Защо уважавам възрастните

Всеки се ражда, за да умре. Всеки преживява по  нещо хубаво и по нещо лошо. И всеки трупа опит през целия си житейски път на Земята. От бебета до деца, които до този момент правят всичко от любопитство,  интерес от непознатато или водени от мотото „В живота трябва да се опита от всичко". И от тийнейджъри до големи по възраст хора, вземат сами решения и изказват становища по дадени проблеми. За  решението на дадени проблеми ние или действаме инстиктивно без да му мислим много, за това, което може да послуша, или се допитваме до човек, по-голям от нас, човек с опит. Някой, който е преживял много и е попадал в трудни ситуации. Един вид човек, който е кален от суровия живот. И ние се съветваме с тях с цел да не допуснем грешки, да разберем нещо повече и т. н. Има много родители, които казват на децата си не прави същите грешки, които съм направил/а аз. Това доказва, че в продължение на години, когато човек пораства, помъдрява и разбира дали е постъпил добре или не е. И си прави изводи. Освен многото практика, хората научават много освен чрез това, което преживяват, но и времената, в които живеем. Ако преди всичко се е градяло на вярвания, религия, църквата, то сега освен това човек трябва да бъде и малко хитър, защото добре знаем, че всеки гледа да подложи на другия динена кора. Възрастните почти винаги ни насочват към  правилната посока, защото през живота си всеки прави грешки. Чрез които черпи опит, познания. И дори да не се поучи от грешката си, той я повтаря, докато я осъзнае. Ето защо на висок глас без да усещам някакви угризения, че някои ще ме упрекват за това, че възрастните не разбират от някои неща, ще кажа, че ги уважавам, заради съвършенството на изживените им с упоритост изпитания.