Живеех в една красива приказка, която бе разказана от любовта помежду ни. Като всяка история, в която са замесени двама влюбени, всичко е розово и красиво. Живеем в сън, от който не искаме да се събудим, но не винаги става така, както искаме.

   Чувала съм, че истинската любов няма happy end, защото истинската любов няма край. Надявах се при нас да е точно така и правех невъзможното, за да съм до теб и ти до мен. Изправих се срещу всички и всичко, борех се с пречките и живеех с надеждата да оцениш усилията ми. Правех всичко заради теб, без да очаквам нищо в замяна, освен любов. Мечтаех да остарея в прегръдките ти, да целувам устните ти до последния си дъх, да виждам очите ти щом заспивам и с тях да се събуждам. Вярвах, че си голямата ми и истинска любов, и дори през бури и урагани, да държиш ръката ми и заедно да вървим напред към безкрайността. Била съм сляпа за действителността, защото когато обичаш, не виждаш грешките и недостатъците на другия. Вярвах на лъжи, вярвала съм сляпо, но ти не оцени това и превърна живота ми в една голяма лъжа, която днес не мога да превъзмогна.

   Спомням си как всички ми казваха, че ти не си за мен, че си играеш със сърцата на момичетата, а после ги захвърляш в кошчето за боклук. Изправих се срещу тях в твое име, загърбих приятели и семейство, за да разбереш, че наистина те обичам. Била съм сляпа за истинската ти същност. Промених всичко в себе си заради теб, а ти си остана все същия. Часовникът тиктакаше и отмерваше времето на моята наивност. Вярвах дори на явните лъжи, в името на любовта ми към теб.

   Дес, когато вече не съм под твоя власт, усещам, че гърдите ми са празни. Вече нямам сърце, защото ти го дадох завинаги. Сега незнам как ще живея, защото няма за кого и за какво. Преди всичко правех за теб, а днес се опитвам да сглобя пъзела на живота си, за да се почувствам жива. Едно парченце винаги ще е в теб. Парченце, което сама ти дадох и вече не мога да взема.

   Въпреки това ще се изправя, защото трябва да живея. Не е важно колко пъти падаш, а колко се изправяш, защото животът е прекалено кратък миг между раждането и смъртта и не си заслижава да го пропилея в мисли за теб. Преди правех всичко за теб, но днес вече слагам край на това и започвам да живея за себе си, защото ти не оцени нищо, което правех в твое име. Не те мразя и не искам да ти отмъстя, защото животът сам ще ти го върне. Знам, че един ден, ще се влюбиш в някой като теб и тогава ще разбереш какво е да захвърлят сърцето ти. Обръщам страницата и ти казвам „Сбогом", защото знам, че ще срещна истинската любов, а ти ще съжаляваш цял живот, че не разбра какво направих заради теб.