17.04.2007 г., 22:08 ч.

За теб 

  Есета
3378 0 1
2 мин за четене
 

  

   Събуждам се, отварям очи и ставам от топлото легло. Днес денят е по-различен и красив. От много време е така и съм щастлива. Усмивка превзема лицето ми, защото погледнах в сърцето си и там намерих теб. Ти си слънцето в моя живот и огряваш всяко кътче в мен. Дори навън денят да се цупи, аз виждам красота и щастие, защото ти си до мен.

   Обичам всеки твой недостатък. Дори да е есен, ти ще я превърнеш в лято, щом съм тъжна ще бъдеш до мен, нали, за да ми казваш, че всичко ще се оправи. Искам да си до мен, защото заемаш цялото ми сърце.

   Ти ме плени с топлия си поглед, с нежните думи и знам, че това е любовта. Намерих те и не искам да те пусна да си отидеш, понеже сме като ангели с по едно крило и летим щом се прегърнем. Само с теб се чувствам жива и не си представям живота, ако един ден си отидеш от мен.

   Знам, често се караме, но повярвай ми, обичам те до лудост. Гордостта ни пречи да признаем грешките си и това води до сблъсъци. Опитвайки се да съхраним достойнството си, изричаме неща, които не мислим. Нараняваме се взаимно, а единственото, което искаме е да се прегърнем. Звъним си всяка вечер, за да си казваме „Лека нощ!" и без да говорим нищо друго, се чувстваме щастливи. Дори да пламне небето съм готова да премина през него и да съм до теб, да целувам очите ти и да чувам гласа ти. Всяка секунда без теб е като един безкраен миг на тъга, а животът ми се превръща в билет за никъде.

   Знам, че и ти си така, но не смееш да ми кажеш, за да запазиш достойнството и гордостта си. Ние сме еднакви с теб, но не го признаваме. Обичам те толкова много, че ме е страх да ти го кажа, за да не захвърлиш сърцето ми един ден. Искам да знаеш, че си единствения, за когото копнея и за когото мечтая.

   Ако един ден решиш да си отидеш и да ме оставиш в бездната на самотата, по-добре вземи един нож и го забий в сърцето ми. Забий го, но внимавай да не се нараниш, защото ти заемаш централно място в него.

   Чувала съм, че истинската любов няма happy end, защото тя няма край. Надявам се и при нас да е така, защото, когато те няма до мен, небето е тъмно, а сърцето тягостно боли, когато си далеч, защото за мен не си просто приятел, ти си принцът на моите мечти и те моля завинаги с мен да си ти. Обичам те!




П.П.: Посветено на мои приятели.

© Ростислава Златева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • незнам на кой е посветено,но точно същите думи съм казала на "принцът на моите мечти ".Много красиво и знам как се чустваш
Предложения
: ??:??