Защо не ме е страх?
Събудих се замислена след поредната дълга нощ. Погледнах се в огледалото и не се познах. Насреща не ме гледаше малкото момиче на мама и татко, което се изчервяваше, когато някой го погледне. Тяхното хлапе беше станало доста дръзко и скептичо настроено към всичко. То не се страхуваше да каже какво мисли, да бъде до болка откровено, но и да лъже най-безсрамно, да отваря широко врати, но и да ги затръшва категорично. Все още не знам как се промених толкова. Защо не се вълнувам дали онзи сладур си пада по мен, а флиртувам с чичковци просто за удоволствие? Защо не вярвам в тази така обичана дума "любов", а се смея иронично, щом някой я спомене? И защо, по дяволите, не ме е страх от това, в което се превръщам?
Вратата се отвори и две изпълнени с обич очи ме погледнаха. Помислих си, че само една майка може да те погледне така, без да се замисли дали го заслужаваш. А напоследък се убеждавам, че не го заслужавам. Ако бедната жена знаеше какво иска "малкото" й дете, как е изучавало света без да я моли за помощ и понякога си е патило от това... Но по-добре да не знае. Нека бъде спокойна, че момичето още е малко. Поне за известно време...
А аз най-вероятно ще извърша поредната глупост още днес. И отново не ме е страх. И отново поглеждам в огледалото, за да видя наивните очи на предишното си Аз. Но отново ме гледа този дързък поглед. Колко ли неприятности ще ми причини? Каквото и да стане ще продължавам да играя ролята си пред всички, които си мислят, че ме познават. Нека се заблуждават, че хората не се променят, докато не забележат и те в какво се превръщам. Но не ме е страх.
© Пламена Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
браво
-
Когато човек обича, той се чувства щастлив, богат. Целият свят е негов. Готов е на всичко, за този който обича. Колкото повече чувства влага, толкова по-голямо е разочарованието, ако с него са си играли. Изведнъж разбира, че това голямо богатство му е отнето. Тогава идва празнотата, а тя е жестока и безмилостна. Ти си започнал да се чувстваш личност, че можеш да направиш света по-щастлив, а ти доказват, че си нещо по-малко от нищо.
Как стоят нещата в приказките? Там юнака прави подвизи, там юнаците се състезават за момата и никой не пита момата, тя кого харесва. Не се разбира дали всички юнаци са влюбени в момата или тях ги влече самото състезанието.
Да се спрем на приказката "Неродена мома". Там принца получава три портокала. Когато захапе един от портокалите се появава неродената мома и иска от принца хляб и вода. Принца не е готов да поеме отговорност и момата изчезва, умира. Принца не се притеснява много, защото има още два портокала и т. н. и т. н.
А може би и в живота, момата не трябва да показва, че харесва юнака. Както и в приказките юнака трябва да се подложи на изпитания, за да докаже любовта си и да се подготви за семейния живот.
В много млади мъже чувството за отговорност липсва. Според тях момичета много, леки и повърхностни колкото си щеш. Те първо трябва да си поживеят. Дали техните дъщери след време няма да попаднат в категорията леки и повърхностни. -
Изтъкано от противоречия - така се поддържа напрежението,респективно интереса към написаното (поне при мен е така).Браво! (коментирам само литературната част на творбата).
-
Не казвам, че това е правилният подход, а просто, че е начин за оцеляване. И то най-лесният. На мен другото ми е писнало. Въпрос на време е всеки да стигне до тази фаза. За тези, които не я достигат - това е чудесно
-
Много силно...
-
Диана: И аз едно време мислех като теб. Ето какво мисля сега - Важно е да накараш всички хора да те обичат. Това е по трудното нещо. За да го постигнеш трябват много усилия и борба дори сам със себе си. Другото е бягство от него. Сега съм много по щастлив. Всяка отрицателна енергия е вредна.
Алхимика, е аз нямам такива приятели дето да четат психологическа литература. Иначе наистина гледам по Славейков има много такива книги, и това са книги писани преди десетки години, което говори че сега има търсене. -
поредното доказателство за раздвоената човешка личност
факт е че не само героят на Пламена е въвлечен в тази "игра"
забелязвам как доста от хората са с раздвоена самоличност (ще ме
извините за термина) В случая искам да кажа че човек на едно място сред едни хора има едно държание, докато в друга ситуация той показва другото си "АЗ". В случая визирам всеки един "homo sapiens"
Относно Мнението на Георги
така е психологията и в частност човешките взаимоотношения
са тема която не ЩЕ СТАНЕ ПОПУЛЯРНА А ВЕЧЕ Е
всеки ден се убеждавам в това как повече хора проявяват по-голям и по-голям интерес към тях
Ще дам един прост пример :
- заглеждам се какви книги купуват и четат хората ( и приятелите ми)
и установявам че 80-90 % са на тази тематика
- в библиотеката където ходя всеки ден читалните са три :
психология ; история ; филология
е предполагам се досещате в коя няма място - в случая в първата
факт е че хората започнахме да обръщаме все по голямо внимание на взаимотношенията и психологията
относно мнението на Диана :
- не съм съгласен с него защото не е само този начинът да оцелееш
а да си играеш с другите за самозащита да не те наранят не е похвално
понеже така ти се доближаваш до тяхното поведение ( т.е. на нараняващите) а дали това искаш
да не забравяме че както се отнесем ние към някой така трябва да очакваме да се отнесат и другите към нас ...... -
1во-напълно съм съгласна с това за психологическите фактори, 2ро - евалата ако наистина успяваш да бъдеш това, за което пишеш. в днешно време това е единственият начин да оцелееш - или ти си играеш с другите, то те си играят с теб
-
Всичко в този човешки живот са психологични фактори, всичко се гради на човешки взаимоотношения - и образование, и приателство, и бизнес, и любов, и изкуство. Жалко че такъв предмет обаче само в детската градина се изучава: "Не се дръж така с другарчето си!", "Кажи извинявай!"... Учим по четири висши математики, електротехники, а човешки взаимоотношения не. Очаквам психологията да стане много популярна скоро. Аз провеждам някои изследвания и ако имам време ще почна книга на тази тема.
Ако съм засегна някого, моля да бъда извинен. Изказах някакво си лично предположение, базирано на моя опит просто. -
според мен човек трудно може да се прочете и да бъде разглеждан като "следствие на някакви психологически фактори" но това си е мое мнение...на мен лично много ми хареса
-
Мерси за идеята, ще го направя. Очаквай втора част
-
Наистина е интересно за четене. Защо не напишеш и част 2, би ми било интересно да прочета още по темата.
-
Според мен това поведение е в следствие на някакви психологически фактори, като например разочарованието, което всеки тийнейджър преживява. Точно тази тема винаги ми е била интересна и имам някой разработки.
Но това е личната и душевната страна на въпроса.
Като литературно есе ми хареса, не е скучно, нито трудно разбираемо - основна грешка в доста от есетата. Бих ти дал съвет да го разшириш малко. Кратичко е, а толкова много може да се пише по тази тема. Успех. -
хубаво е 6, но се надявам това което пишеш да не е вярно .. защото така си играеш със чувствата на хората и им нанасяш най-болезнените и трайни рани!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
