Последните години от робството поставят възрожденския българин пред труден житейски избор - примирение с робството или борба за свобода.Ботевият лирически герой от стихотворението "На прощаване" също принадлежи на това време.Той избира саможертвата в името на свят и чист идеал.Творбата отвежда към разбирането, че героичната гибел е път към свободата. Наред с това в нея присъстват и възрожденските мотиви за духовното робство и непокорството, за прошката и пътуването, за смъртта и безсмъртието.