Има неща в този живот, с които се сблъскваме прекалено рано. Като започнеш от любовните разочарования и стигнеш до загубата на близък. На тази възраст сме изключително уязвими и наивни. Доверяваме се прекалено бързо и затова оставаме излъгани след време. Едно любовно разочарование въздейства на голяма част от нас по пагубен начин. Психиката ни не е готова да търпи загуби все още. Сблъскваме се прекалено рано с всички неприятни неща в живота. Много е тежко да преживееш загубата на близък на тези години. Отнема време да осъзнаеш, че даденият човек повече няма да ти говори, няма да те прегърне и да се смее с теб. Тежко е... И е тежко не само на 15, но и на всяка възраст. Просто да приемеш подобно нещо толкова рано, променя изцяло виждането ти за нещата. След един такъв нещастен случай осъзнаваш, че има много по-сериозни неща от любовните проблеми, както и от караниците ти с приятелки. Всичко губи смисъл... Имаш желание да прекратиш всички спорове със семейството си. Да бъдеш по-добър човек. Изпитваш страх да не загубиш някого от тях. Някого от семейството или приятелите си и се стремиш да поддържаш възможно най-добри отношения с всички. И това е единствената добра страна от загубата. Отнема време да я преживееш и да свикнеш с тежката мисъл. Болката, която изпитваш, е само твоя. Всеки може да ти съчувства, но никой няма да изпита точно същата, точно твоята болка и загуба... и колкото и да говориш и дори всеки да ти казва: „Разбирам те.” Всъщност никой няма да те разбере. Дори и отсрещният да е преминал през подобно премеждие, пак няма да те разбере. Защото за всеки човек болката е различна, изживява я по различен начин. Може да боли еднакво, но всеки си има различно виждане на нещата и е с различна психика. Въпреки това, въпреки че няма да те разберат, всеки се нуждае от подкрепа в такъв момент. Много е трудно да знаеш колко ти е тежко на теб, но същевременно да си наясно, че има други хора, на които им е още по-тежко, още-по трудно да преживеят загубата. Тогава ти трябва да им помагаш, независимо от това, че и  теб те е боли, просто защото знаеш, че ако си на тяхното място, би приел нещата още по-трудно. Да те боли и да се опитваш да помагаш на друг да забрави болката е много трудно. Хората не оценяват това, което имат, докато не го загубят. След загубата започваш да съжаляваш за всеки един момент, който не си прекарал с близкия си. Осъзнаваш, че трябва да се възползваш от всеки един момент с близките си, защото никога не знаеш какво може да се случи. Ако съдбата те сблъска с подобно нещо на по-голяма възраст, малко или много ти вече ще си подготвен, ще знаеш какво е да загубиш нещо. Най-малкото любовните разочарования биха те подготвили. Ще си преминал през повече изпитания в живота си и ще знаеш от други хора, че е възможно всичко да ти се случи. Но когато те сполети подобно нещо на тази крехка възраст, каквато е тийнейджърската, ти не знаеш нищо за живота и не очакваш подобно нещо от съдбата. Колкото и странно да звучи, всъщност това те кара да пораснеш и да се замислиш. Обръщаш внимание дори на малките неща. Разбираш, че трябва да се радваш на всеки мил жест, на всеки момент с роднините и приятелите си, просто защото си наясно, че е възможно да няма друг такъв момент.
И сега призивът ми към всички ще е абсолютно клише, но и много вярно клише. След всичко остават само спомените. Оценявайте малките неща в живота и се радвайте за тях, защото всеки един момент сам по себе си е неповторим.