Задръж пръста ми върху паузата.
Задръж пръста ми върху паузата. Хвани ръката ми и седни с мен да си почина. Спри ме да живея. Поговори с мен, обичай ме! Прегърни ме истински и не ме пускай докато заспя. Извади листа да нарисуваме съдбите си... Ти знаеш ли твоята? Би ли ми повярвал, ако ти кажа, че не знам името си, че живея твоя живот, че в огледалото виждам твоя образ, че те обичам? Промени ме! Усети аромата на кръвта ми, вибрациите на тялото ми, спомена за красотата...
Дай ми увехналата роза, която промени живота ни... Дай ми сила...
Зареди ме с енергия, накарай ме да потръпна от страх или просто ме накарай да изпитвам нещо каквото и да е! Припомни ми как се чувства с после просто спри!
Задръж пръста ми върху паузата. Нека си поема дъх и да си припомня, че съм жива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Стоянова Всички права запазени
