Закрила

За крила, за крия...

Със съчувствието, присъствието,  помощта, дадена ни в точния момент,  получаваме увереност и сила, които са наша закрила. С крилата от нея се чувстваме спокойни, доверяваме се и добиваме самочувствието да се открием пред света. А преди да я почувстваме, се крием и крием, че имаме нужда. Мислим си, че ще се справим сами и не разчитаме на другите.  Хем като я приемем, нараства самоувереността, хем се крием и не показваме, че имаме нужда. Страх ни е да не ни помислят за неспособни и уязвими. Свиваме си желанията, не предприемаме нищо... Имаме нужда от присъствието – физическо или емоционално, на този, когото обичаме и имаме доверие. С него успяваме по-лесно, разгръщаме възможностите и постигаме целите.

В трудни моменти се осланяме на вярата и усещаме закрилата на Бог, даващ ни ясни отговори, които са предназначени за нас и само ние можем да разгадаваме. Това са сънищата и внезапните мисли спохождащи ни,  когато сме  неуверени и се страхуваме да предприемем поредната стъпка. От обзелите ни колебания се спираме пред собствените си бариери.  Тогава идва закрилата – почувствана или предложена по начин, който ни подканя да я приемем, за да си възвърнем идеите, да повярваме на мечтите и да направим крачките.

В дни на несигурност, когато сме обидени, излъгани и ни боли от мъка за някой, ни озарява най-неочаквано отговорът. Помощта идва отвън или от вътрешната ни същност. Способността да се вслушаме е закрила.

Откликваме и благодарим.

Продължаваме нататък без страх!