15.07.2007 г., 9:49 ч.
Защото
Самотата ме обгръща, тъй както ме обгръщаха някога неговите ръце.
Студът ме целува, тъй както ме докосваха някога неговите устни.
Всичко около мен е пусто, тъй както е и в сърцето ми след като той си тръгна.
Светът вече не е красив, тъй както беше, когато го гледах в очите му.
Дори и аз не съм същата след него. Чувствата ми са заключени на дълбоко в сърцето ми и никой вече няма да ме накара да ги покажа.
Защо, ще попитате всички вие, които не сте изпитали парещата болка от любовта?
Защото само той е единствен за мен. Защото само в неговите прегръдки се чувствам сигурна. Защото само от неговите целувки потръпвам цяла. Защото само в неговите очи намирам топлота и рабиране. Защото само с него светът не е скучн и сив като дима от поредната цигара, която паля.
Защото го обичам!
Студът ме целува, тъй както ме докосваха някога неговите устни.
Всичко около мен е пусто, тъй както е и в сърцето ми след като той си тръгна.
Светът вече не е красив, тъй както беше, когато го гледах в очите му.
Дори и аз не съм същата след него. Чувствата ми са заключени на дълбоко в сърцето ми и никой вече няма да ме накара да ги покажа.
Защо, ще попитате всички вие, които не сте изпитали парещата болка от любовта?
Защото само той е единствен за мен. Защото само в неговите прегръдки се чувствам сигурна. Защото само от неговите целувки потръпвам цяла. Защото само в неговите очи намирам топлота и рабиране. Защото само с него светът не е скучн и сив като дима от поредната цигара, която паля.
Защото го обичам!
© Любомира Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
