От много години държавата не върви към добро или се подобрява едва забележимо само в някои отрасли. Защо се случва това? Много разпространена хипотеза е, че няма пари и че държавата е бедна. Отчасти това е така, но не само бедна на пари, а бедна откъм качествени човешки ресурси. Именно качеството, а не количеството придава стойност.

Какво е качествен човек?

Качественият човек не е само този, който може да спечели много пари. Качественият човек е мислещият, съзнаващият човек. Той е:

– образован
– притежава висока култура (посещава театри, музеи, ходи на опера, концерти и други изяви, чете книги)
– води социален живот с хора от своята класа
– притежава висок морал
– работи съзнателно и приема работата си насериозно, защото знае че от нея зависи прехраната, в това число и живота му
– участва безвъзмездно в каузи, които помагат на другите хора
– спазва стриктно законите, нормите и указанията
– държи се възпитано
– уважава хората и техния труд
– умее да пази, съхранява и поддържа
– планира и има цели
– облича се добре
– поддържа висока хигиена
– положително е настроен

Какъв е средностатистическият българин?

Дори истината да е неприятна, днешният българин е наследник на комунизма, турцизма и циганизацията. Свикнал е неговите действия да остават без последствия и е решил че свободата му дава право на всичко и над всички. Опитва се да оптимизира максимално работата си като не полага особени усилия, а трябва да му се плаща, защото е чул по телевизията, че „в Европа плащат много“ и той, разбирате ли, бил в Европа. Затова че е красив, умен и европеец до живот всички трябва да го награждават, да го почитат и да му надплащат, а той не е длъжен да прави абсолютно нищо. Именно затова притежава способността да:

– хитрува
– мами
– лъже
– краде
– тарикатства
– бие и се кара
– мързи го
– алкохолизира се
– псува
– скатава се по време на работата
– злобее, интригантства, раболепничи
– работи бавно и се оплаква хронично
– културата му се ограничава до свалянето на филми и чалга от замунда

Доказването на дебелащината и глупостта го прави „повече мъж“, т.е. по-голям пич, казано по народному. Колкото повече пари спечели от измами, в това число и държавни поръчки, толкова по-влиятелен става. Да, ама фактически е въздух под налягане. Затова на документи държавата е толкова велика, че е влязла в ЕС, а в действителност не се различава от провинциална Сърбия.

Когато видиш в чужбина мъж по анцуг, се оказва, че е българин. Когато видиш гримирана като проститутка жена на улицата, се оказва че е българка. Дори турците и арабите не ходят по този начин на улицата. Не случайно публичните домове в Германия са преведени на немски, български, румънски и полски в този ред. Ние не се учим от европейците, учим се от циганите.

Демокрацията означава качество, а комунизмът - количество

Не само хората, но и стоките са лошо качество. Естествено е вътрешното състояние на човек да се отрази в света около него. Интензивната, бърза и качествена работа е непозната, защото когато получи ниско заплащане, българинът си казва: защо да работя за тия жълти стотинки? Когато му се плаща повече си казва: ами аз съм голям пич, затова са длъжни да ме търпят и да ми плащат много, дори мога да позакъснея за работа и да изляза да си отпочина, какво ще ми направят? Затова чужденците ни отбягват, отбягват да купува от нас и да си почиват при нас.

Какво ще ми направиш?

Този въпрос е типичен за една мутренска държава. Ако не го набият и не му се скарат, нищо човека не похваща, а чака, чака някой да го оправи. И тогава зорлем и с напъване свърши нещо горе-доле колкото да не го бият повече и да му платят надника за ракията и кренвиршите за деня. Колкото повече ракия и кренвирши, толкова по-доволен остава от живота. Ако му направиш забележка, вместо да се поправи на момента, човекът се оправдава, скатава и задава въпроса: кой си ти, бе, че да ми казваш какво да правя?

Статуквото

Определени хора са назначени на ключови позиции и правят всичко възможно, за да ги запазят. Това са агенти на бившите специални служби, комунистите и техните наследници – „застрахователите“. Държавните поръчки, които са особено доходни, се печелят с връзки и се изпълняват колкото да се замажат очите на данъкоплатците и да се подпълнят документи. Когато всичко се прави колкото да не е без хич, наужким, тогава и държавата ще ни е наужким – имагинерна, бутафорна и несъществуваща. Всички се преструват, че вършат нещо, колкото да приберат пари. Същите тези хора изпращат децата си в чужбина, за да живеят и да учат с окраденото. Когато гражданите се възпротивят започва да действа старата ДС схема – запушва му се устата, заплашва се и се следи за най-малката грешка, за да се „накаже справедливо“. Ако грешка не се появи му се лепва, клевети се по негов адрес и се лъже съвсем безсрамно, за да се заглуши неговия глас и да се оспорят доказателствата му. Затова хората се страхуват да протестират, за да не бъдат нарочвани. Изказването на Живков е валидно и днес: като нямаш пари, какво ще решаваш?

Възпитанието

Докато родителите и роднините, разбирай комунизма, продължава да възпитава децата си по този начин, България ще върви много бавно, но не се знае накъде, защото само се лутаме като мухи без глави и разсъждаваме (но пак без глави – те са само за украса) по пейки и скамейки. Възприемането на западния или дори на източния (японски, китайски, корейски) модел е много далеч както във времето, така и в пространството. Затова китайците строят и обзавеждат хотели за седмица, а ние се мотаем с години, за да ни храни работата, да ни съжаляват…