24.01.2009 г., 23:04 ч.

За "Туин Пийкс" 20 години по-късно 

  Есета » Други
7748 0 0
6 мин за четене

 

Със сигурност през 1989 г. създателите  на „Туин Пийкс" не са предполагали за успеха, който ще постигнат. След тоталния провал на „Дюн", режисьорът Дейвид Линч дълго време не се захваща с нов проект. Пълна изненада е, че пилотният епизод на „Туин Пийкс" е приет толкова добре и той дава началото на може би най-успешния телевизионен сериал. Интересът на масовата публика е огромен, а зловещият сюжет бързо разбунва духовете. Зрителите търсят отговор на култовия въпрос „Кой уби Лора Палмър?". Вживяват се дотам, че скоро в САЩ са открити телефонни линии, на които професионални психолози обясняват, че сюжетът е просто художествена измислица. Въпреки зрителската истерия сериалът е приет изключително добре от критиката и получава голям брой награди, сред които „Златен глобус". Днес, 20 години по-късно, „Туин Пийкс" е може би единственият телевизионен сериал, влязъл в енциклопедиите за киноизкуство.                                                                      Съвсем накратко какво се случва:

                                                                  Намерена е убита красивата гимназистка Лора Палмър, жителка на Туин Пийкс (такова населено място не  съществува).  Цялото градче е потресено от трагедията. Тялото е намерено в гората, увито в найлон и по всичко личи, че убийството е било особено жестоко. За случая от ФБР е изпратен агент Дейл Купър, надарен с особени способности и често спохождан от пророчески видения. Хармонията в градчето е само привидна, а убийството на Лора Палмър дава началото на все по-тревожни и необясними събития. Никой в Туин Пийкс не е съвсем нормален, всеки крие някаква тайна, която изглежда свързана с мистериозното престъпление. Всяка улика поставя нови неизвестни и заплита повече случая. Агент Купър постоянно получава видения, свързани с отвъдното и постепенно достига до идеята, че в Туин Пийкс има някаква зла сила, която властва над хората и природата. („Совите не са това, което са.")                                                                           Второ убийство разтърсва града - този път жертва е братовчедката на Лора Палмър. Силите на отвъдното помагат на агент Купър да разкрие извършителя на двете убийства - бащата на Лора, в когото се е вселил злият дух Боб. Това е само малка част от поредица зверски убийства, а Боб става все по-ненаситен. 

                         За да го спре, агентът иска да достигне до самото зло, да се срещне очи в очи с него. Това става в последния епизод, когато Купър отива в Черната дупка, обиталището на духовете, но там самият той бива обладан от тях.                                                                                                                Ако този сюжет не ви се струва интригуващ, може би прибързвате с оценките. „Туин Пийкс" умело се крие зад клишето „телевизионен сериал" и на моменти дори парадира с това. Мнозина не разбраха нищо и го обявиха за поредния тъп сериал. В действителност в него няма нищо елементарно или предсказуемо, а Линч съвършено води разказа и с всеки следващ ход разрушава илюзиите ти, че си изпреварил агента в разследването му. За това, че бащата на Лора Палмър е убил дъщеря си, се загатва многократно. Но че в борбата си със злото, агентът от ФБР неусетно ще стане най-страшният му приемник, е почти невъзможно да допуснеш. С този ход Дейвид Линч разбива всички клишета, свързани с положителния герой, който спасява света. Освен това ни навежда на мисълта, че най-интелигентните, най-надарените често са най-уязвими и могат да станат жертва на амбициите си. Кой всъщност помага на агент Купър в разследването му- същите отвъдни сили, които преследва. Подават му улики, за да го приближат към себе си. Агентът не се спира с разрешаването на случая, той иска да се сблъска със самото зло и накрая се припознава в него. 

   Силна страна на филма са множеството по-малки сюжетни линии, за които досега не стана дума, но те  всъщност създават света на Туин Пийкс. Десетки герои, които обитават градчето, които се обичат и мразят, лъжат и крият тайни, опитват се да имат нормален живот, но винаги нещо необяснимо ги дърпа надолу. Няма как да не съпреживяваш заедно с тях, защото във всекиго намираш нещо от себе си. И те като теб се опитват да избягат от своята тъмна страна. Ти поне, за разлика от тях, имаш шанс да се измъкнеш от омагьосания кръг. 

                                             Да се говори за майсторството на Дейвид Линч сигурно е банално, но сме много изкушени, защото именно тук се проявява геният му на разказвач (впрочем той създава „Туин Пийкс" в екип с Марк Фрост). Той ни въвлича в разследването, подавайки малко по малко знаци и улики, които винаги са объркващи или парадоксални, но водят към истината. Колкото по-близо сме до нея, толкова повече се объркваме в опитите си да подредим пъзела. 

                        „Туин Пийкс" не е толкова тежък и мрачен като други филми на Линч (на места напрежението е гарнирано с най-свеж хумор), но в него авторът остава верен на безпогрешния си стил да въздейства направо на психиката на зрителя, пробуждайки собствените му страхове. Да гледаш безучастно филм на Линч е много трудно. Веднъж провокиран, страхът ти автоматично се включва при всяка реплика от типа: „Страх ме е" или „Усещам, че нещо ужасно се случва". И тук режисьорът виртуозно си служи със символи и асоциации, но сериалът утвърждава и свои собствени символи на страха като въртящия се вентилатор в дома на семейство Палмър, танцуващото джудже, великана, великолепната неспокойна гора, стаята с червени завеси, белия кон - във филма това са знаци, че злото е  наблизо. Визията на „Туин Пийкс" носи неповторима провинциална романтика, съчетана с мрачна загадъчност. Едно от най-добрите попадения е Черната дупка, обитавана от Боб и другите прокълнати души. Ще се разочароват онези, които очакват да видят къщичка на кокоши крак - това е стая с червени завеси, с лъскав огледален под, удобни кресла, носи се джаз, сервират ти кафе (което е прекалено гъсто и не става за пиене). А музиката на Анджело Бадаламенти е просто вълшебна и атмосферата на сериала в голяма степен се дължи именно на нея.                                                           Актьорският състав е много качествен и впрочем огромен. Разбира се, няма как да не споменем Кайл Маклоклън (агент Купър), в когото се влюби не малка част от женската аудитория. Невероятно ловък и остроумен, агентът никога не спестява да разкаже някоя тибетска легенда на партньора си, шериф Труман - Майкъл Онткийн. Винаги споделя подозренията си по случая с Даян (неговия дневник магнетофон), докато се  почерпва с огромно количество понички. Сериозно актьорско постижение има Рей Уайз (бащата на Лора Палмър). Господин Палмър далеч не е хладнокръвен убиец, а жертва на страшни обстоятелства. Той дори не помни, че е убил дъщеря си. Рей Уайз създава образ на човек с огромно човешко нещастие, почти трагически персонаж. Красивата актриса Лара Флин Бойл е в ролята на Дона, приятелката на Лора, която води свое собствено разследване, но междувременно научава ужасни тайни за своето семейство. Във втората половина от сериала се появява и Кенет Уелш в ролята на Уиндъм Ърл, бивш партньор на агент Купър и негов най-голям враг, който му предлага смъртоносна игра на шах, която завършва в Черната дупка. Персонажите в „Туин Пийкс" са толкова много и все ярки, че е невъзможно да бъдат споменати всички.                                                                                                                               През 1992 г. на голям екран излезе пълнометражният „Туин Пийкс - Огън следвай ме", който се състезаваше за „Златната палма" в Кан. Това е ретроспекция на събитията в сериала и показва последната седмица от живота на Лора Палмър. Той може да даде яснота на някои въпроси, на които сериалът не е дал отговор и естествено поставя нови неизвестни. Дуетът Шерил Лий (Лора) и Рей Уайз е великолепен. Като цяло тук напълно липсва очарованието на сериала. 

                                                               Авторите не спират дотук. Издадени са три книги, които бързо стават бестселъри. Най-интригуващ е „Тайният дневник на Лора Палмър", който е една от ключовите улики в сериала. Другите две са „Тайният дневник на агент Купър" и... готварска книга с най-вкусните ястия на Туин Пийкс. 

 За тези от Вас, които не са гледали сериала „Туин Пийкс" и искат да го направят, остава прекрасната възможност да си набавят всичките 30 серии на DVD. Наскоро целият сериал беше издаден в няколко диска. Струва си да си ги имате вкъщи.

© Ангел Антонов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??