15 июл. 2007 г., 09:49
Защото
Самотата ме обгръща, тъй както ме обгръщаха някога неговите ръце.
Студът ме целува, тъй както ме докосваха някога неговите устни.
Всичко около мен е пусто, тъй както е и в сърцето ми след като той си тръгна.
Светът вече не е красив, тъй както беше, когато го гледах в очите му.
Дори и аз не съм същата след него. Чувствата ми са заключени на дълбоко в сърцето ми и никой вече няма да ме накара да ги покажа.
Защо, ще попитате всички вие, които не сте изпитали парещата болка от любовта?
Защото само той е единствен за мен. Защото само в неговите прегръдки се чувствам сигурна. Защото само от неговите целувки потръпвам цяла. Защото само в неговите очи намирам топлота и рабиране. Защото само с него светът не е скучн и сив като дима от поредната цигара, която паля.
Защото го обичам!
Студът ме целува, тъй както ме докосваха някога неговите устни.
Всичко около мен е пусто, тъй както е и в сърцето ми след като той си тръгна.
Светът вече не е красив, тъй както беше, когато го гледах в очите му.
Дори и аз не съм същата след него. Чувствата ми са заключени на дълбоко в сърцето ми и никой вече няма да ме накара да ги покажа.
Защо, ще попитате всички вие, които не сте изпитали парещата болка от любовта?
Защото само той е единствен за мен. Защото само в неговите прегръдки се чувствам сигурна. Защото само от неговите целувки потръпвам цяла. Защото само в неговите очи намирам топлота и рабиране. Защото само с него светът не е скучн и сив като дима от поредната цигара, която паля.
Защото го обичам!
© Любомира Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
