19.12.2007 г., 6:21 ч.

Защо?! 

  Есета » Лични
1241 0 3
1 мин за четене
 

Защо са ми очи, когато сляпа съм без Теб?!

        За да те позная,  Обич моя...

Защо ми е да чувам, когато твоя глас до себе си не чувам!?

        За да чуя пак от Теб, Любов - Обичам те...

Защо отново търся пътища, когато всичко води ме към Теб?!

        За да те намеря,  Обич моя...

Защо ми е да мога да сънувам, когато в Липсата ти аз не мога да заспя?!

        За да се събудя пак до Теб,  Любов...

Защо ми е да отново да мечтая, когато в Липсата ти аз желая да те преоткрия!?

        За да съм отново твоя,  Обич моя...

Защо отново пак живея?!

        За да те срещна Теб, Любов, когато съм безпътна, глухоняма  и без мечти на онзи кръстопът - „ Желание, Копнеж, Надежда и Себеотдаване"...  

© Виолет Гаджева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесен и нежен човек си,Виолет!Дано мъжът , на когото си посветила този стих да го заслужава!С обич-Ая!
  • Ех, че хубаво! Напълни душата ми с обич.
    прекрасно есе, радвам ти се с много обич.
  • браво много е добро наистина е стахотно.Приеми искренните ми поздравления
Предложения
: ??:??