Живеех в една красива приказка, която бе разказана от любовта помежду ни. Като всяка история, в която са замесени двама влюбени, всичко е розово и красиво. Живеем в сън, от който не искаме да се събудим, но не винаги става така, както искаме.
Чувала съм, че истинската любов няма happy end, защото истинската любов няма край. Надявах се при нас да е точно така и правех невъзможното, за да съм до теб и ти до мен. Изправих се срещу всички и всичко, борех се с пречките и живеех с надеждата да оцениш усилията ми. Правех всичко заради теб, без да очаквам нищо в замяна, освен любов. Мечтаех да остарея в прегръдките ти, да целувам устните ти до последния си дъх, да виждам очите ти щом заспивам и с тях да се събуждам. Вярвах, че си голямата ми и истинска любов, и дори през бури и урагани, да държиш ръката ми и заедно да вървим напред към безкрайността. Била съм сляпа за действителността, защото когато обичаш, не виждаш грешките и недостатъците на другия. Вярвах на лъжи, вярвала съм сляпо, но ти ...