25.02.2007 г., 15:04

Застой

1.2K 0 3
1 мин за четене
  Да убиеш всичко само с една мисъл.
Настъпва застой, когато нещо е свършило
и си на прага на ново.
Що е застой?
Състояние на обмисляне -
какво си преживял, искал, получил;
какво си загубил и какво - спечелил.
Състояние, когато обмисляш
своите мечти и желания.
Застоят е съпроводен със самота,
безчувственост/апатия, тъга.
Гледаш, но не виждаш.
Слушаш, но не чуваш.
Докосваш, но не усещаш.
Говориш, но не мислиш.
Сякаш всичко е толкова далеч от теб.
Сякаш не си от този свят.
Просто си наблюдател, който разбира
нещата, но не чувства.
Ледена статуя.
Сух си към радостите на Живота.
Вглъбяваш се в себе си,
сякаш няма по-зле от теб.
Н е живееш сам!
Дори и да си безчувствен,
има хора, които продължават
да мислят за теб и да те обичат.
Всичко е просто период.
Идва и си отива, както и откъдето е дошъл.
Страдай, но не забравяй.
Възможностите за щастие и обич
са навън, на всяка крачка и всеки ъгъл ...
и те очакват.
Но сами трудно биха те намерили.
Не бъди сам!
Намери някой, с който можеш да разговаряш
свободно; който да те разбере и подкрепи.
Има такъв!
Просто отвори очи и душа, за да го видиш.
От всичко има изход.
И всичко има край.
Обречеността е навсякъде.
Ако сам се погубиш,
всеки може да ти го стори.
Дерзай, за да превъзмогнеш страховете си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хаха бунтар си а? браво! Възможно е да си прав, моят застой бе такъв,наблюденията ми показват почти същото състояние при другите хора
  • "Застоят е съпроводен със самота,безчувственост/апатия, тъга"-не.
    "Не бъди сам!"-какви са тези "измислени" стереотипи?Не съм съгласен.
    Иначе е добре написано
  • Ето и това ме заинтригува

    Дерзай, хубав финал!!!

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...