа на приятеля ни, нова дреха, която си е купил, трябва да го заявяваме директно. Или за дадени негови постъпки. Не трябва ли първо да се замислим, преди да изречем в някои случаи нараняващи думи? Има неща, които човек не би искал да чуе и неща, за които не може да бъде съден. Абсурдното е, че понякога ни съдят хора, обявяващи се за наши приятели. А когато самите ние не сме ги осъдили с нито една дума и винаги сме щадели чувствата им, е наистина безочливо и нагло. Най-вече, ако сме им сторили г ...