Днес е Нова Година, денят, в който изпращаме старата.

Денят на истината и  блаженството, днес е ден за истина.

Как сме живяли, какво сме оставили след себе си - дали болка, дали гняв, дали щастливи и благи дири.

Това, което сме били, това, което сме и ще бъдем!

Но готови ли сме да признаем грешките си или гордо ще изречем, че безгрешни хора няма?

Или може би с утеха ще въздъхнем и ще си пожелаем повече сила и чест.

Знам, че и вие като мен не обичате да изпадате в безсилие и че може би всяко ваше дело е било за добро.

Но защо тогава грешим? Защо сме раними и защо раняваме дори?

Със сълзи в очите вдигаме тост, чашите са пълни - дали с пиене или с надежда за добро?

Обещаваме си, че ще сме добри, поредната лъжа, поредната илюзия, храна за душата.

В мечти сега се тлее сърцето, мечтае за повече любов, за щастие, за мир...

Но дали за всички нас или за нашите души...

Молитва изричаме в тишината: "Мили Боже, помогни ми да не греша!"

А дали е възможно да мълчиш, след като ти се крещи, кои са правилните дири?...

Накъде да вървим, къде да намерим храната за нашия мир?

Ако може би ще сме малко по-добри, ако вярваме в магията, в любовта не ще ли бъде светла нашата съдба?

Ех, живот, как да те живеем без да грешим, как да бъдем чисти пред съвестта си, пред себе си и всеки друг?

Как да извикам добрия дух? Желания три да си пожелая и не за тази или миналата година, а за всяка друга, която следва, всеки миг, който ще извървя...

Ако можех да го намеря, щях да си пожелая: Вяра, Надежда и Любов - за теб, за мен и за всички нас...

Може би тогава няма да грешим или поне не ще вредим?!

Ще бъдем мили, весели, добри, както в нашите детски игри...

Ще бъдем чисти, искрени, като бисерни води, леещи се в нашите души...

Мили Боже, помогни ни да не грешим...

ПС: ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!